С езонът на алергиите вече е тук. През май наблюдаваме пренос на т.нар. „пухчета“ на тополите, което всъщност са техните семена. Много хора ги обвиняват за своите алергични оплаквания, обясняват специалистите от Националния център по заразни и паразитни болести.
Истината е, че пухчетата не са алергизиращи. Те дразнят механично всички хора, но се виждат, за разлика от прашеца на тревите от семейство Житни, който е истинският причинител на полиноза, но е невидим и по същото време е във въздуха с висока концентрация.
Градуси
Май е с по-ниски температури от обичайното, особено през първите 10 дни, и с чести валежи след обяд. Подобни климатични условия са в помощ на пациентите с полиноза, защото поддържат по-ниска въздушна поленова концентрация. Но в сухите и топли дни въздухът е наситен с прашец и от трите алергизиращи групи растения.
При дърветата поленовата концентрация ще е висока, но от слабо алергизиращи видове, като конски кестен, който прецъфтя през първата десетдневка на месеца. Прашецът на семейство Борови ще е навсякъде по улиците, върху автомобили и градински мебели. Декоративните храсти, като маслинка, булчино цвете, тамарикс, също са алерген. Цъфтежът на липата и айлантът пък се засилва след средата на май
При плевелните и разнотревните видове поленовата концентрация ще остане по-ниска, защото ще цъфтят малко видове и дъждовете допълнително ще ограничават разпространението на прашец. Ще цъфтят рапица, семейство Лападови, към което спадат лапад, киселец, козя брада, както и живовляк.
Период
Прашецът на тревите от семейство Житни ще причинява алергични оплаквания при най-голям брой хора. В сухите и топли дни концентрацията на житен полен ще достига и надминава клинично значимите стойности. Житните треви са основен поленов алерген за България. Представени са от много видове – повече от 300. Разпространени са в цялата страна от морския бряг до върховете на планините. Имат дълъг цъфтежен период – от април до октомври. Образуват голямо количество прашец със силни алергизиращи свойства.
