К онфискацията на колата не стресна водачите, склонни да карат пияни.
Това сочат данни на МВР, предоставени на „Телеграф“, на фона на зачестилите случаи на хванати пияни водачи с рекордно количество алкохол. Според данните намалението на случаите на шофиране с алкохол в кръвта са намалели с едва 16% от 2022 г. насам. Тенденцията се влошава, тъй като според статистиката спадът на пияните водачи за последната година е едва 4%. Това се случва на фона на въведената през лятото на 2023 г. конфискация на автомобила при алкохол над 1.2 промила или глоба в размера на пазарната цена на возилото, ако то не е собственост на нарушителя. Всичко това, оказва се, не плаши сериозно нарушителите.
Случаи
Според данните на МВР през 2022 г., последната цяла календарна година преди въвеждането на конфискациите у нас установени нарушения на водачи за управление на МПС след употреба на алкохол от 0,8 до 1.2 промила (административно нарушение) са 2656. През 2025 г. те са 2208, което e 16% намаление. Същото е намалението и при криминализираната употреба на алкохол зад волана над 1.2 промила – престъпление, за което се налага конфискацията – от 5139 на 4278 случая. Според експерти това намаление не отговаря на поставените цели и не е достатъчно сериозно, още повече че с времето то намалява. Така например от началото на тази година до сега с алкохол под 1.2 промила са хванати 1088 души. За същия период на миналата година актовете са били 1172 или едва 7% намаление на годишна база. При тежкото нарушение с шофиране с алкохол в кръвта над 1.2 промила пък намалението е още по-мижаво. През тази година досега тежко пияните водачи са 2190, докато през миналата са били 2289, което значи спад от едва 4%.
Ефект
Според експертите причините за не особено впечатляващите резултати са комплексни. „Ефектът категорично не е драматичен особено на фона на това, че въведохме една от най-тежките санкции в българското законодателство – конфискация на автомобила. Едно от обясненията е, че най-рисковите водачи просто не реагират рационално на санкциите. Класическата теория е, че по-тежкото наказание води до по-малко нарушения. Само че в този случай голяма част от шофиращите с над 1.2 промила са зависими от алкохол или системно поемат рискове, не преценяват последствията адекватно или просто вярват, че няма да бъдат хванати“, коментира за „Телеграф“ бившият началник на КАТ-София Тенчо Тенев. Според него рискът от конфискация не е достатъчно мощен възпиращ фактор за водачи с такъв профил. „Реално не е важно колко голямо е наказанието, а най-вече вероятността да бъдеш хванат. А тя не е голяма, тъй като контролът е много слаб. Замислете се. Колко често виждате пътни полицаи? Някога имахме таргетирани проверки около питейните заведения. Излезе някой, качи се в колата, веднага го тестваме. Сега това не се прави. Слагат се камери масово, което е хубаво, но алкохол с камери не се лови. Като няма контрол, как да има резултати“, попита риторично Тенев. Според него е възможно и някои нарушители все пак да са намалили риска чрез адаптация към новите мерки. Това може да се случи чрез шофиране на по-кратки разстояния, в по-малки населени места, както и избор на движение в часове и по малки пътища с по-слаб контрол.
Активност
На по-различно мнение е председателят на Асоциацията на пострадалите при катастрофи в България адв. Владимир Тодоров. Според него контролът всъщност е по-силен от в миналото и именно затова не се наблюдава драстичен спад на нарушенията. „Просто има повече проверки. Някога в едно произволно РПУ имаха по 10-15 теста, сега има по 200-250. Т.е. това намаление на случаите, което не изглежда впечатляващо, трябва да се гледа в контекста на много повече проверки. Спокойно можем да предположим, че ако не бяха въведени конфискациите, например, бихме могли сега да сме регистрираме дори ръст на случаите“, каза Тодоров за „Телеграф“.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Деян Дянков
