Т ова сочат данните, предоставени на Националното сдружение на общините в България. В проучването са участвали над половината от кметствата у нас. 12 общини – Асеновград, Бургас, Димитровград, Добрич, Монтана, Русе, Севлиево, Троян, Търговище, Шумен и Ямбол, Казанлък, влагат в духовност над 1 млн. лева. Между 2 и 5 млн. лева от бюджетите си заделят по това перо пък 7 общини – Стара Загора, Кюстендил, Габрово, Сливен, Ловеч, Плевен, Велико Търново и Пловдив. Големите градове имат фонд „Култура“, който на конкурсен принцип финансира творци и институти за над 1 милион лева от собствените си приходи. 31 местни управи пък наливат в култура пари, които надвишават значително тези, които предоставя държавата. По груби сметки общините, участвали в проучването, подкрепят културните институти със средства колкото е целият бюджет на Министерството на културата за 2022 г. – малко над 155 млн. лева.
Творчество
Оказва се, че известни и обичани в цялата страна ансамбли и трупи разчитат на местната власт за издръжката си и не получават нищо от държавата. В Созопол само един от петте културни института е на издръжка на държавата. За остров Свети Кирик, който общината иска да стопанисва обаче, централната власт поставя всякакви условия, за да го задържи. Общината в Плевен заделя от бюджета си 50% от издръжката на плевенската Панорама и дофинансира с още 460 000 театъра и филхармонията. В Благоевград изцяло с общинско финансиране работят Камерната опера, бигбенд, общинската художествена галерия и кукленият театър. И Перник финансира театъра в града, а Монтана – Драматичния театър и кукления. Драматичният театър във Видин също е изцяло на общинска издръжка, както и театърът в Кюстендил. Емблематичните ансамбли, които пазят и развиват българския фолклор – „Добруджа“, „Пирин“ и „Тракия“, разчитат на общините в Добрич, Благоевград и Пловдив. Кметството в Добрич финансира също и Българския камерен оркестър, смесен хор „Добруджански звуци“ и детския хор „Маестро Захари Медникаров“.
Музеи
Историческите музеи са едни от най-недофинансираните институти у нас, особено откъм заплащане на специализираните кадри, които работят в тях. В Горна Оряховица и Петрич музеите работят благодарение на местните общини. Същото се отнася и за музея в Свиленград, който все пак от миналата година е на държавна издръжка, но общината продължава да го дофинансира. От общо 19 музея във Варна само 3 получават държавно финансиране. Историческият музей в Димитровград също е грижа на кметството. Държавно финансиране обаче получава Археологическият музей „Марица-изток“ в Раднево, където действително се съхраняват златни и сребърни накити от ранната бронзова епоха без аналог в България, но пък ценни експонати има в почти всички археологически музеи у нас. Между другото археолозите много разчитат на подкрепата на общините за провеждане на разкопки и проучвания. Някои обекти изцяло се подкрепят от местната власт. Особено интересен е случаят в Ямбол, където за Музея на бойната слава се грижи местната управа, а е известно, че Министерството на отбраната принципно финансира своите културни институти. Планетариумът и астрономическата обсерватория, основани в далечната 1975 г. в Смолян, са уникален културно-образователен център, за който местната община отдава средства и грижи.
Мениджмънт
Много местни културни институти са ремонтирани и обновени през последните 10 години. Това, което им липсва обаче, е съвременен мениджмънт, който да създаде продукт, интересен не само за местната общност, но и за гости от страната, сочи анализът на Националното сдружение на общините към проведеното проучване. Работата им обаче е важна и за хората с ограничен достъп до културно съдържание. Положителни примери за културни събития, които стават традиция и се посещават не само от местна публика, има вече в цялата страна. Популярността обаче зависи от активността на общината и от експертния потенциал на местната администрация.
Димитровград плаща на всички институти
10% от бюджета си отделя местната управа в Димитровград за култура. Особеност там е, че кметството издържа всички културни институти - общинския драматичен театър „Апостол Карамитев”, Дом-музея „Пеньо Пенев”, галерия „Петко Чурчулиев”, Ретро апартамент, градската библиотека „Пеньо Пенев”, Акустично джазово трио, както и археологическия обект „Светилище на нимфите и Афродита” в с. Каснаково. Очакваните приходи за тази година в общината са 15,7 млн. лева. За култура разходите са 1,5 млн. лева.
Необходим е фонд за откупки
Проблем на общините, които искат да развиват културния мениджмънт на своята територия, е липсата на средства за откупки на артефакти. Само 12 от кметствата у нас имат пари за попълване на фондовете на музеи и галерии. Кюстендил, Раднево, Варна, В.Търново, Димитровград, Пещера, Свиленград, Поморие, Панагюрище, Попово и Хайредин могат да си позволят да плащат за нови и класически творби, както и за исторически експонати. „През последните 3 години последователно настояваме за разработване на механизъм за откупки и неговото финансово осигуряване”, коментират от Националното сдружение на общините.
Сияна Севова
