О громен брой ученици се обучават за готвач, камериер, сервитьор-барман в десетки професионални гимназии. Далеч не всички, които ги завършват, обаче започват работа точно в тези професии.
Оказва се, че половината от зрелостниците не намират препитание в това, което са учили, сочи анализът на Института за пазарна икономика. В някои от регионите има съвпадение на преподаваните специалности и развитието на местната икономика като отговор на търсенето на определени кадри. В Русе например се търсят служители в транспорта и професионалното образование се развива в тази посока. В Добрич пък в селскостопанските гимназии се учи фермерство и ресторантьорство и хотелиерство, предвид развитието на селското стопанство и на туризма в курорта Албена. За Ловеч пък може да се каже, че е обратният пример, тъй като там има много училища със специалности в областта на туризма, но пък точно този ресор не е чак толкова развит.
Причини
Причини за раздут прием за определени професии може да се търсят в това, че за подготовката на хотелиери и ресторантьори не е необходима толкова скъпа и модерна техника, както при техническите специалности, посочва Индексът на професионалното обучение, създаден от Института за пазарна икономика. Още повече че тези специалности се преподават и в общообразователните училища, където има единични паралелки за професионална подготовка. Индексът изследва професионалното обучение по сектори и го сравнява с разпределението преподаваните специалности и професии с работещите в местната икономика, както и с търсенето на кадри на пазара на труда.
Пазар
Комуникацията между план-приема в средното образование и Агенцията по заетостта се състои в писма, в които се дава информация от бюрата по труда за трайно търсените на пазара специалности от професии на областно ниво. Връзката обаче често е формална, защото не винаги има съвпадение между възможностите и капацитета на училищата с необходимостта от определен вид обучение. „Професионалните училища имат някаква база и преподаватели и няма как, ако бюрото по труда им каже, че се търсят асансьорни техници, да осигурят тази специалност“, коментира за „Телеграф“ Зорница Славова, автор на анализа на ИПИ. По думите й в Северна България например има селскостопански гимназии и там е естествено да се учи земеделие, макар че селското стопанство вече не е такъв фактор в икономиката. „Приемът се преценява спрямо възможностите на професионалните училища“, допълва Славова. Тя подчерта, че няма и проследяване кой зрелостник какво завършва и къде отива да работи. „На пазара на труда имаме колко са завършили с придобита професионална квалификация по сектори, но ние не знаем дали са учили точно това. Нямаме индикатор като в рейтинговата система на висшите училища за реализация на образованието, а щеше да е много добре да има подобна статистика“, допълва Славова.
Съвпадение
Според Индекса на професионалното образование най-висок резултат има столицата с 67,3 точки от 100 възможни. С най-нисък пък е област Ловеч с 36,4 точки. Първото място на София се дължи на това, че там се обучават най-много ученици, които след това имат придобита професионална квалификация. Важно е и това, че в сектора на информационните и компютърните технологии са най-много паралелките. Най-малко пък са в селското стопанство, откъдето и идва съвпадението на образование – реализация. Покриване на образованието и пазара на труда има и в Добрич, а на трето място излиза област Сливен, където има висок прием на ученици и заетост в сектора на промишлеността и по-малко в строителството. Освен Русе с най-голямо съвпадение в промишлеността и в транспорта, където приемът в професионалното образование е висок, и в Силистра заедно с останалите области в Добруджа - Добрич и Разград, има съвпадение на преподаваните специалности и със структурата на икономиката в този регион. Свързаните с новите технологии специалности обаче са съвсем малко, не само в образованието, но и в заетостта.
Кратко
На много места се предлага професионална подготовка в сфери, които не предполагат пет години специализирано образование. Такива са фризьор, козметик и маникюрист-педикюрист, камериер. Обучението за брокер, сътрудник в малък и среден бизнес, продавач-консултант, помощник-инструктор по фитнес би могло да бъде по-кратко от това, което се предлага сега, е един от изводите на анализа. Съществуването на тези специалности и обхватът им подсказва, че училищата отчитат начина на финансиране на средното образование и се стремят да обучават възможно най-много ученици с най-малко разходи, без да се съобразяват с последващата реализация на кадрите или нуждите на бизнеса.
Дуално
„Трябва да се разширява дуалното обучение в професионалното образование“, смята авторът на анализа Зорница Славова. Според нея обучението чрез работа още в училище ще повиши заетостта и привлекателността на професионалното образование заради по-добрите практически умения и възможността за оставане на работа на мястото на обучението. Така ще се повиши и съответствието между предлаганите специалности и профила на икономиката на местно ниво.
Сияна Севова
