Ц ърквата „Свети Антоний Велики“ е една от емблемите на Мелник, наричан Малкия Ерусалим през Средновековието. Храмът е единствен в страната ни, който носи името на този светец. Ако решите да запалите свещ в този божи дом, почти сигурно ще видите там мъж с благо усмихнати очи. Няма как да не се досетите, че това е свещеникът. Вратите на църквата са широко отворени, а отец Николай пъргаво ще скокне да ви посрещне и покани вътре.
Пазителят на вярата служи тук вече 12 години. И не само служи, но и дава личен пример на богоугоден живот.
Най-малкият град в България още от миналото е прочут с множеството си църкви и параклиси. В момента там функционират не един и два, а цели пет православни храма. „Радващо е за мен, че в църквата „Свети Антоний Велики“ посетителите се увеличават непрекъснато. И тук не става въпрос за туристи, които искат просто да видят този божи дом, а за хора, които влизат вътре с искрена вяра. За неделните богослужения пристигат хора от цялата страна, а не само от региона. Впечатлен съм от този факт. Увеличават се кръщенетата и венчавките тук“, споделя отец Николай.
Вяра
Той бърза да увери, че чудеса се случват в този храм, но когато вярата е в сърцето, душата и ума ти. Свещеникът е виждал няколко такива чудеса, но като божи служител не може да разкрива всичко. Все пак той споделя, веднъж вътре влезли жена и нейното момиченце, което било на 4-5 години. Двете дошли от Перник. Детето било доста енергично, хиперактивно, бързо се приближило до старата икона на свети Антоний и я докоснало. След това се обърнало към майка си и изрекло на срички „Ма-ма“, при което се забързало към нея. „Без да иска, блъсна и счупи един от свещниците. Оказа се, че детето е нямо и до този момент не е говорило въобще. В следващите години идваха от благодарност, че е проговорило тук, в този храм. А аз още пазя счупения свещник“, споделя отец Николай.
Окови
Миряните се впечатляват и от колоната в средата на църквата, която е опасана с тежки железни вериги и окови. Прангите през годините са се впивали в краката на стотици психично болни, на буйстващи хора. Късно вечер ставало доброволното заточение на „налазените“ от демони поклонници. Те пренощували и на сутринта нямало и помен от бесовете им. Щом щракнели оковите, погледът им се впивал в окото на бог Хор, който бил с глава на сокол. То също има лечебни и защитни сили. Изрисувано е над главата на човека, който е привързан към колоната. Над олтара пък е изобразено на още три места окото на Хор. Където и да застанеш в храма, имаш усещането, че си наблюдаван. Над него са двата дракона (б.а. - символ на бесовете), които са съсечени от мечове господни, за да не изкушават миряните. Седиш окован във веригите, а насреща ти са подредени само нови икони. Най-вдясно обаче се вижда и една стара.
Патрон
На нея е патронът на храма свети Антоний Велики. Седиш окован, а той сякаш ти сочи правилния път, а не този на изгубените души. На някои посетители светецът се усмихва, на втори намигва, на други се явява трето око на лицето му. Иконата има голяма сила. Тя дори има чудодейната сила да отблъсква тези, които са много грешни.
„Свети Антоний се смята за основател на християнското монашество. Активен борец е срещу ересите. Чудотворството му се изразява най-вече в това да лекува хората от техните пагубни страсти - така наречените „бесове“. Помагал на човеците да преодолеят различни психически заболявания. Много миряни пристигат в най-малкия ни град специално заради тази църква, водени от нуждата да бъдат излекувани от патрона на храма - свети Антоний. Затова насам прииждат най-вече нуждаещи се от лек или на тялото, или на душата. За да се освободят от демони, от психически и нервни разстройства“, разказва отец Николай.
Беседи
Според него най-различна нужда от подкрепа от Бог води тук миряните. Понякога искат да проведат беседи с него, а той им говори за вярата, за живота. Разказва им, че и свети Антоний е бил обикновен човек, но е живял богоугодно. Затова Бог му е дал прозорливост и способност да лекува, да стане светец. Защото църквата не е място само за палене на свещи. Тук всеки може да вземе причастие, да се изповяда, до присъства на богослужението. Свещеникът е убеден, че старата икона на свети Антоний е чудодейна. „Благодат има този светец, има благодат и в църквата. Аз лично я усещам тази благодат. Но човек трябва да е безкористен, да е чиста душата му, за да ги усети тези неща. Не бива и за миг да забравяме, че спасението е в молитвата, в покаянието, в Бог. Господ наказва тези, които обича. Наказва толкова, колкото можем да понесем. Затова е необходимо да имаме вяра, любов, надежда и смирение“, изтъква свещеникът. Той не крие надеждата си 6-годишният му внук Никола да тръгне по неговите стъпки, по стъпките на вярата и богослужението. Момчето почти не пропуска неделна служба и причастие. И нищо чудно след време да е следващият пазител на храма „Свети Антоний Велики“ в град Мелник.
Внукът на свещеника не пропуска неделната служба.
По време на пандемията започнал да рисува
По времето на ковид пандемията отец Николай открил способността си да рисува. Опасният вирус го вкарал в болница в тежко състояние, но пък му помогнал да открие красотата на изобразителното изкуство. Да осъзнае величието на големите световни художници. Да оцени картините на своя любим творец - на нидерландеца Винсент ван Гог, един от най-значимите художници в историята на европейското изкуство. И да започне да рисува неговите световноизвестни рисунки – „Слънчогледите”, „Житно поле с кипариси”, „Бялата къща през нощта”, „Звездна нощ”. Като дете това въобще не е било негова слабост. Не е подозирал, че може толкова точно и добре да рисува картини на най-великите художници. Но тук не става дума за никакво чудо.
„Всичко при нас идва по Божията промисъл и по Божията воля. Господ ни дава сили, всичко е от Господ дадено на нас, човеците. Тази моя дарба също е от Господ. Сега съм започнал да рисувам едно голямо платно, най-вероятно ще го нарека „Ад и Рай“. Към рая води една много тясна врата, докато към ада вратата е широко отворена. Вярвам, че за тази моя дарба ми помага и свети Антоний, той винаги ще помага на всеки, който подхожда с искрена и сърдечна вяра към Бог, към храма и към самия светец“, подчертава свещеникът.
Владимир Симеонов
