- Проф. Бешков, какво стана с вашата идея за производство на ток от сероводорода в Черно море?
- Сметките, че количествата сероводород и добитата от него енергия биха ни стигнали за 200 години, са верни.
В Черно море има огромен ресурс – гориво, източник на енергия. Запасите се оценяваха на 4,6 млрд. тона сероводород. Всяка година към тях се добавят нови количества - да кажем десетина милиона тона, което означава, че този източник е възобновяем, той не се изчерпва.
- Тоест в морето постоянно се образува сероводород.
- Да. Това голямо количество се равнява на около 35 000 тераватчаса енергия. За сравнение – в България производството и потреблението на електроенергия е някъде около 35 тераватчаса годишно... А аз ви говоря, че от натрупания сероводород могат да се произведат 35 хиляди тераватчаса енергия... Хубаво, но тези огромни количества са във води с много ниска концентрация. Обемът на морето е огромен, а концентрацията не е толкова висока. Тя достига до 22 милиграма на литър (или грама на кубичен метър). Но това е най-високата концентрация, която се установява. Възниква въпросът – струва ли си да изпомпваме огромни количества вода със сероводород в нея, за да получим не толкова много енергия. Аз затова охладнях донякъде към тая идея.
Защото при тази максимална концентрация при дебит 1 кубически метър в секунда или 1000 литра в секунда се генерира мощност до 0,5 мегавата. Обаче покрай разправиите с безводието в Плевен научих, че нормата за водоснабдяване на един град като Плевен, който не е много малък, е 500 литра в секунда. Значи аз с 1000 литра в секунда, тоест с дебита на водата за два такива града, ще получа под 1 мегават енергия. Което не е толкова много. От друга страна обаче имам сведения, че в България има минерални извори, богати на сероводород. Специално научих за един много богат извор, който се намира някъде около Монтана, който има дебит на водата 7,5 литра в секунда. Водата от това находище има достатъчно висока концентрация на сероводород, а температурата й е 80 градуса Целзий. Прецених, че там може да се направи балнеоцентър и мястото да стане пълноценен курорт.
- Как ще стане?
- Трябва да се премахне сероводородът, за да стане водата годна за употреба. От сероводорода може да се произвежда енергия. Още не съм предложил идеята на общинските власти. Тя си струва. Мястото е около Монтана, Северна България - „Северозападналия“ край, както го наричат.
Може чрез метода, който предложих за оползотворяването на сероводорода от Черно море, той да може да се отстранява от минералните води заедно с производството на електроенергия. Това ще се извършва в горивна клетка, в която енергията от химичната реакция да се превръща в електричество. Както се генерира ток в батерия - за фенерче, за телефон, за компютър ще се генерира енергия въз основа на химична реакция. В традиционните горивни клетки горивото е водород и фактически от реакцията между водорода и кислорода се получава електроенергия. Вместо да го запалим и да гръмне еднократно, ние контролирано може да го пропускаме през горивната клетка, така че да получаваме електроенергия, която да се извежда чрез кабели. В моята идея горивото не е водород, а е сероводород. В горивната клетка става „изгаряне“ на сероводорода по контролиран начин, така че да се получава електроенергия. Сероводородът се превръща в безвредни сулфити или сулфати.
- Какво биха спечелили местните хора от вашата идея?
- Тяхната гореща минерална вода ще стане годна за употреба и използване за всякакви нужди. Има смисъл дори само за отопление да е. Може да се приложи за балнеосанаториум с минерални бани. Селището да стане курортно и хората да живеят от използване на този ресурс. Може и част от електричеството, което се консумира, също да бъде добито по този начин.
Трябва да се свържа с общината и да видя дали ще проявят интерес. В момента този минерален извор е запечатан. От сероводорода тръбите са корозирали, водата мирише и трови, но преработена по моя метод тя ще може да се използва...
- Каква щеше да бъде ползата от първоначалната ви идея за разграждане на сероводорода от черноморската вода и получаване на водород?
- Имаше два начина да се използва електроенергията, която се получава. Единият е да се трансформира в променливо напрежение и да се свърже с електрическата мрежа на сушата. Това не е толкова лесно. Но може на място с електроенергията да се разлага морската вода, така че на място да се получават водород и кислород.
- Идеята за добив на водород е модерна...
- Когато в 2012 г. започнах да работя, спечелих конкурс на Европейския съюз точно с тази идея – получаване на енергия от сероводорода на морската вода и с нея да се получава водород. Условието беше екипът да се състои от учени, които са партньори от черноморските страни и от ЕС. Ние сме едновременно европейци и черноморци. Румънците също. Участваха и грузинци, които бяха извън ЕС. Направихме чудесен екип, който работи много добре. Нашето море е най-богато на сероводород. Уникално е с тези огромни количества.
- Имахте и друга идея, свързана с комплекса „Марица-изток“. Разкажете за нея.
- Участвам в този проект, който вече се изпълнява. Той е за изграждане на Център за върхови постижения, иновативни техники за производство на зелен водород.
- Какво значи зелен водород?
- Водородът се казва зелен, когато за неговото производство се използва зелена енергия от възобновяеми източници. Вятър, слънце и вода... Също и енергия от биомаса. Произвежда се биогаз от продукти от селското стопанство - трева, слама, дърва. Тогава водородът пак е зелен, защото е произведен от възобновяеми източници, суровини. Проектът върви, негов ръководител е проф. Дария Владикова, която преди време беше директор на Института по електрохимия и енергийни системи при БАН. Проектът се нарича Н2 START и е финансиран от ЕС по програмата „Хоризонт“ с българско съфинансиране. Основната му цел е да се получава водород чрез разлагане на водата чрез електролиза. За разлагането на водата се използва енергия от фотоволтаици или вятър. Зеленият водород може да се използва за задвижване на автомобили или чрез горивни клетки, което е по-добрият вариант.
Проектът се работи съвместно с Тракийския университет, като се изпълнява на тяхната територия. В проекта участват много специалисти и учени от Италия, Германия и др. В момента е в период на строителство. Работи се по проекта от юли 2025 г.
Ще ви разкажа за моя принос към старозагорския проект. Възложено ми беше да построя пилотна инсталация, в която да се рециклира въглероден диоксид и се получава мравчена киселина.
- Как става това?
- Става с помощта на катализатор в условията на горивна клетка. Може да се направи с електролиза, като се въздейства с електрически ток върху разтвор на натриев карбонат. Натриев карбонат се получава, като се абсорбира въглероден диоксид в натриева основа. В течна среда се използват разтвори на натриев карбонат или бикарбонат (това е содата, която пием, когато имаме стомашни киселини). Имаме успешни опити, при които с помощта на катализатор се получава доста висок добив на мравчена киселина.
Има опити да се действа директно с газообразен въглероден диоксид. Аз още не съм го правил. Затова залагам на това, което съм правил и зная, че ще стане.
- За какво се използва тя?
- Тя се използва в кожарството, текстилната индустрия, във фармацията. Тя е с цена около 750 долара на тон, тоест това е продукт, който се продава на пазара.
- Какво се постига?
- От една страна се улавя въглеродният диоксид от въздуха и за него не се плащат квоти. Второ - получава се продукт, който има пазарна цена, и трето – пречистват се отпадъчни води. Защото, за да се използва въглеродният диоксид и да се получи мравчена киселина, трябва да се използва и някакъв редуктор (има окисление, има и редукция). Такава химична реакция протича, като се окисли редукторът от окислителя (въглеродния диоксид), който се редуцира. Като редуктор се използват отпадъчни води. Получава се троен ефект: отстранява се от въздуха въглеродният диоксид и не се плащат квоти, получава се продукт, който струва пазарна стойност - мравчена киселина, и трето - пречистват се водите.
Ефективно е отвсякъде.
Когато се заговори за закриване на тецовете в комплекса „Марица-изток“, защото не могат да издържат да си плащат квотите, на мен ми хрумна тази идея. Защо да не направим така, че да ги облекчим в това отношение.
- Може ли отделеният въглероден диоксид да се складира някъде?
- Това е временно решение. После какво ще го правят. Примерно, складират го в шахтите на някакви стари мини, но като ги запълнят, после какво ще го правят. Това е моята част от проекта. Друг учен се занимава с производството на биогаз от отпадъци.
- За какво отговаряхте, когато бяхте заместник-министър на околната среда и водите?
- По време на преходното правителство на Димитър Попов министър на околната среда беше проф. Димитър Воденичаров. Аз бях заместник-министър, който отговаря за опазване на въздуха, на водите и за биоразнообразието. После по време на кабинета на Филип Димитров, когато министър на околната среда беше Валентин Василев – отговарях за въздуха, за управлението на отпадъците в градската среда и за икономическата част – Евдокия Манева беше директор на това управление.
- Отговаряли сте за опазване на водите, как може да се постигне това?
- Чрез добро управление.
- Управлението на водите е към Министерството на околната среда и водите. ВиК-тата са към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Но виждате, че има конфликти между тях.
- Затова мисля, че МОСВ трябва да контролира качеството на водите. А строежът на язовири, на водопроводи, на канализации трябва да са към МРРБ.
- Къде е проблемът в управлението на водите?
- Има едно огромно безобразие, което върви вече повече от 40 години. То не е от новото време, то е още от социализма, перманентно безобразие, безхаберие. Чувате, че под земята водопроводната мрежа има до 80-90 процента течове. Това е безумие, да не кажа нещо повече – престъпление. Да изтичат 80 процента... значи вода има. За това, че са корозирали тръбите, или се краде с незаконни включвания в мрежата... Определящото е, че тръбите са разкапани под земята. Имаше едни етернитови тръби за водопроводи, положени през социализма, които са отровни, за което въобще не се говори, които се пукат, текат и ето ви резултата.
- Кувейт, който няма извори, реки, но няма нашите проблеми с липса на вода. Вашият коментар?
- Целият Персийски залив е така. Имат вода, защото имат пари да плащат за обезсоляване на вода и за разумно управление. Аз съм бил веднъж в Кувейт и два пъти в Дубай – това, което ме впечатли, бяха умно вложените много пари. Просто се вижда, че всяко нещо, което работи, е направено както трябва. Строено е със замах, с мащаб, с мисъл за бъдещето. Това е усещането, когато вървиш по улиците на тези градове.
- Нашите специалисти преди години бяха едни от най-добрите в света...
- Сега не зная колко са най-добри... Помня хора като проф. инж. Папазов или проф. Секулов, който в началото на промените идваше много често в България. Имаше много сериозна гилдия хидроинженери, специалисти. Според мен, ако престане това престъпно пилеене на водата, ще има и ще остава вода.
- За околната среда какво да направим?
- Първото, което ми хрумва, е много да се внимава в баланса при използването на възобновяеми източници. В момента за строителни площадки на слънчеви централи безразборно се използват земеделски земи. Резултатът - под панелите слънце няма. Няма и живот. Отдолу става пустиня - изчезват животински и растителни видове, няма дребни животни, няма микроорганизми.
Днес слушах - говореха как хората протестират срещу ветрови паркове в Добруджа. Излезе един специалист, който отклони всички възражения. Но според мен трябва да се прави сметка доколко може да се развива този вид енергия. Имаме ли достатъчно стабилни ветрове, които да поддържат целогодишно работата на ветропарковете? Спомнете си, че проблемът със срива на електроенергийната система в Испания стана, защото нямаха балансиращи мощности... Един специалист го обясняваше – че както една машина трябва да има маховик, който да се върти непрекъснато, за да поддържа стабилната й работа, същата балансираща роля играят ТЕЦ-овете, за да не позволят сривове в мрежата.
Това е той:
- Роден е на 6 декември 1946 г.
- Завършил е Химическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1969 г. От 1972 г. работи в Централната лаборатория по теоретични основи на химичната техника при БАН
- 1991-1992 г. е заместник-министър на околната среда и водите
- От 1993 г. в продължение на 20 години е директор на Института по инженерна химия при БАН
- В момента продължава да работи по международни и български проекти в областта на технологиите за опазване на околната среда, инженерната химия и биотехнологиите. Вписан е в „Златната книга на Патентното ведомство на Република България“
Таня Киркова
