Н а 5 юни 1946 г., три дни след референдума, с който Италия избира републиката пред монархията, в трезорите на Banca d’Italia (Италианската национална банка) е скрито съкровище, което остава в тайна близо осем десетилетия: бижутата на кралица Маргарита Савойска, първата кралица на обединена Италия, на която е кръстена и най-известната пица „Маргарита“. Това са 6732 диаманта и около 2000 перли, монтирани в колиета, диадеми, обеци и брошки, предадени от последния крал на Италия Умберто II на тогавашния управител на банката Луиджи Еинауди. Оттогава тези бижута, известни като gioie di dotazione della Corona (бижутата на короната), лежат в ковчеже в трезора на банката, без никой да ги поиска официално или да ги изложи. Каква е тяхната стойност? Кому принадлежат? И защо остават недостъпни?
Какво съдържа съкровището?
Бижутата са принадлежали на кралица Маргарита (1851-1926), известна с любовта си към изкуството, културата и гастрономията – на нея е кръстена пицата „Маргарита“, създадена през 1889 г. от пицаря Рафаеле Еспозито в чест на посещението ѝ в Неапол, с цветовете на италианското знаме (домати, моцарела и босилек). Сред бижутата са: колиета с диаманти и перли, символизиращи кралската власт; диадеми, изработени с изключителна прецизност; обеци и брошки, отразяващи модата на XIX век.
През 1976 г. експерти от Bulgari оценяват бижутата на около 3 милиарда лири, което днес, с корекция за инфлацията, се равнява на около 30 милиона евро. През 2021 г. експерти изразяват мнение, че реалната стойност на бижутата е над 300 милиона евро. Други, като бижутера Пиеро Мила, участвал в оглед през 60-те години, смятат, че стойността е по-скромна – около няколко милиона евро. Според Мила бижутата са „красиви, но не изключителни“, тъй като липсват цветни скъпоценни камъни като смарагди, рубини или сапфири, а диамантите са предимно малки или със средно качество.
Историята на предаването
На 5 юни 1946 г. Фалконе Лучиферо, министър на кралския двор, предава бижутата на Банка д’Италия с писмо, в което уточнява, че са „за съхранение и ще бъдат върнати на този, който има право на тях“. Този акт идва в момент на политическа несигурност: монархията е свалена, а Умберто II се подготвя за изгнание. Бижутата не са лична собственост на кралица Маргарита или Савоите, а част от наследството на короната, което според италианското законодателство преминава към държавата след премахването на монархията. Въпреки това правният статут остава неясен, тъй като никой не определя окончателно тяхната собственост.
През годините наследниците на Савоите правят опити да си върнат бижутата. През 1976 г. принцесите Мария Габриела и Мария Беатриче, сестри на Виктор Емануил, искат да направят оглед, но без успех. През 2007 г. адвокатът на семейството Алесандро Фалчи твърди, че бижутата са „личен подарък“ от крал Умберто I на кралица Маргарита, но няма документи, които да подкрепят това. През ноември 2021 г. принц Емануеле Филиберто обявява намерението си да „отключи трезора“, а през 2022 г. семейството започва съдебно дело срещу италианската държава. На 15 май 2025 г. съдът в Рим постановява, че бижутата принадлежат на короната, а не на Савоите, отхвърляйки иска им. Семейството обаче обжалва, като следващото заседание е насрочено за 2 октомври 2025 г.
Кому принадлежат бижутата?
Юридически бижутата са собственост на италианската държава, тъй като принадлежат на короната, а не на частни лица. Конституцията от 1948 г. прехвърля активите на монархията към държавата, а през 1938 г. кралски указ определя, че тези бижута са „на разположение на кралицата“, но не са нейна лична собственост. Въпреки това Савоите продължават да ги смятат за семейно наследство. Принц Мишел от Югославия, син на Мария Пиа Савойска, заявява през 2021 г., че бижутата са „част от историята на Италия“, но семейството настоява за тяхното връщане.
Защо остават в трезора?
Бижутата на кралица Маргарита никога не са били излагани публично, нито каталогизирани напълно. Причините са няколко:
Юридически спор: Докато собствеността не е окончателно решена, Банка д’Италия не може да предприеме каквито и да било действия.
Политическа чувствителност: Излагането на бижутата може да разпали дебати за монархията, тема, която Италия избягва.
Логистични пречки: Съхранението изисква високи мерки за сигурност, а липсата на пълен каталог усложнява излагането.
Експерти, като историка Алесандро Маниа, предлагат бижутата да бъдат изложени в музей, например в Palazzo Pitti във Флоренция или Quirinale в Рим, за да станат част от националното културно наследство. Други, като бижутера Пиеро Мила, смятат, че техническото състояние на някои бижута (напр. разхлабени камъни) изисква реставрация преди тяхното излагане.
Какво казва обществото?
Спорът за бижутата разделя италианците. За някои те са символ на кралското минало, което трябва да бъде запазено в музей. За други са просто „купчина камъни“, които не заслужават толкова внимание. През 2021 г. социалните мрежи показват смесени реакции: от призиви за излагане на бижутата като „национално богатство“ до коментари, че „Савоите нямат право да ги искат след изгнанието“. Историкът Джовани Орсини отбелязва, че бижутата са „емоционален въпрос за семейството, но юридически принадлежат на държавата“.
Роднинската връзка с царица Йоанна и цар Симеон
Кралица Маргарита е пряк предшественик на българската царска фамилия чрез династичните връзки на Савоите. Нейният син, крал Виктор Емануил III, е баща на принцеса Джованна Савойска (бъдещата царица Йоанна), която се омъжва за българския цар Борис III през 1930 г. Царица Йоанна е следователно дъщеря на Виктор Емануил III и внучка на кралица Маргарита. Цар Симеон II, син на Борис III и Йоанна, е правнук на кралица Маргарита. Тази роднинска връзка свързва съкровището на Савоите с българската история, като подчертава европейските династични мрежи, които обединяват кралските семейства.
Какво следва?
Съдебното дело, започнато от Савоите, продължава да държи бижутата в центъра на вниманието. На 15 май 2025 г. съдът в Рим потвърждава решението от предходното заседание, постановявайки, че бижутата на кралица Маргарита принадлежат на италианската държава, а не на семейството Савоя, тъй като са част от наследството на короната. Това решение отбелязва ключова стъпка към разрешаването на спора и потенциално отваря пътя за излагане на бижутата в музей като Palazzo Pitti или Quirinale, макар окончателните планове да остават неясни. Семейството Савоя обяви намерението си да обжалва, като следващото заседание е насрочено за 2 октомври 2025 г., което може да удължи спора. Междувременно Банка д’Италия запазва мълчание, а италианската общественост очаква развръзка. Дали диамантите и перлите на кралица Маргарита, вдъхновителката на едноименната пица, ще блеснат отново пред публика, или ще останат в трезора, предстои да видим.
Съкровището на Савоите е не само колекция от скъпоценности, но и символ на прехода на Италия от монархия към република. С оценка, варираща от няколко до стотици милиони евро, бижутата на кралица Маргарита – жената, дала името си на пицата „Маргарита“ – са в центъра на юридически, исторически и културни дебати. Свързани с българската царска фамилия чрез царица Йоанна и цар Симеон II, те носят и частица от нашата история. Докато съдът и обществото не решат тяхната съдба, бижутата ще продължават да „спят“ в трезорите на Банка д’Италия, чакайки своя момент да разкажат историята на една отминала епоха.
*Автор: Красимир Иванов, Рим
