С кокът на цената на хляба изпреварва четири пъти ръста на основните разходи за производството му. Това показват изчисления на „Телеграф“ на база данни от Националния статистически институт за средните заплати в сектора, както и цената на зърното за периода от 2020 година насам. В момента средната цена на хляба е 1,50 евро, а през 2020 година е била 0,80 евро. За сравнение средната заплата в хлебозаводите през 2020 година е била 734 евро, а през тази е 920 евро, което е ръст с 25 на сто. Пшеницата, която е основната суровина за производство на хляб, е в рамките на 180-200 евро за ток, а през 2020 година е била 166 евро, или скокът при житото е с 20% за последните 6 години. Друг разход, калкулиран в цената на хляба, е транспортирането му. Ако то е с автомобили на дизел, се оказва, че промяната в цената на горивото е с 5 евроцента по-евтино. В момента дизелът е 1,75 евро за литър, през юли 2020 година се е наливал за 1,79 евро. При газта пък разликата е значителна, като в момента е с близо 20 цента по-евтина, отколкото през 2020 година.
Анализ
На практика излиза, че скокът на цената на насъщния не е икономически обоснован. Държавата трябва да направи сериозен анализ на поскъпването на хляба у нас. За това настоява и Илия Проданов - председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите. „Един земеделски производител, например от Плевен, продава пшеница от място на цена под 150 евро на тон. Това са цени, на които продавахме пшеницата си през 2006-2008-2009 година... През 2006-2007 година при 150 евро на тон жито цена хлябът беше около 80 стотинки - 40 евроцента. В момента хлябът е грубо 2-3 евро", разкри специалистът, пред Money.bg. По думите му е необходим сериозен анализ на държавата и на компетентните институции къде точно по веригата се оскъпява и защо - дали има причина в някого или просто разходите за последващите обработки са такива и вдигат цената на хляба.
Ценообразуване
Преди пандемията насъщният се търгуваше почти цяло десетилетие без промяна в цената дори при драстично поскъпване на пшеницата. Тогава хлебопроизводителите настояваха за намален ДДС върху хляба, за да компенсират разходите за скъпата пшеница. Според тяхната формула за ценообразуване хлябът трябва да е 2 пъти по-скъп от брашното и 4 пъти повече от пшеницата или 1:2:4. Според тази сметка килограм хляб сега трябва да струва най-много 0,88 евро, а реално е над 1,50 евро.
Консумация
Цената на хляба расте въпреки свиването на потреблението му. Според данните на НСИ за 5 години консумацията на бял хляб се е свила със 102 на 58 килограма. При „Добруджа“ пък спадът е от 32 на 23 кила, а на брашното от 23,6 на 18,2 кила.
В същото време се увеличава покупателната способност на домакинствата. С една минимална заплата в момента могат да се купят 413 хляба, а през 2020 година, когато най-ниският месечен доход е 311 евро, сме купували 388 броя самун.
Две държави в ЕС с по-евтин самун
Въпреки че у нас хлябът има национално значение и се възприема като традиционен продукт, който е на всяка трапеза, той не е най-евтин спрямо други държави в ЕС. Проучване на КНСБ на цените на основни храни в 6 европейски държави и България показва, че по-евтин самун се продава и в Хърватия, които вече са в еврозоната, както и в Румъния. Справката показва, че при цена 1,50 евро у нас, хърватите плащат 0,99 евро, а румънците по 1,26 евро за брой. Най-скъп е в Испания, където цената му е 2,35 евро. Наблюдението на цените на синдиката показват, че хлябът е поскъпнал с 11,5 на сто спрямо миналата година, като през юни 2025 година е струвал 1,34 евро, а в момента е 1,50 евро.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Елена Иванова
