- Г-н Кънев, при проучване на крепостта Балък дере край Ивайловград попаднахте на уникален артефакт - старобългарски амулет с кирилски надписи. Кога всъщност се случи това откритие?
- През октомври 2022 година и за да бъда максимално точен - тогава реално открихме просто една оловна пластина. На терена я гледах с лупа, видях някакви чертички, но ги отдадох на корозията на метала. Следвайки протокола, й сложих номер за инвентаризация, за да влезе после за съхранение и обработка на информацията в музея. И когато правихме инвентарните книги, където всички находки се измерват и заснемат, фотографът, увеличавайки с обектива, забеляза, че има надпис върху пластината. В първия момент, когато ми се обади, за да ми съобщи новината, аз не му повярвах. Оказа се обаче, че наистина има слово, като една буква е с размерите на около милиметър. Това нямаше как да се види предвид корозията и размера на амулета. Обърнахме го от другата страна и отново се появи надпис. А когато установихме, че е кирилски - направо краката ми се подкосиха от вълнение.
- Това малко звучи като сюжет от сериала „Войната на буквите“, който се върти сега по БНТ и предизвиква доста полемики. Но какво гласи текстът, той вероятно е с апотропейна функция?
- Да ви кажа честно, не съм гледал филма, все пак имам някаква хигиена към такива продукции. А относно съдържанието на текста, не бих желал да навлизам в такива детайли, тъй като се готви публикация, която ще излезе в юбилейния сборник по случай 50 години Национален исторически музей. Освен това сме на ранен етап на разчитане - при сгъването и разгъването на оловото се губят букви. Но безспорен дотук е начинът на изписването - едноеров, с носовка, с Ъ-то, с едни характерни епиграфски податки, чиито паралели откриваме в сърцето на държавата тогава, а именно Североизточна България. Най-близкият паралел е един надпис от Крепча върху камък от 920 г. Той се счита за най-ранния кирилски текст изобщо, откриван някога, тъй като е придружен с година. Но начинът, по-който е изписан текстът върху този амулет, категорично ни кара да считаме, че е от Х век. При отварянето на тази пластина открихме, че от вътрешната й страна има надпис от 7 реда. От тях става ясно за двама молители - Никола и Павел. Каква е връзката между тях, не може да се разбере - като всеки амулет или муска (от турските) те молят за защита и опрощение на греховете. Споменава се и името на Св. Димитър, към когото се отправят молитвите. Това, което прави впечатление, е, че амулетът е много добре канонично издържан. Когато се налага християнството в българските църкви, е имало длъжностно лице, което е следяло за правилното използване на богослужението и евангелските текстове. Изглежда амулетът е изработен под надзора именно на такъв духовник.
- Значи този амулет има лицева и задна страна, бихте ли пояснили?
- Представете си една метална пластина. От вътрешната страна са изписани 7 реда, от външната - 4, и след това оловото е сгънато наполовина. Амулетът вероятно е носен на гърдите от войник. В това отношение много прилича на медальоните, които днес носят рейнджърите. Вероятно войникът е бил с по-висша длъжност, имайки предвид колко канонично е издържан текстът.
- Но как е направен този текст толкова дребен без съвременните оптични пособия?
- Същият въпрос зададохме и на проф. Веселина Инкова - един от най-добрите реставратори не само в България, човека, който почистваше и консервираше паметника. Тя отговори, че лупите са известни още преди Христа. Твърде вероятно е да са ги използвали и българите. Но пък ако това бе така, все трябваше да открием някоя при разкопките някъде. Тук, разбира се, има и контратеза, че лупите са били много редки, пазели са се зорко, което намалява и вероятността за тяхното откриване днес.
- Защо казвате, че този артефакт може да пренапише историята ни?
- Това е свързано с попадането му на това място. В тази връзка трябва да обединим три хуманитарни науки - археология, история и епиграфия. Първата показва, че на крепостта Балък дере до Ивайловград имаме старобългарско присъствие, което е много кратко. То започва от началото на X век и втората половина на века животът спира, тъй като там после има некропол. Единственото обяснение защо толкова кратко са били българите там, може да се свърже с наличието на военен гарнизон. И какво прави той там - ами обръщаме се към историята и виждаме - това са воините на цар Симеон Велики за завладяването на Цариград. С това показваме, че тези походи не са резултат от емоционални или моменти решения, а напротив - има си гарнизони по проходите, по ключовите места, които контролират движението на византийската армия, знаят, съобщават, разузнават и т.н. С други думи, говорим за една много добре обмислена военностратегическа кампания към Константинопол. Това е една тема, която според мен тепърва ще се отваря много нашироко, защото по много крепости около хинтерланда на Константинопол се намират старобългарски следи - старобългарски коланни апликации, много характерни за прабългарите, кръгли звънчета на шаманите, които отриваме и тук. Ние досега ги свързвахме с едно придвижване на българското население на юг от Стара планина, но тук вече контекстът е съвсем друг. И това временно съществуване на крепостта, отново историята ни казва докога е - 927 г., когато умира Симеон и идва неговият син Петър. В Месембрия изворът казва: „...сключва се мирен договор, Петър става цар на българите, жени се за Мария, внучката на Роман Лакапин, тя приема името Ирина, но българите трябва да се оттеглят в довоенните граници“. Явно именно тогава този гарнизон се оттегля и затова изчезват и всички монети и старобългарски апликации - друго обяснение няма.
- А кога крепостта преминава в пределите на България?
- Тази крепост никога не е преминавала. През времето на Ираклий в началото на VII век е унищожена от последните славяно-аварски нападения. Близо 200-250 години след това не откриваме живот там и в един момент идва този български гарнизон. Така че реално това винаги е било византийска територия, но през X век България е в подем и временно завзема тези територии. Гарнизонът пребивава там според мен от 915 г. до 927 г. и се оттегля. По принцип този район е орисан да бъде граничен. Имаме предположения, че такъв е бил и по времето на деспот Алексий Слав и цар Иван Асен II. След неговата смърт също находките изчезват. В момента Ивайловград не случайно пак е граничен.
- Тази крепост се споменава от летописеца на Четвъртия кръстоносен поход Жофроа дьо Вилардуен. По какъв повод става това?
- След 1205 г. византийските съюзници се отказват от споразумението да помагат на цар Калоян. Година по-късно той започва един поход в Тракия. Когато се намира около Димотика в този район, се сключва споразумение между новия император Анри (брата на пленения при битката при Одрин император Балдуин I - б.р.) и Бонифаций II Монфератски, който управлява Солун. Идеята е била техните две армии - едната от изток, а другата от запад, да приклещят цар Калоян в Беломорието. За него единственият път, който остава, за да се измъкне от това сражение, е по река Арда. Именно това съобщава и Жофроа дьо Вилардуен, че Калоян се е измъкнал по река Арда, т.е. по днешния път към Кърджали и оттам се е спуснал към Пловдив.
- Крепостта, която тепърва българите, а и светът ще преоткриваме като туристически обект, освен Балък дере се нарича и Родостица. Откъде идват тези названия?
- Реално не знаем името на крепостта. Научното, което се използва в литературата, е Балък дере, защото така се казва местността. И когато не знаем названието на дадено поселение, ние слагаме топонима. А второто - Родостица, го измисли проф. Божидар Димитров, Бог да го прости, той ги умееше тези работи. Жофроа дьо Вилардуен говори за крепост Родостюик по Беломорието. И когато журналисти попитаха проф. Димитров какво значи това, той отговори, че нашата е „малкото Родосто“, „на славянски Радостица“. На местните хора много им хареса и още не мога да ги отуча. Казвам им: „Чакайте, ще открием истинското име на крепостта, недейте бърза“. Дано само от Министерството на културата отпуснат средства за проучването на обекта Балък дере през тазгодишния археологически сезон.
- Какъв културен пласт показаха проучванията на този терен?
- Като дебелина той е 2,20 м, а като хронология започва от III век, когато е имало антично светилище, и завършва в средата на XIII век. Значи близо 10 века там има постоянно съществуване. Самата крепост е късноантична. Тя е построена след гибелта на Валент в края на IV век по времето на Теодосий - оттогава са най-ранните монети. Тогава светилището е унищожено и теренът е превърнат в крепост, контролираща движението по река Арда и подхода към Тракия и обратно към Родопите. Крепостта обхваща 10 декара, а пътят, построен навремето от гранични войски, стига в подножието й. Поставяме табели сега, който иска, може да отиде и да разгледа. Голямата сграда си е там, с плочниците, с улиците - всичко може да се види.
- По времето на комунизма, а и след това мястото е било гранична зона. Това ли е причината да са се запазили толкова находки от набезите на иманяри?
- Абсолютно. От 1919 година, когато влиза в сила Ньойският мирен договор, там има постоянно граничари и никой не смее да мине. Освен това тази крепост бе много малко известна, само едно-две съобщения имаме за нея с по един ред, че съществува. Така че нито някой бе ходил да я снима, нито да я описва. През 2004 г. доц. Бони Петрунова направи първия сондаж там.
- А какви други артефакти сте намирали там?
- Сред по-интересните е едно съкровище с предреформени монети на император Алексий I Комнин. Те са шест на брой, но изключително редки и скъпи - с невероятно в световен план качество. Тогава хазната на Византия е празна, империята е фалирала, но нападат норманите. Алексий I Комнин още няма представа, че ще се превърне в един от великите императори, оставили цяла династия. В онези дни единственият шанс да отблъсне нашествениците е като възстанови монетарницата в Солун и като се разбере с Църквата да му разреши да претопява църковна утвар. Така той сече тези монети, за да плати на войската. Те може да са бели, но са от злато и сребро. Много са крехки и са се чупили доста често. След като отблъсква норманите, Алексий I ги прибира от обращение, за да се разплати с Църквата. Което ги прави толкова редки - веднъж са се чупили и втори път са били много малко в обращение. Намерихме ги в една обърната бронзова купичка без аналог - направена от медни ленти, които са зачукани с нитове. Тази година открихме и една римска патера (метален, по-рядко глинен съд за религиозни обреди - б.р). Разкрихме един повествователен надпис върху мраморна колона от времето, когато мястото е било светилище. Започва с „Господарю, споменавай божеството“. То започва с буквата „А“, но другата част от надписа още не сме я открили. Попаднахме на около 7 колективни монетни находки, старобългарски коланни апликации и др. Въобще можем да сме благодарни на съдбата, че районът е граничен и всичко е съхранено.
- Това ли е най-южната точка, в която се намират следи от старобългарската култура?
- На този етап - да. Изключвам около Бургаско, което е част от областта Загорие, предадена с договор на хан Тервел от император Юстиниян II . Сега вече, ако мерим с метри до Одрин, засега Балък дере е най-южната точка.
Това е той
Археологът Ивайло Кънев е главен уредник на Националния исторически музей
Роден е през 1964 г. в град Девин
Завършва история във Великотърновския университет
Първите му разкопки са от 1985 г. в археологическия резерват Деултум в Дебелт
Работи в базиликата „Св. Спас“ над гара Белово
Голяма част от кариерата му преминава в проучвания на Плиска
От 2007 г. работи на крепостта Балък дере край Ивайловград
Любомир Старидолски
