30 точки трябва да изкарат зрелостниците на провелата се матура по български език и литература, след като летвата за тазгодишните абитуриенти бе вдигната. Учениците от професионалните паралелки пък трябва да изкарат поне 50 точки и на двете части на втория си задължителен държавен зрелостен изпит по професия, за да не трябва да се явяват наново.
За да имат поне тройка в дипломата си, от тази година абитуриентите трябва да покриват минимума от 30% от общия брой точки на изпитите по предмети. Скалата за оценяване обаче е различна. Зрелостниците, които са избрали да се явят на физика или музика за втората си матура по профилиращ предмет, трябва да изкарат само 18 точки, за да минат границата за тройката, защото максимумът на тях е 60 точки. За изпита по език определящо е нивото, на което учениците ще го държат. Ако матурата проверява знания за ниво В1, то зрелостниците могат да изкарат максимум 80 точки. Това означава, че за да е успешен изпитът, трябва да имат минимум 24 точки. Ако матурата обаче е за В2, максимумът скача на 100 точки и трябва да имат поне 30 точки за тройка. Толкова е минимумът, който трябва да съберат по всички останали предмети – математика, информатика, информационни технологии, история и цивилизации, география и икономика, философия, биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда, изобразително изкуство, предприемачество.
Матурата по професия има три варианта. За първи път зрелостниците могат да имат ДЗИ под формата на защита на дипломен проект. Ако ученикът е допуснат до защита, има устен изпит в две части. В рамките на теоретичната част зрелостник ще представи устно разработения дипломен проект и ще отговаря на поставените от изпитната комисия въпроси. Втората част е изпълнение на практическо задание. За матурата по професия таванът е 200 точки. Половината идват от теоретичната част на изпита за професия, а другата половина – от практическата. Всяка от тях се приема за успешно положена при постигане на половината от максималните 100 точки. Следователно, за да не бъдат скъсани, зрелостниците трябва да са се справили и с двете части и да са събрали поне 50 точки на всяка от тях. За да мине границата за отличен, зрелостникът трябва да има над 91,7 точки. При успешното му полагане ще придобият трета степен на професионална квалификация. Другите два варианта на държавните зрелостни изпити по професия дават възможност зрелостникът да придобие втора или трета степен на професионална квалификация. И в двата случая ученикът трябва да се яви на писмена и теоретична част. За трета степен точките се събират като при изпит с дипломен проект. За втора степен обаче теоретичната част има по-малка тежест при оформянето на оценката и се вземат 40% от точките от частта по теория на професията и 60% от частта по практика.
Режат налучкването, повече въпроси за мислене
В матурата по български език и литература са бъдат включени по-малко задачи с избираем отговор, на които учениците могат да налучкат правилния. В същото време се увеличават упражненията, изискващи мислене. Отново има 41 упражнения. Тези със свободен отговор обаче вместо 30 ще бъдат 22. Задачите със свободен отговор пък вече са два вида – с кратък и дълъг, и ще проверяват по-голям набор от уменията на децата. В задачите с разширен свободен отговор, които носят най-много точки, пък могат да бъдат включени диаграми, от които зрелостниците трябва да успеят да извлекат необходимата информация, за да се справят с въпросите към нея. С новия формат на матурите интерпретативното съчинение и есето ще бъдат по две различни теми, а не както досега – върху една. Зрелостникът сам ще избира по коя от тях да създаде аргументативен текст в обем до 4 страници. Новост е, че на съчинението зрелостниците може да умуват по проблем върху няколко художествени творби, а не само върху една. Литературните произведения, които ще бъдат включени за матурата по български език и литература, са три пъти по-малко. Тази година те са 27, докато предходните бяха 97.
Три нива на трудност по АЕ
За първи път най-често избираният изпит по английски език има три нива на трудност спрямо учебния план на зрелостника, а не както досега една и съща за всички, които са я избрали. Задачите и на трите нива са три типа - с избираем отговор (30 за В1.1 и В1, а за В2 - 36), със свободен (5 за В1.1 и В1, а за В2 -7) и две за създаване на текст или общо за В2 има 45 - а за другите две нива – по 37. От примерните варианти става ясно, че задачите за слушане и четене остават, но вместо само затворени въпроси към текста може да има упражнение за даване на кратки отговори. Промяна има в частта за писане и някои от досегашните познати упражнения отпадат. Перифразите, в които учениците трябваше да трансформират дадените изречения, без да се изменя смисълът, вече липсват. На тяхно място учениците имат още едно упражнение за създаване на текст. Например за ниво В2 е даден пример, че ще трябва да пишат официално писмо по зададена ситуация и 3 опорни точки с обем на текста от 120 до 130 думи. Втората задача за писане също беше малко по-различна. Досега учениците имаха две зададени теми – за есе или да допишат история. С новия формат имат една тема и три опорни точки или аргументи, които трябва да използват. На най-високото ниво зрелостниците трябва да напишат есе с обем от 200 до 220 думи, а на другите две да се справят със създаването на описателен или повествователен текст по зададени 3 опорни точки или изходен текст с обем на текста от 120 до 130 думи.
Стела Маринова
