Н а един премълчаван и сега знаменит български художник са посветени следващите редове. Талантът на родения на 20 януари (н. ст.) 1876 г. в Шумен Никола Михайлов го отвежда в Германия. Където и преминава по-голямата част от неговия жизнен път с четка в ръка пред платното. За своето начало разказва самият художник в благодарствено писмо до кмета на Шумен през 1936 г., когато в родния му град кръщават улица на негово име.
Писмо
„...Детинството съм прекарал в родния си град и следвах там долномахлянското училище до моята 14-годишна възраст. Учителят ми по рисуване беше един висок елегантен човек – голям шегаджия – г-н Петков (от Габрово). При него забелязах, че ме влечеше нещо; обикнах рисуването – защо – това сам не знаях. Не знаях, че в света има нещо, което се казва „изкуство“... В Русе следвах 4 клас, на следната година в Пловдив се откри първата българска промишлена изложба. Аз изпратих от рисунките, направени тогава в Шумен, и сам заминах за Пловдив и оттам за София. Тук свърших гимназия при моя добър учител по рисуване Иван Мърквичка... След една успешна изложба в София тогавашният княз Фердинанд ми отпусна лична стипендия за Мюнхенската академия на изкуството. Завърших Мюнхенската академия, заминах за една година за Париж и Лондон, връщам се пак обратно в Мюнхен, гдето основах частно рисувателно училище. През 1901 г. се завърнах в София, ставам учител по рисуване в Първа мъжка гимназия, после в Рисувалното училище, после ставам подначалник – художник при Министерството на народната просвета... През 1910 г. напуснах отечеството си и заминах за Германия, гдето и досега живея в Берлин... През 1915 г. ми се даде титлата Придворен художник на Н. В. Царя. Обиколих целия цивилизован свят, правех навсякъде мои изложби, рисувах царе, президенти, знатни и исторически личности, хубави дами и пр., и пр. Моите картини са разпръснати из целия свят!“
По света
През 1904 г. в София младият художник се отблагодарява на княз Фердинанд, рисувайки негов портрет, както и на неговите деца Борис, Кирил, Надежда и Евдокия. През 1910 г. Никола Михайлов заминава за Германия при съпругата си Ида Муглер, негова бивша ученичка в Мюнхен. Установяват се в Берлин, където той е художник на свободна практика. През 1917 г. Михайлов експонира изложби в Лайпциг, Берлин, Дрезден и Бремен. През 1921 г. е в Аржентина и Уругвай. През 1922 г. и началото на 1923 г. отива в Чили и Бразилия, където рисува портрети на президентите на двете републики. В края на 1923 г. и през 1924 г. художникът е в Ню Йорк, Вашингтон, Филаделфия и др. На 30 януари 1926 г. в Берлин с „бляскава тържественост“ се отпразнува 50 години от рождението му и 30 години художествена дейност. През 1930 г. хонорарът на Михайлов за портрет е между 10 и 20 хиляди германски марки – значителна сума за онова време.
Отзиви
Вестници и списания пишат ласкави рецензии за достигналия вече световна слава художник. Списание New Yorker deutsche Zeitung: illustrierte Wochenschrift пише: „Никола Михайлов е един от най-големите портретни художници на нашето време.. Всички лица, които е рисувал, са преживени и виртуозно пресъздадени... Изкуството на Никола Михайлов е интернационално. Като личност обаче той си остава сериозен българин... Главната особеност на неговите портрети е естествеността, нежната живост на линиите и чудното опериране с боите, които предават човека като от копринени нишки...“
Ателието му в Берлин по това време се посещава не само от изискани дами, които желаят да бъдат увековечени. По време на Ваймарската република то се превръща в сборен пункт на висшето общество. Даваните от него приеми подробно се отразяват в немската преса – поименно се изброяват присъствалите политици, представители на аристокрацията, дипломати и артисти.
Фюрерът
Още през 1916 г. Михайлов рисува кайзер Вилхелм II. През 1931 г. в Рим му позира Бенито Мусолини. През 1933 г. в пресата се появява първият от двата портрета на Хитлер, рисувани от маестро Михайлов. Немският в. „Кемницер тагесцайтунг“ описва срещата между художника и фюрера. По време на прием през март 1933 г., даден от зам.-канцлера Фон Папен в сградата на Министерството на пропагандата, присъства и Михайлов. Той има възможност да води 15-минутен разговор с фюрера за това как е рисувал портрета на Мусолини през 1931 г. Вероятно Хитлер е изпитвал ревност, че неговият италиански съидейник си е направил портрет при Михайлов. По време на този разговор художникът наблюдава Хитлер отблизо, а през останалите 2 часа от приема го скицира, после оформя и самия портрет. Гьобелс организира втора среща на Хитлер с художника в резиденцията Каринхал, на която фюрерът му позира. Маестрото прави портрет и на Гьобелс, пише сп. „Дер Зилбершпигел“ от 1936 г.
Одисеи
Не всичко в живота на Никола Михайлов тече по мед и масло! Спохождат го низ от неприятности. Получените хонорари от картините художникът обменял в марки. С идването на инфлацията в Германия през 1923 г. се стопява цялата сума. По време на Втората световна война той живее основно в Берлин, но през 1942 г. съпругата му внезапно умира. Синът му, Никола Михайлов-младши, загива като немски войник в битка край Белград. През 1945 г., когато започват големите бомбардировки над Берлин, бомба разрушава къщата му. През 1952 г. с дъщеря си Олга се установяват в Хамбург, където Никола Михайлов умира на 20 май 1960 г.
Според немския печат до 1954 г. Никола Михайлов е нарисувал 3000 картини, а в периода 1911-1960 г. е участвал в общо 55 изложби, 26 от които в Германия. Повечето от тях самостоятелни.
Преди смъртта си през 1994 г. 90-годишната му дъщеря Олга Михайлова разказва на българската изкуствоведка Снежанка Добриянова-Бауер, която тогава е аспирант в Германия: „...В Берлин хвърляхме чоп с мама коя от двете да пътува с него по света. Рисуваше много бързо. След 5-6 сеанса картината беше готова. Когато нанасяше боите, цялото платно вибрираше. Пред външни хора беше лаконичен, а докато рисуваше, и дума не отронваше“, разказва дъщеря му Олга.
Когато започват бомбардировките над Берлин, Михайлов предвидливо предава всичките си картини на съхранение в подземен бункер под сградата на едно от кметствата в града. Дъщеря му Олга разказва как са търсили с баща си изпод още тлеещите останки от дома им случайно запазени вещи. Успяват да спасят само два дебели албума. В тях са събирани грижливо статии за Михайлов (първата е от 1896 г.) и много репродукции на картини.
След превземането на Берлин генералният щаб на Червената армия се настанява в сградата на същото кметство. Секретарка, близка на семейство Михайлови, продължава да има достъп в сградата. По нейни спомени в кабинета на главнокомандващия ген. Жуков били окачени две платна на Михайлов. Същата секретарка успява да изнесе от бункера 18 от картините, които предава на дъщерята Олга.
Завещание
Преди смъртта си Никола Михайлов завещава 18-те спасени картини на Националната художествена галерия в София, но българската бюрокрация години наред нехае и не прибира картините от Германия. Според завещанието платната от жилището на дъщеря му след нейната смърт трябва да дойдат в България.
През 1993 г. Снежанка Добриянова-Бауер сигнализира на инстанции у нас, че има завещани картини и някой трябва да се срещне с Олга Михайлова. През май 1994 г. тя умира. Тогава 11 платна са предадени в консулството ни в Мюнхен, но се оказва, че 7 от картините са изчезнали от жилището.
Румен Жерев
