Има една графика, която описва българското обществено внимание по-точно от всяка анкета. Тя проследява колко често хората у нас търсят в Google израза „изчезнало дете“ през последните пет години. И изглежда почти цялата като права линия по нулата.
Почти. Защото от тази равна линия израстват няколко върха, остри като игли. Всеки от тях има име.
Търсенията се появяват само около конкретни случаи. През останалото време темата практически не съществува
Ноември 2022: Сашко
Най-високият връх на графиката, единствената точка със стойност 100, идва в средата на ноември 2022 г. Тогава изчезва Александър Цветанов, наричан Сашко, 12-годишно момче от Перник, което е с аутизъм. Губи се от погледа на баща си на 11 ноември.
ТЪРСЯТ СЕ: 11 деца изчезнали безследно като Ники и Ивана!
Случаят прави нещо, което дотогава не се е случвало в България. За първи път се задейства системата AMBER Alert, въведена у нас още през 2018 г., но неизползвана цели четири години. Съобщение със снимката на детето стига до потребителите на Facebook и Instagram в радиус от 200 километра около мястото на изчезването.
Девет дни по-късно Сашко е намерен жив, в труднодостъпна местност край Радомир. Откриват го двама доброволци.
Тук е първото важно наблюдение. Върхът на графиката не е просто мярка за тревога. Той е мярка за надежда, за участие, за милиони споделяния. Хората търсеха, защото вярваха, че търсенето има смисъл. И в този случай наистина имаше.
Декември 2024: Ники
Вторият връх е приблизително наполовина по-нисък. Стига до около 48 при скала до 100. Идва в средата на декември 2024 г.
На 17 декември Николай Илиев, тринадесетгодишен, със синдром на Даун, изчезва от двора на дома си в старозагорското село Конаре. Майка му влиза в къщата за вода. Когато излиза, момчето вече го няма.
Задействаха BG Alert за изчезналата Наталия!
Издирването е безпрецедентно по мащаб. Включват се полиция, жандармерия, доброволци от цялата страна, водолази, дронове с термокамери, хеликоптер, военнослужещи от Сухопътните войски. Претърсват хиляди декари гора, реки, дерета, шахти, изоставени сгради. Не намират нищо. Нито дреха, нито обувка.
Година и половина по-късно Ники все още е в неизвестност. Официалните полицейски акции са прекратени поради липса на следи. Майка му се е преместила в Стара Загора. Кметът на селото продължава да организира доброволчески обходи от време на време.
Асиметрията, която боли
Сега сложете двата върха един до друг.
Дете, което търсиха девет дни и намериха живо: сто.
Дете, което търсят вече година и половина и не са намерили: четиридесет и осем.
Изкушаващо е да обясним разликата с обхвата на медийното покритие или със сезона. Но има и по-неудобно обяснение. Историята на Сашко има развръзка. Тя е разказ с начало, напрежение и щастлив край, и точно затова хората я следяха, споделяха и търсеха до последно. Историята на Ники няма развръзка. Тя просто спира. А обществото не знае как да поддържа внимание към нещо, което не свършва.
Между двата върха, някъде през 2023 и 2024 г., графиката показва само няколко едва забележими вълнички. Няма как да не се запитаме колко деца са изчезнали в тези месеци, без някой да ги потърси в Google.
Ноември 2024: Цветана
Оказва се, че знаем отговора на този въпрос. И той е в друга таблица.
Google Trends показва не само кога търсим, но и какво точно пишем. Под графиката стои списък със свързаните заявки, тоест какво още са търсили хората, които са търсили „изчезнало дете“. Шест израза, и шестте маркирани като BREAKOUT. Тази дума в речника на Google означава ръст над пет хиляди процента. С други думи, преди тези случаи никой у нас не е писал тези думи в търсачката.
Четири от шестте най-търсени заявки водят към един-единствен случай
На шесто, последно място в списъка стои изразът „изчезнало дете от петрич“. Слабо, почти невидимо стълбче.
Зад него стои шестгодишно момиченце на име Цветана. Изчезва на 12 ноември 2024 г. от ромската махала в Петрич, докато събира дърва с баба си. Има епилепсия. На следващия ден я намират мъртва на дъното на напоителен канал, пълен с вода, на малко разстояние от дома ѝ. В издирването се включват над 600 души.
Цветана изчезва месец преди Ники от Конаре. Един месец. Но на графиката тя няма връх. Има само едно тънко стълбче в дъното на един списък.
ОБЩОДЪРЖАВНО ИЗДИРВАНЕ: Две малки деца изчезнаха безследно във Варна
Няма да твърдя, че Google Trends доказва защо. Търсенето не обяснява себе си. Но въпросът си стои: кое дете става национална история и кое остава местна трагедия, и какво общо има това с това къде живее семейството му.
Как наричаме децата си
Погледнете внимателно същия списък и ще видите нещо, което не се вижда от само себе си.
Четири от шестте заявки съдържат думата „Перник“. Хората пишат „перник изчезнало дете“, „изчезнало дете перник“, „изчезнало дете в перник“, „за перник“. Случаят на Сашко така е погълнал темата, че за няколко седмици името на един град стана синоним на израза „изчезнало дете“ в българската търсачка.
Ники от Конаре присъства в списъка само по един начин. Като „изчезнало дете с даун“.
Цветана от Петрич присъства само като „изчезнало дете от петрич“.
Нито една от шестте заявки не съдържа име на дете.
Ето какво прави общественото внимание, когато го погледнем без грим. То не запомня деца. Запомня етикети. Един град, една диагноза, още един град. Сашко е Перник. Ники е синдромът си. Цветана е мястото, където я намериха.
Тринадесет секунди внимание
Формата на кривата разказва и нещо трето, по-неприятно от двата върха. Разказва колко бързо се връщаме към нулата.
Върховете не са хълмове. Те са игли. Търсенето скача за дни, задържа се за седмица или две, и пада обратно почти толкова стръмно, колкото се е покачило. Обществената тревога у нас не е състояние. Тя е епизод.
Това има практическо значение, а не само морално. Издирването на изчезнало дете зависи от очите на хората. От някой, който е видял нещо преди месец и чак сега си спомня. От шофьор, който е минал по някакъв път. Когато вниманието угасне, угасва и този ресурс. Двамата доброволци, които намериха Сашко, го намериха на деветия ден, тоест точно докато България все още гледаше.
И сега, 2026
В десния край на графиката, съвсем накрая, линията отново потрепва нагоре.
На 30 юни 2026 г. единадесетгодишно момиче е отвлечено от дома си в село Константиново, Варненско, от четиридесетгодишен мъж, живял преди време на семейни начала с майка ѝ. Задейства се AMBER Alert, едва за втори път в историята на системата. Към момента на писане на този текст детето не е намерено. Издирването продължава, включват се десетки доброволци, а главният секретар на МВР пое лично ръководството му, след като вътрешният министър заяви, че има забележки към първоначалната работа на варненската полиция.
Няма да анализирам този връх. Той все още расте, а зад него стои дете, което в момента е някъде. Единственото, което си струва да се каже за него, е практическото: ако разпознаете момичето или мъжа, обадете се на 112.
Струва си обаче да отбележим друго. Сестрата на детето разказа пред медиите, че срещу мъжа е имало издадена заповед за защита, но тя е била отменена след седмица, защото нямало доказателства. Ако това е вярно, върхът в графиката отбелязва не началото на един случай, а края на верига от пропуснати моменти, в които той е можел да не се случи.
Какво всъщност мери тази графика
Едно уточнение, без което анализът подвежда. Google Trends не показва брой търсения, а относителен интерес по скала от нула до сто, в която най-високата точка на конкретната графика получава сто. Стойността 48 не значи „48 хиляди души“. Значи „наполовина от най-натоварения момент“.
Освен това графиката следи един конкретен израз, „изчезнало дете“. Когато случаят стане достатъчно известен, хората престават да търсят общото понятие и започват да търсят името на детето. Това означава, че истинският интерес към всеки от тези случаи почти сигурно е бил по-голям от онова, което вижда тази крива. Тя не измерва цялата тревога. Измерва тревогата на хората, които още не знаят как се казва детето.
Крайният, съвсем пресен участък от графиката също подлежи на промяна, защото данните за последните дни продължават да се обновяват.
Между върховете
По данни на МВР най-често изчезват момичета на възраст между 14 и 18 години, а мнозинството от случаите приключват бързо и никога не стигат до национална новина. Върховете на графиката не са мярка за това колко деца изчезват. Те са мярка за това колко деца забелязваме.
Затова най-важната част от тази графика не са двете игли. Важна е правата линия между тях, дългата равна нула, която трае месеци и години. Там също има изчезнали деца. Просто никой не ги търси в Google.
