Паметник на еднакво разстояние между библиотеката и театъра вдигна на родения в Шумен поет и драматург Иван Пейчев Община Шумен. По този начин кметството почете 100-годишнината на поета, когото дори и неизкушените от театър и поезия познават поне с текста му "Адаптация", изпят като балада от Васил Найденов в едноименния филм през 1981.
Вдигането на паметника, който трябва да бъде открит официално в петък мина при много бурни обсъждания, като имаше вероятност иницативният комитет и общината изобщо да не се вместят в юбилейната 2016. В обявения конкурс се включиха два творчески екипа - на местния архитект Валери Колев и художника Валерий Желязков и на арх. Никола Лалев от Велико Търново и доц. Младен Младенов, който пък направи паметника на Тодор Колев в градската градина в Шумен. Обществените обсъждания обаче разпердушиниха и двата проекта и откриха в тях много минуси за отстраняване. Колев и Желязков си бяха наумили да "монтират" бащата на "Адаптация" така, че в него да се блъскат всички влизащи и излизащи по стъпалата към библиотеката. Проектът на Лалев и Младенов пък носеше някои белези на партизанските паметници-бюстове от втората половина на XX век. Най-категоричен в осъдителните си оценки беше председателят на местното писателско дружество Антонин Горчев, според когото и двата проекта не изразявали интимността, характерна за творчеството на Иван Пейчев.
Още при обсъжданията като фаворит напред излезе идеята на Колев и Желязков и след доработка техният проект беше реализиран в парковото пространство между библиотеката и театъра. Погледнат "в лице" паметникът представлява разтворена книга с орелеф на Иван Пейчев и цитат от стихотворението "Раздяла" - "Сърцето ми тъгува на брега..." . В гръб пък изглежда като обелиск с емблематичния стих от цикъла "Вкаменени треви", посветен на Шумен: "Къде остана ти, изгубен град? Къде остана ти със моите приятели, с момичетата познати някога и непознати никога. Загубих те завинаги. О, Шумен!"
Монитор
