З а първи път в България стартира пилотен проект за борба със засушаването чрез създаването на изкуствен дъжд.
ГОТВЕТЕ СЕ: Градушките ни удрят със зверска сила по Великден!
Става въпрос за техника за промяна на времето, използвана за увеличаване на валежите от определени облачни типове чрез въвеждане на аерозолни микроскопични частици, които подпомагат и растежа на дъждовните капки. По този начин валеж може да се предизвика от облаци, от които не вали поради недостиг на кондензационни ядра в естествени условия. „Подобни изкуствени въздействия върху атмосферните процеси имат дълга история и са доказан способ за борба с определени неблагоприятни хидрометеорологични явления“, коментира пред „Телеграф“ един от учените, които участват в проекта - Стефан Бабов.
Обосновка
Обосновката за такъв пилотен проект е свързана с добре известните сценарии и прогнози за изменение на климата през близките десетилетия и в по-дългосрочен план, до края на века. Тенденцията към повишение на температурите и засушаване в много части на Югоизточна Европа засяга и нашата страна. Тези изменения ще имат критично влияние върху редица икономически сектори - земеделието, енергетиката, туризма... както и върху начина на живот на хората и тяхното здраве. Като цяло водните ресурси на страната ще са силно повлияни. „Всичко това изисква решителни действия по адаптация към предстоящите климатични изменения и изкуствените въздействия в посока увеличение на валежите и имат потенциала да помогнат съществено в тези усилия“, коментира и главният инициатор на проекта Христо Крушарски, който е начело на дружеството, което извършва и противоградната защита със самолетен способ на североизточната част от страната.
Координация
Изследването на ефекта от възможностите за създаване на изкуствен дъжд се реализира в координация с Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Съвместно се проучват възможностите за увеличаване на валежите над определени районни на страната. Инициаторите стъпват върху натрупания си опит по въздействие върху градови процеси, наличната си материална база, включваща самолетите за засев, необходимите реагенти, както и екип от специалисти, експерти и пилоти. Направен е обстоен обзор на подобни програми за „засяване“ на облаците, които стават все по-популярни в света през последните години като инструмент за адаптация към климатичните промени.
Самолети за борба с градушките се използват у нас от 2021 година, но те могат да са полезни и срещу засушаването.
Избор
„Изборът на подходящи облаци за експериментално засяване в гореизброените области ще се прави на базата на радиолокационна информация, като критерият е това да са облаци, от които не се очаква естествен валеж (т. е. облаци със слаба радиолокационна отражаемост). Очакването е, че след засяването с подходящ реагент някои от тези облаци ще произведат валеж, който ще е видим и измерим“, коментира още Стефан Бабов пред „Телеграф“. За цялостна оценка на методите и технологията е необходим бъдещ проект в рамките на няколко години.
Финансиране
„Резултатите от настоящия пилотен проект ще послужат за първоначална оценка на оперативните аспекти, създаване на методика и стратегия за бъдещия проект, в който като партньори ще се включат и заинтересовани организации у нас и в чужбина“, каза още и Христо Крушарски.
Очаква се държавата да осигури финансиране и да сключи договори за използването на разработвания способ след оценка на ефективността и на това в кои райони и в кой период от годината ще е най-целесъобразно да бъде използван. Към момента анализите са най-подробни и към есенно-зимния период. Засушаването тогава нанася все по-осезаеми щети и на земеделието, а и на туризма.
Международен екип анализира данни от радара в Шумен
Основната задача в първоначалната фаза на проекта, провеждан в сътрудничество и с Изпълнителната агенция за борба с градушките (ИАБГ) и Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), е да се събира информация от метеорологичния радар в Шумен и наземните метеорологични станции със съседните области Търговище, Разград, Велико Търново, Русе и Добрич. Получената информация ще се анализира от международен екип от учени. Посредством оборудваните за целите самолети ще се провеждат определен брой полети от летище Щръклево край Русе.
Людмил Христов
