- Д-р Славчев, участвахте в съдебната сага „Топлофикация“? Докъде стигна тя?
- Представлявам двама от жалбоподателите по част от делата, които оспорват начина на формиране на сметки за топлинна енергия, в резултат от Наредбата за топлоснабдяване от 2020 г. и последвалите нейни промени. По тези дела участват като жалбоподатели няколко потребители, като част от тях се представляват лично, а други от колеги. През годините, включително при действие на отменената наредба от 2007 г., чиято отмяна бе наложена поради актове на Върховния административен съд (ВАС), се установи порочността на формулата по т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение към наредбата за излъчената от сградната инсталация топлинна енергия в жилищни сгради етажна собственост. Впоследствие в хода на оспорването на формулата се установи, че наредбата от 2020 г. е приета незаконосъобразно, тоест нормативният акт не е приет в съответствие с изискването за мотивиране на акта. Експерт установи, че самата формула създава редица неясноти и това негово заключение не бе оспорено от представителите на министъра на енергетиката. В заседанието пред съда експертът посочи, че при изчисляването на количеството енергия, излъчено от сградната инсталация, по тази формула се получава, че хора, които не потребяват енергия за отопление, поради задължението им да заплащат т. нар. енергия за сградна инсталация, на практика заплащат част от сумите, които хората, които потребяват енергия за отопление, следва да заплащат. Или едни лица заплащат сумите, които съседите им дължат. Това обстоятелство бе потвърдено и от вещото лице, което даде заключение пред Районен съд – Пловдив, и той отправи преюдициално запитване за съответствието на формулата с правото на ЕС. Това обстоятелство не бе оспорено от топлофикационното дружество, а Съдът на ЕС се произнесе миналата година, че тази формула (6.1.1) противоречи на правото на ЕС.
- Колко пъти се променя и се оспорва формулата за енергията, излъчена от сградната инсталация?
- Формулата бе „реставрирана“ два пъти. Първият път през май 2025 г., след като Върховният административен съд я отмени с решение от февруари 2025 г. Впоследствие при обжалването на „новия“ текст съдът спря действието на наредбата в тази ѝ част. След постановяване на решението на Съда на ЕС от 23.10.2025 г. и настъпилия хаос относно това как да се определи енергията за сградна инсталация, министърът предложи тя да е „твърда“ стойност от 30%.
Единствено омбудсманът на републиката се застъпи в полза на потребителите и посочи неколкократно, че докато не се приеме нов механизъм, който отговаря на изискванията на решението на Съда на ЕС, потребителите не следва да заплащат сградна инсталация или поне не и по този действащ механизъм. Впоследствие, без каквото и да е обществено обсъждане, няколко дни преди избора на новия Министерски съвет, служебният министър на енергетиката прие изменение в наредбата, което словесно пресъздава на практика същата формула, която е отменена от ВАС и впоследствие действието на наново приетата формула бе спряно.
- Законна ли е сегашната действаща наредба за топлоснабдяване и методиката към нея?
- Краткият отговор е - НЕ. Проблемът е, че с много малки изключения съдилищата продължават да прилагат незаконната наредба и методиката към нея. Дори след като Съдът на ЕС заяви, че формулата противоречи на правото на ЕС, масово съдилищата продължават да я прилагат, с което смятам, че нарушават правото на ЕС и причиняват вреди на потребителите. В тази връзка предстои да бъде сезирана Европейската комисия за неспазване на правото на ЕС от страна на държавата ни. Междувременно, на 19.06.2026 г., от името на г-н Порязов, когото представлявам пред ВАС и който бе страна в производството пред Съда на ЕС, сезирах Министерския съвет за упражняване правомощието му да отменя незаконосъобразните или неправилни актове на министрите, като отмени наредбата за топлоснабдяване от 2020 г.
- Ако годишните изравнителни сметки бъдат направени по последните промени на наредба и методика, ще бъдат ли законни?
- Не, няма да бъдат законни. От една страна, вече е установено, че формулата по т. 6.1.1. от методиката, сега чл. 67, ал. 7 от наредбата, противоречат на правото на ЕС, а, от друга, на практика се придава обратно действие на наредбата, което Законът за енергетиката не допуска.
- Има ли вярно решение на проблема „сградна инсталация“?
- Не знам дали има вярно, но трябва да се търси справедливо разпределение на разходите между потребителите. Всеки от тях – тези, които ползват услугите на топлофикация, и тези, които не желаят, имат своите съображения и всеки е прав за себе си. Проблемът е, че не следва да се натоварват едни потребители за сметки на други, както се случва понастоящем. А както се оказва, възприетото от мнозинството, че има едни хора, които ползват нещо, а не искат да си плащат, всъщност се оказва точно обратното. Хората, които не ползват отопление, плащат сметките на съседите си. Съществуват различни модели, които в една или друга степен отчитат в много по-близка степен действителното потребление. Държавата към настоящия момент не ги е разпознала като адекватни. Следва да бъде отчетено обаче, че действащата наредба дава възможност на потребителите чрез общо събрание да решат как да се определя енергията за сградна инсталация. В тази връзка държавата е признала в наредбата, че е възможно да бъде отчетено реалното количество енергия от сградна инсталация.
- Предстои ли завеждане на нови дела от потребители?
- С оглед на нормативната неразбория това е неминуемо. Докато не се стигне до адекватно разрешение на проблема, винаги ще има спорове. Включително проблемите ще се прехвърлят към отговорност на държавата за причинени вреди.
- Какво и къде е мястото на съда в живота на българина? Колко често прибягва до него, за да реши свой проблем? Вярва ли му?
- Личните ми наблюдения за повече от 12 години практика са, че недоверието към съдебната система, не само към съда, се увеличава. Не мисля, че това е някаква изненада предвид принципното увеличаване на недоверието на гражданите към всички институции. Съдебната система не прави изключение. Същевременно очакванията на гражданите към съда са завишени и разбирането на част от тях е, че съдът ще разреши веднъж завинаги проблемите им. Когато става въпрос например за семейни проблеми, това е почти невъзможно.
- За какво се съдят хората?
- Предвид предизвикателствата, които поднася начинът ни на живот, разнообразието в производствата е значително. Най-големият брой от гражданските дела е свързан с вземания на топлофикационни дружества, на дружества за т. нар. бързи кредити, ВиК и др.
Съгласно статистическите данни, изнесени през годините от Висшия съдебен съвет, всяка година е налице увеличаване на делата в цялата страна. Разбира се, най-голямо натоварване имат съдилищата в София, Пловдив, Варна и Бургас. Продължителността на делата е различна предвид спецификата на всеки един спор. Моите наблюдения са в областта на гражданските и административните дела. Мога да кажа, че административното правораздаване е бързо. Средната продължителност е може би около 2 г. при разглеждане на делото на две инстанции. За гражданските дела е твърде относително, ако делото се разглежда на три инстанции, оптимистичният вариант е между 3 и 4 г. Забавянето на делото в голяма степен се дължи на неравномерното натоварване на съдилищата, липсата на вещи лица и съответно натовареността им с множество експертизи по множество дела. Разбира се, има случаи, в които и поне една от страните има интерес едно дело да се забави, поради което злоупотребява с възможността да отсрочва заседания.
- България съдена ли е в европейски или друг чужд съд, дайте примери?
- Да, България като член на Съвета на Европа е подписала и ратифицирала през 1992 г. Европейската конвенция за защита правата на човека, поради което е приела и Съдът по правата на човека да се произнася по жалби за извършени нарушения от държавата ни на основните права, които прокламира конвенцията. През годините има натрупана значителна практика на съда по дела срещу България. От друга страна, България е член на Европейския съюз, поради което и Европейската комисия е ангажирала отговорността на държавата ни пред Съда на ЕС за нарушаване на правото на ЕС. България е подписала и ратифицирала през 2000 г. Конвенция за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други, по силата на който е създаден Международният център за разрешаване на инвестиционни спорове към Световната банка. Целта е центърът да разглежда и разрешава пряко произтичащ от осъществяване на инвестиция правен спор между договаряща държава (или всяко съставно подразделение или агенция на договаряща държава, назначени от тази държава към центъра) и гражданин на друга договаряща страна. През годините срещу България са завеждани няколко дела от инвеститори, като почти всички са спечелени от държавата. Разбира се, между стратегическите български юридически лица и чуждестранните такива също са налице спорове. Спомняте си случая с АЕЦ „Белене“ и спора с „Атомстройекспорт“, при който НЕК бе осъдена да заплати 600 милиона евро поради прекратяването на проекта.
- Вие сте преподавател, каква е нагласата на младите към професията на юриста?
- Когато кандидатствах, приемът бе след полагане на изпит по български език и литература и история. Интересите ми към историята и развитието на обществата доведе до кандидатстване по тази специалност. Осъзнаването какво точно изучаваш и какво е значението му и отговорността, която носи, при мен дойде някъде около трети курс в университета. Голяма част от студентите, на които преподавам в трети курс, са много по-добре ориентирани, отколкото съм бил аз на техните години, за това какво искат да правят след завършване на университета. Специалността „Право“ дава много широк спектър от възможности за реализация не само в тесните юридически специалности. В крайна сметка по тази специалност се изучават правилата, които следва всички да спазваме, начина на създаването им, устройството на държавата. Това несъмнено допринася с каквато и да е дейност да се занимава човек.
Това е той:
- Роден е в Карлово
- Завършил е Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“
- Доктор е по гражданско и семейно право, главен асистент в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“. Преподавал е гражданско право – обща част, понастоящем води упражнения по облигационно право
- Адвокат е към Адвокатска колегия – Пловдив
Таня Киркова
