В Българското национално радио (БНР) цензура няма. Това каза генералният директор на общественото радио Милен Митев пред Съвета за електронни медии (СЕМ) по време на публична среща. Разговорът бе иницииран от медийния регулатор по повод неизлъченото на 16 декември интервю с посланика на Руската федерация в България Елеонора Митрофанова в предаването „Политически НЕкоректно“ по програма „Хоризонт“.
Това обстоятелство, мисля, че достатъчно ясно беше показано в предаването „Политически НЕкоректно“ в събота, в което водещият достатъчно обстойно коментира неговата гледна точка за причините, поради които интервюто е било спряно, както и в интервюто на програмния ни директор, посочи Милен Митев.
КРЪЦ-КРЪЦ: БНР спря интервю с руския посланик!
Според него ръководството на програма „Хоризонт“ правилно е преценило, че недопустим събеседник няма. „Ако това решение беше взето предварително и беше отказано изобщо да се запише това интервю, то тогава смятам, че щяхме да водим същия разговор за цензура, но два дни по-рано. И тогава може би господин Волгин щеше да има много повече основание за своята позиция“, посочи генералният директор на БНР.
Той разказа, че според данните, с които разполага, при първоначалното планиране е била представена информация, че са отправени покани както към руското, така и към украинското посолство. "Впоследствие от посолството на Украйна отговор така и не пристига, от информацията, която имам. А госпожа Митрофанова е потвърдила възможността да дойде и да бъде записана за интервю“, отбеляза Митев.
По думите му достойнството и качествата на позицията на Програмния съвет, по чиято преценка интервюто не е излъчено, са, че тя не е взета на базата на личността на посланика на Русия или на базата на личността на водещия Петър Волгин. Тя е основана на изслушване на конкретното интервю и преценка, че по начина, по който е направено в своя финален вариант, то не отговаря на нашите редакционни стандарти и би могло по някакъв начин да подведе нашата аудитория, каза генералният директор на общественото радио.
„В този смисъл, мисля, че това е правилното решение и дори някой да смята, че е закъсняло, струва ми се, че едно предварително предпоставяне, че Волгин няма как да направи интервюто както трябва, не би било редно. И това вече би довело до много по-основателни притеснения за цензура“, каза още той.
Милен Митев отбеляза, че основната причина сега да се говори за опасност от външен натиск е появилата се в петъчния ден позиция от централата на една от политическите партии. „Това, че позицията, която в крайна сметка Програмният съвет е изразил, е такава, че интервюто да не бъде излъчено, не означава непременно, че това е позицията на въпросната политическа партия и на нейни представители. По същата логика, ако пък то беше излъчено, може би щяхме да бъдем обвинявани, че сме угаждали на друга политическа партия. А Българското национално радио се старае да стои встрани от политическите процеси и да ги отразява“, каза той.
Генералният директор на обществената медия обясни, че не е имало как Програмният съвет на БНР да чуе записа по-рано от 15 декември вечерта, тъй като той „едва тогава е бил предоставен и качен в системата за излъчване“.
Той каза, че нито върху него е оказван никакъв натиск за вземане на решение в каквато и да е посока, нито до него е достигал сигнал за такъв.
Валери Запрянов от Управителния съвет на БНР коментира, че има различно мнение от това на генералния директор на медията по отношение на това дали трябва да има едно интервю и кое налага да го има точно в този момент. „От моята практика знам, че никога пожар не се гаси с бензин. Когато едно общество е толкова разделено, когато има един огромен конфликт, свързан за някои с памет, за други - с армия, която е окупирала България, когато една статуя се реже като в кланица, се транжира, обществените медии трябва да бъдат особено внимателни. Това е моето мнение. И не може да се предизвиква някакъв допълнителен пожар, който още повече да раздели обществото“, каза Запрянов. Отбеляза, че той не би пуснал точно в този момент интервю с руския посланик. Валери Запрянов допълни, че Петър Волгин е много добър и интелигентен журналист.
„Присъствах по телефона на двучасовия разговор на Програмния съвет . Хората отчетоха качествата на Волгин като журналист, неговата нахъсаност. И в същото време видяха определени слабости. Според тях в този момент това интервю не може да излезе по този начин“, каза Запрянов. Според него решението му е съвпадало донякъде с тяхното. „Припомних им, че втора поредна година БНР е посочено за медията с най-голямо одобрение в България. И за да бъде с такава висока оценка от слушателите, според мен, дял има и журналистът Волгин, и Силвия Великова. И двамата, защото поставят остри въпроси, защото дават думата по различни теми и с различни интервюирани“, каза още Валери Запрянов.
СЕМ не може да се сезира по неизлъчен материал
„Не можем да кажем какво в интервюто е редно и нередно, тъй като не сме го чули. А ние не можем да се сезираме по неизлъчен материал“, каза по време на срещата Габриела Наплатанова, член на СЕМ. Тя отбеляза, че според нея общественото радио има механизми за саморегулация, чрез които вътрешно да решава тези редакционни проблеми. „Има ясни правилници за вътрешна дейност, за редакционна политика, които регламентират как се случват тези неща. Съветът не може да бъде арбитър. Това е мое лично мнение. Ние не сме следствие, не сме съд . Ние искаме да изясним обстоятелствата около това неизлъчено интервю“, каза Наплатанова.
Галина Георгиева, член на СЕМ, каза, че няма намерение да взима участие в процес по намеса в редакционната политика на медията. „В Съвета за електронни медии са постъпили ваши правилници, с които аз, назад във времето, съм се запознавала и категорично няма да си позволя да наруша тази граница и това, което аз имам като правомощия като член на Съвета за електронни медии“, посочи тя. По думите ѝ в качеството си на член на регулатора, тя може да изиска документи.
„Смея да оспоря вашето твърдение, че не сте допуснали грешка, когато сте приели интервюто да бъде водено точно от този водещ“, каза Пролет Велкова, член на СЕМ. Според нея в такава ситуация един журналист трябва да спазва здравословна и обективна дистанция към темите, обекта и събеседника си в интервюто. „Не ми казвайте, че не сте допускали, че това интервю ще бъде водено пристрастно“, каза тя.
„Съветът за електронни медии е призован по закон да реагира ex-post, тоест, след като нещо в медийния мир вече е налице. Така че да не правим внушения и да не правим предположения ви призовавам, защото в момента внушаваме, че интервюто е било сервилно, благосклонно и дружелюбно“, отбеляза председателят на медийния регулатор Соня Момчилова.
Официално искане на Петър Волгин
По време на публичната среща председателят на СЕМ Соня Момчилова съобщи, че днес в 12:41 часа в деловодството на регулатора е пристигнало официално искане от страна Петър Волгин. В него той настоява да бъде изслушан в съвета. Членовете на СЕМ обаче не гласуваха такова предложение.
В прочетеното от Соня Момчилова искане журналистът посочва, че „членове на Програмния съвет, както и близки до тях лица, вече манипулативно наводняват медийното пространство с крайно изопачени извадки от така и неизлъченото интервю“. Това, първо, е непочтено и, второ, рискува да вкара България в сериозен международен скандал. Винаги съществува такъв риск, когато думите на посланик на чужда държава биват изопачавани и фалшифицирани“, гласи част от документа, написан от Петър Волгин. В искането си той изразява надежда, че членовете на СЕМ ще направят така, че аудиторията да чуе интервюто с посланика на Руската федерация Елеонора Митрофанова и в същото време ще „обезкуражат всякакви бъдещи опити на когото и да било да се упражнява върху разговор, забранен за останалите слушатели“. „Ако членовете на СЕМ държат да чуят истината за цензурата в БНР, извършена от Програмния съвет, би трябвало да ме изслушат“, гласи още искането на журналиста, цитирано от БТА.
