К риви са разбиранията на съседите ни от запад, със столица Скопие, за демокрация, човешки свободи, право на достоен живот, самоопределяне и свободно слово. Явно всичките им клетви, че пътят им е към Европа и спазват нейните ценности, са кухи фрази.
Местните власти продължават да тормозят хората с българско самосъзнание, да ги лишават от препитание, да ги следят с тайна полиция и да им спретват политически съдебни процеси с цел сплашване и унижение.
КАЗУСЪТ БИТОЛЯ: Съдят българина Любчо, реабилитират подпалвача Ламбе (СНИМКА)
Това става ясно от открито послание в социалната мрежа на председателя на българския клуб „Иван Михайлов“ в град Битоля – Любчо Георгиевски, по повод втората годишнина от бруталното подпалване на нашето културно средище в града.
Ламбе съвсем изнагля: Горд съм, че подпалих българския клуб в Битоля
Георгиевски е уволнен от работа, научаваме от публикацията. Българите като него са принудени да бягат в чужбина или да търсят достоен живот в майка България.
Биячът на Пендиков герой в Охрид
Въпреки гоненията, нашите сънародници в РСМ няма да се откажат от борбата си за право на живот, европейско бъдеще и самоопределяне, става ясно от обръщението на Георгиевски.
10 българи със смъртна закана от Скопие!
Публикуваме текста на председателя на българския клуб без редакторска намеса:
“Две години след пожара на клуба ни
Две години голгота. Две години изпълнени с несправедливост и беди. След като клубът ни изгоря, започна труден период за нас. За тези две години властите приеха закон с обратна сила, с който се закрива сдружението ни. Не само това, но и фалшифицирано политически съд дело срещу мен, твърдения за разпространение на ксенофобия, расизъм и реч на омраза.
На всичкото отгоре ме уволниха от работа, а службите за сигурност постоянно ни следят. Тези действия повлияха не само лично на мен, но и на цялата ни общност. Някои от най-големите ни активисти и основатели бяха принудени да се изнесат от страната ни и да поискат достоен живот в майка България
Няма обаче да се откажем от правната си борба. Борбата за достоен живот на българите в РС Македония, за зачитане на общата история, за опазване и спазване на договорите за добросъседство, френското предложение, сега преведено в европейско споразумение, и накрая конституционни гаранции за нашите права - т.е. включване на българите в конституцията на РС Македония като държавен народ.
Това е пътят към Европа, в семейството на европейските демокрации, където ние българите вярваме, че Македония принадлежи. Въпреки всички предизвикателства, нашата решителност остава непоклатима. Ще продължим да се борим за нашите права и справедливост, надявайки се, че един ден ще бъдем признати и уважени по начина, по който заслужа
ДЖИМ !!!!!"
Сега въпросът е имат ли уши северномакедонските политици да чуят какво им казват българите и имат ли ум да го схванат?
Или ще се отдалечават безвъзвратно от Европа, следвайки тарикатското правило „Не ме гледай какво правя, слушай ме какво ти приказвам“...
Добре е и нашите политици да ударят най-накрая по масата, за да защитят българите в РСМ подобаващо, за да не е гол патриотизмът им и да го пускат в употреба само по време на избори.
Росица Лаханова
