Т ова е той:

l Роден e на 20 септември 1963 г. в Русе
l През 1989 г. завършва ВВУ „Н. Й. Вапцаров” във Варна, специалност „Машинен инженер”
l Магистър по „Управление на човешките ресурси”, доктор по икономика и организация на труда
l От 2010 г. до момента е президент на КНСБ
l Титулярен член е на УС на Международната организация на труда; зам.-председател на Група „Работници” за 109-ата сесия на МОТ (2021 г.); председател на Комитета по човешки и синдикални права на МКП; Член на ЕИСК и вицепрезидент на Група II „Работници”; член на ИК на ЕКП и др.

Пламен Енчев

- Г-н Димитров, преди дни КНСБ представи сметките си за издръжката на отделен човек и на домакинствата. Сумите непрекъснато растат. Но расте и инфлацията. Кому е необходима такава информация?
– Тези изчисления са единствените паралелни на Националната статистика. Правим ги от повече от 30 години. Целта е да се види колко са наистина нужните средства, тъй като НСИ не изчислява издръжката на живота.
За нас е много важно, когато седнем заедно с работодателите да договаряме колективните трудови договори, които са над 2000 на ниво предприятия и учреждения, тези числа за издръжката да бъдат представени. На базата на тези данни ние започваме разговори за увеличение на заплатите.


– Такива изчисления правят ли се и в други страни по света?
- Да. В Западна Европа се правят, в Обединеното кралство, в САЩ, в Япония.
- Имаме два основни проблема – повишението на цените, инфлацията и разрастващата се пандемия от COVID-19. Каква е тук ролята на синдикатите?
- Да започнем от пандемията. Бяха предприети мерки, свързани с безопасността и организацията на работа, в много предприятия. Те бяха договорени между работодателите и синдикатите на браншово ниво през първите шест месеца от началото на пандемията. Имаме сериозен принос за отпуските, за дистанционната форма на работа, въведена след директни споразумения с работодателите.
Държавата предприе едва след това действия, включително мерки за компенсиране на загубите, за подкрепа на заетостта.
А що се отнася до мерките в световен мащаб – бяха налети 10-15 трилиона долара за спасяване на икономиките, които доведоха до ръст на инфлацията. Това се усеща и в България. Производителите в промишлеността увеличиха цените си с над 20% за година, показват данните на НСИ към края на септември. Нашите очаквания са, че индексът на потребителските цени през декември ще надмине 6 процента спрямо 2020 година. Но за определени стоки този ръст е от 20-30 процента. При олиото на годишна база към края на септември повишението на цената е с 43 на сто например. Тук е въпросът как да се справим с този процес. Има какво да се направи в тази посока и са необходими по-решителни стъпки.
- Как върви диалогът с правителството? То е вече второ служебно за последните шест месеца.
- Не е лесен. Никога не е, ако погледнем обективно. Има и добри примери за успешен диалог и такова е подписаното в средата на 2020 г. тристранно споразумение между правителството, синдикатите и бизнеса с конкретни мерки и цели за развитието на икономиката, социалната сфера, образованието. В момента то е изцяло забравено. Действаме от днес за утре за съжаление.
Вложихме голяма енергия за актуализацията на бюджета за 2021 г. през лятото. Можехме да постигнем и повече, но все пак това беше стъпка напред.
Сега като че ли по-трудно вървят нещата. Виждаме, че все още няма цялостно решение на проблема с небитовите потребители на ток. Няма чуваемост и за предложените от нас 22 мерки за подкрепа на доходите. В тях има много конкретика както за увеличението им, така и за защита на социално уязвимите групи на прага на зимата. Виждаме, че тя няма да бъде никак лека с инфлационния натиск и новите цени на ток и парно от 1 януари. Очаква се двуцифрено увеличение на електроенергията.
Ние настояваме за вдигане на прага на бедност на 460 лв. Толкова е той по методиката на Евростат и на Европейския съюз, а не 413 лв., колкото е в момента. От тази гледна точка разговорите с правителството буксуват.
- Какво искате да видите в бюджета за следващата година?
- Искаме да видим един щедър бюджет, какъвто правят всички държави. Да припомним, че пактът за стабилност и растеж сега е суспендиран – ограниченията за 3-процентов дефицит не важат за 2021 и 2022 г. Тоест държавите в ЕС могат се фокусират върху това да дадат на бизнесите и домакинствата, на ключовите сектори, като здравеопазване и образование, средства, за да станат двигатели на икономиката и да излязат от състоянието, в което се намират. Това е ключовият въпрос към бюджет 2022. Нужни са нови средства за подкрепа на заетостта. Необходимо е мярката 60/40 да се удължи и през 2022 година. Нужен е растеж на доходите, за да можем да посрещнем това, което ни предстои оттук нататък.
- С колко трябва да растат доходите?
- Ние смятаме, че поне с 12-13 процента трябва да продължи да расте средната работна заплата през следващите 4 години.
За тази година данните на НСИ показват, че ръстът ще е около 14 на сто, независимо че сме в криза. Това трябва да продължи и заради инфлационния фактор, и заради горещия пазар на труда.
Смятаме също, че минималната заплата трябва да върви с изпреварващ ръст нагоре. Да не забравяме, че половин милион българи работят на такава заплата. Тя трябва да стане 764 лв. от 1 януари догодина.
В изготвения от нас меморандум за социално-икономическо развитие на България през следващите 4 г., с който са запознати всички партии, сме посочили, че през 2025 г. МРЗ трябва да стигне стойностите, необходими за издръжка на живота. Ако за нея е нужно двама работещи възрастни да получават по около 1000 лв. на месец, то толкова трябва да е и минималната заплата.
Настояваме също 20 процента от брутния продукт да се отделят за социални разходи. Средно в ЕС това число е 27 на сто. Това е постижимо при годишен ръст на БВП от 5 процента и достигането му до 150 млрд. лева през 2025 г. Така след 4 г. сумата за социални плащания без здравеопазване може да стане около 30 млрд. лева.
- След около две години вероятно България ще стане част от еврозоната. Имате ли някакви притеснения за това, което ни предстои?
- Ние направихме доста анализи и разчети. Нямаме притеснения. Видяхме какво стана в балтийските държави. Там имаше минимална инфлация, която идва от закръгляне на цените на бързоликвидните стоки – тя бе под 1 процент – 0,5-0,7 процента.
Ако трябва сме точни, вероятно кафето например ще поскъпне. Няма да е 60 стотинки, ще стане 50 евроцента. Това ще са видимите ефекти. Иначе всички други стоки няма да се увеличат драстично.
Знаем и какви са плюсовете – целият ресурс на валутния борд, резервите на Централната банка ще се ориентират към икономиката. Това са милиарди за допълнителни възможни инвестиции за зелена, дигитална и всякаква друга трансформация на икономиката и обществото. Това ще е рядка възможност за България, заедно с Плана за възстановяване и устойчивост и парите от Европа, за бърз скок на страната ни напред.