0

77 031 българи имат повод да почерпят за Антоновден.

Името на св. Антоний Велики у нас носят 31 661 мъже (Андон, Антон,  Дончо и др.) и 45 373 жени (Антоанета, Тони, Доника и др.), сочат данните на Националния статистически институт. 

Имениците обаче не бива да приготвят за празника варива.

Старите българи вярвали, че на 17 януари не се готви в никакъв случай боб, леща, царевица, защото те привличали заразните болести като шарката.

Има и друго поверие, според което, ако някой се разболее на Антоновден, то той ще е болен през цялата година. 

Трапеза

Възрастни хора от Пиринския край разказват, че на трапезата трябва да има печено свинско, свински ребра със зеле, луканка.

На други места (Родопския край) пък свинското се избягва и се замества с пилешко и агнешко, защото иначе щели да се „разлютят болестите“.

От обредните ястия задължителни са баницата със сирене, зелник, орехи и мед.

В доста села в България и до днес се спазва главният обичай - специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез или мед, да се раздават на близки и съседи за здраве. 

Лелички

Според народната традиция светецът е покровител на чумата, шарката, синята пъпка (антракс) и изобщо на всички зарази.

Във фолклорната практика тези напасти се наричат със „скришни“ имена – „лелички”, „сладки и медени”, „благички”. Оттук и другото име на празника – Лелинден.

Вярвало се е, че на него се събират болестите, а на Атанасовден (18 януари) те тръгват по хората.

Затова в миналото са се спазвали различни забрани с цел да се предпази дадената къща от мор. Мъжете не трябвало да впрягат добитъка.

Не бивало да се преде и да се докосва вълна, тъй като се смятало, че в нея се крие чумата.

Жените също спазвали забраната да предат, шият и плетат. Въобще на този ден било хубаво да се мързелува, обясняват етнолози. 

Братя 

Според легендата Антон и Атанас са били братя близнаци, създали ковашките клещи. Ето защо в двата поредни дни (17-18 януари) празнуват също ковачите и железарите. 

От гледна точка на християнството св. Антоний се смята за основател на световното монашеско движение.

Вярва се, че икони на египетския отшелник лекуват душевни болести, както и че носят дълголетие. Самият светец е доживял в една пещера до 105 г.