Ч етвъртък вечер. Паркингът пред „Арена Армеец” е препълнен. Полицаи обясняват на шофьорите, които не са успели да влязат, да паркират по края на пътното платно. Към залата се стичат тълпи от хора. Весели, усмихнати, щастливи и ентусиазирани.
В неделя на това място пак ще има тълпи, но не така многобройни. Ще има суетня и напрегнати физиономии. По време на предаването на протоколите хората няма да щракат с пръсти. Няма да има и особен ентусиазъм. Поредните избори, които ще минат и отминат. Не е като да отидеш на концерт на Цеца Величкович (Ражнатович) – избора, който направиха внушителен брой българи в четвъртък. И тук иде въпросът, включително в деня за размисъл, защо българите са озлобени и ожесточени един към друг, мразят се и се хулят, скърбят и се възмущават за неслучилата се демокрация или се държат здраво за опорките и се възторгват, че вече има целогодишно банани.
Какво ще накара българите да отидат до урните, ако не със същия темперамент и хъс, както на концерта на Цеца Величкович, то поне с мисълта, че нещо трябва да се промени, така че след седмите предсрочни избори да не дойдат и осмите?
Лесният вариант за решение е: „Нищо не зависи от мен”. Не е така. Знаят го всички. Тези, които си щракат с пръсти даже когато се обявяват с пяна на устата за античалгари. Знаят го и тези, които, макар и разочаровани, гласуват винаги, защото са отговорни и се борят за правото си на избор.
История
Всеки обича да чете и слуша за разкопки. За древна история и находки. Затова нека се опитаме да погъделичкаме любопитството на онези, които си въобразяват, че изборите са модерна приумица и смятат да проявят въздържание в неделя.
Произходът на сегашните избори се крие в Древна Гърция и Древен Рим. Именно тук възникват основните понятия на демокрацията: върховенство на закона, избор на държавни органи и служители, активно участие на гражданите в решаването на обществени проблеми. От свободните граждани се изисква да участват в политическия живот, като заседават в народни събрания. Волята на народа, изразена чрез гласуване в събранието, придобива силата на закон.
В Древна Гърция резултатът от изборите се определял чрез жребий; за гласуване се използвал боб с различни цветове: бялото означавало за, а черното - против.
Атинската демокрация е пряка и непосредствена. Теоретически всеки гражданин има право да участва в решаването на важни държавни въпроси. Съответно изборните процедури имат форма и съдържание, различни от съвременните. Гражданите на Атина не са делегирали властта си на депутати, както е в повечето страни днес. Чрез гласуване те формират държавни институции, одобряват или отхвърлят кандидати за изборни длъжности. Тези институции обаче нямат независима власт. Те изпълняват решенията на Народното събрание и коват закони. Правомощията им са ясно определени и ограничени във времето. По правило служебните задължения се изпълняват не индивидуално, а колективно. Всеки, който участва в управлението, трябваше да докладва за дейността си.
Така са гласували древните римляни.
Древните принципи на гражданска свобода и равенство се използват активно и в Римската република. Римският народ, който изразява волята си чрез народни събрания (comitia), се счита за най-висш носител на държавния суверенитет в републиката. Събранията приемат и отменят закони, сключват мир и обявяват война, избират магистрати и свещеници, провеждат религиозни събития и разглеждат жалби срещу съдебни решения.
Еволюция
В средновековна Европа протича еволюцията на държавните и обществените институции. „Военната демокрация“ процъфтява сред германските племена. Всеки пълноправен член на германското племе лично и пряко участва в управлението и действа като носител на демокрацията. На народното събрание се избирали старейшини, военачалници и царе. Народното събрание имало право да взема решения по въпросите на войната и мира и да упражнява съдебни функции.
При франките еволюцията на народните събрания върви в посока на укрепване на държавната власт и съответно все повече елиминиране на широките маси от участие в държавните дела.
В англосаксонските кралства еволюцията на институциите на самоуправление следва същия път като този на франките, въпреки че в ранната средновековна Англия елементите на „военната демокрация“ се запазват много по-дълго, главно в системата на местно самоуправление и съдебно-административна структура.
По този начин ранното средновековно общество се характеризира със слабо развитие на избирателните принципи. Избираемите елементи могат да се видят най-ясно в ежедневието. Изборната процедура често означава само съгласие и одобрение на предложената кандидатура. Но с появата на средновековните градове изборите и избирателните процедури в Западна Европа получават значителен тласък в развитието си. Това се дължи на новата организация на властта. Градовете започват да формират свои органи за самоуправление и съдилища, което предопределя развитието на изборите и изборните процедури. Характерните институции на градското управление са съветите и кметовете, които ги оглавяват. Изборните правила са доста строги. В много общини избраните служители не могат да откажат избора си.
Жребий
Изборите и избирателните процедури във Флорентинската и Венецианската република са силно развити. Избирателната система на Флорентинската република се характеризира с многоетапно теглене на жребий и краткосрочна магистратура. Във Венецианската република Народното събрание избира дожа, пожизнен владетел на републиката, и Съвета на мъдреците, орган със законодателни функции. Във формирането на политическите институции участвали всички свободни граждани над 20 години. Били използвани специални изборни процедури.
Съсловно-представителните органи се появяват за първи път в Испания (Кортеси) през втората половина на 13-и век. Създава се английският парламент. В началото на 14 в. се появяват Генералните щати на Франция. През XIV-XV век се формират ландтагите и райхстагът в Германия, полският сейм и други представителни органи на съсловието.
По време на Великата френска революция избирателното законодателство получава значително развитие. През 1789 г. Генералните щати са свикани след дълго прекъсване. Конституцията от 3 септември 1791 г. за първи път в историята предоставя на значителна част от населението на страната реална възможност за пряко участие в изборите на различни държавни органи – от местни до държавни. Философските и политическите идеи на Просвещението постепенно се налагат във френското законодателство. Промените се отнасят и за правилата на изборното законодателство.
Повечето съвременни изборни процедури са формирани до голяма степен през XIX век. Актуализираното избирателно законодателство се превръща в един от основните гаранти за прилагането на гражданските права и свободите на човека. В XXI век може би е крайно време да осъзнаем, че изборите не са концерт по желание, а отговорност. А след като гласуваме, пак можем да щракаме с пръсти.
Кога го правят по света
В повечето страни е прието да се гласува в неделя. В Латвия, Исландия, Австралия, Тайван и Кипър обаче изборите се провеждат в събота.
Във втория понеделник на май гласуват на Филипините. В Норвегия също предпочитат понеделника, но не пролетен, а есенен – в началото на септември.
В САЩ традиционният ден за гласуване е вторникът, следващ първия понеделник през ноември (тази година изборите ще са на 5 ноември).
Сряда е обичайният ден за гласуване в Нидерландия, но изборите за Европейския парламент са в четвъртък. Тогава се провеждат и изборите за парламент във Великобритания (от 7,00 до 22,00 ч.).
В Чехия традиционно изборите се провеждат в рамките на два дни – петък и събота. В първия ден избирателните секции работят от 14,00 до 22.00 ч. На следващия ден избирателите могат да гласуват от 8,00 до 14,00 ч.
Причините, поради които изборите се назначават в един или друг ден от седмицата, в повечето страни са исторически. Но денят всъщност няма голямо значение. Главното е правото на избор.
Кристи Петрова
