Шефът на НП „Пирин“ Росен Баненски пред „Телеграф“: Следим с дронове кой се къпе в езерата

- Г-н Баненски, каква е актуалната ситуация с пожара, който засегна и Национален парк „Пирин“?

- Успяхме в сряда да локализираме с много усилия тази природна стихия и да спрем нейното разрастване в посока на парка. По целия периметър работиха наши екипи и служители на противопожарната служба, общо около 50 души. Все още обаче не може да се каже, че огънят е потушен. По целия периметър на пожара горят треви, храсти, дървета, корени. В тъмната част на денонощието обаче не се гаси, защото е опасно. Ние сме разпределили нашите сили и всеки ден в 6.30 часа на мястото на пожара е екип от 12 души, който остава там по 12 часа. На другия ден идват нови 12 служители, тъй като умората се натрупва, няма как часове наред едни и същи хора да са всеки ден на терен. Ситуацията остава много сложна, буквално всичко се променя за часове, а понякога – за броени минути. Но ние сме тук и се борим с огнената стихия, защото наша кауза е да защитаваме българската природа.

- Наясно ли сте с нанесените щети на територията на НП „Пирин“?

- Все още е твърде рано. Пожарът още не е окончателно загасен. Знаете колко време вилнее и непрекъснато в периметъра му се възпламеняват вътрешни огнища заради високите температури и силния вятър. Затова на по-късен етап ще се направи оглед и опис на вредите върху околната среда. Тогава на спокойствие комисия от различни специалисти ще направи тази проверка. Всеки експерт ще попълни своя чеклист – този, който отговаря за флората, този, който следи фауната. Описват се техните заключения. На този етап мога само да кажа за площта, на която е пожарът в парка – около 15 декара иглолистни гори. В най-ниската си точка е на 1400 метра надморска височина, а в най-високата – на 1900 метра, което означава 500 метра денивелация. Във високата част са засегнати вековни гори от бял бор, повечето дървета само са обгорели. В ниската част са горели насаждения от бял и от черен бор, на места пожарът е бил върхов и са изгорели цели дървета.

- Кои са основните причини за възникване на пожари в планинските райони?

- Високо в планината причините могат да се разделят на две основни категории – от природата и заради човешка небрежност. Основно обаче огън възниква високо в Пирин планина от природните стихии. Често има гръмотевични бури и мълнии запалват някое дърво. Така тръгват повечето пожари тук. Но това става най-често след паднал дъжд, земята е мокра, това също ни помага за по-бързото овладяване на пожарите. Искам изрично да подчертая, че в последните години няма пожари, които са причинени от човек – било умишлено, било случайно, било от немарливост.

- Това не се ли дължи на превенцията на парковата дирекция срещу пожарите?

- Да, точно така. Дължи се и на нашата превантивна работа, която започва още през зимните месеци. Правим разчети, разделили сме територията на парка на паркови участъци, за да знае всеки наш служител за кой район отговаря. Всеки от тях знае къде в тези райони има водохващания, пътища, на кои места може да се пали огън. В НП „Пирин“ огън може да се пали само на определени места, които сме посочили на нашите специализирани карти, тези места са обезопасени, за да не може да се разрази пожар. Сега обаче е забранено да се пали огън на открито дори и на разрешените по принцип места. Само в хижите се пали огън, тъй като хората все пак трябва да се изхранват. Но там сме премахнали зеленината в близост до сградите, направили сме и защитни ивици. Раздаваме на туристите информационни материали, в които ги предупреждаваме за опасността от възникването на пожари, на доста места има информационни табели с необходимите надписи, както и с мерки за безопасност, със съвети как да реагират при избухването на пожар. Разполагаме с високопроходими УТВ-та, които са оборудвани с помпа за гасене с високо налягане. Така реагираме много бързо, а бързата реакция, първите 10 минути след пожар са най-важни. Когато този пожар лумна над село Илинденци на 25 юли вечерта, нашата охрана веднага тръгна натам с УТВ, служителите ни веднага се включиха в гасенето на огнената стихия. Ние сме разписали споразумение с всички седем общини, които граничат с парка, както и с държавните горски стопанства в региона да си помагаме. Няма случай, в който да не сме подали ръка при нужда в която и да е от тези общини. Това е дълг на всеки български гражданин. НП „Пирин“ е част от националното природно богатство на страната, за което сме призвани да се грижим. Този пожар в началото бе на километри от парка, но всеки ден четири наши служители с две УТВ-та участват наравно с останалите огнеборци в битката с огъня.

- Не е ли време вече да се приеме закон за доброволчеството?

- Вярвам, че ще приеме и този закон, тъй като е нужен на обществото, на държавата ни. В почти цяла Европа има такъв закон, но не и у нас. Такъв закон ни липсва много. Защото понякога спасители не могат да се включат в акции, защото са на работа. Ако си тръгнат, рискуват да бъдат уволнени, което е недопустимо. Да отидеш да спасиш някого и резултатът за теб да е уволнение. Това трябва да се промени. Другите държави са си решили проблема. С такъв закон ще се увеличат доброволците, които ще бъдат и по-добре обучени, и по-добре екипирани. Надявам се, че в бързи срокове правителството ще реши този проблем. По този начин доброволецът ще е по-спокоен, по-защитен. Ние акцентираме върху доброволците най-вече при спасителни акции в планината и при гасенето на пожари. Но те могат да са полезни с уменията, знанията и най-вече със сърцата си и желанието си да помагат в много други ситуации, които изискват тяхната намеса. За мен доброволчеството е ценност за българина, нищо че все още няма такъв закон. Защото един огромен пожар като този в Пирин планина се гаси с хора. Радвам се, че виждам много млади хора да се приобщават към доброволната дейност. Аз също съм доброволец към отряда в Банско на Планинската спасителна служба.

- Кои видове на флората и фауната са най-уязвими в момента, в който бушува пожар в планината, и как защитавате застрашените видове?

- Всеки един вид е изключително ценен и има своето място в екосистемата на Национален парк „Пирин“. Всяко едно дърво е част от прекрасната гора. Тя пък е местообитание на представители на животинския свят. Няма как да полагаме грижи само за определен вид животно или за даден вид дърво. Нашата битка е за спасение на всичко, което е част от Пирин планина. Защото мащабите на този пожар са огромни, целият му фронт сигурно е с дължина 30-40 километра. През деня следим за възникване на огнища, виждаме дима и гасим, но през нощта няма как да сме в битка с огъня. По този начин се стараем да спасим колкото се може повече растения и животни.

- Как следите състоянието на екосистемите в парка, който е на площ от над 42 хиляди хектара, за да реагирате своевременно при нужда?

- Цялата огромна територия е разделена на пет охраняеми участъка – в Добринище, Банско, Разлог, Кресна и Сандански. Всеки наш служител отговаря за определена площ. Той следи за незаконно строителство, за незаконен лов, за незаконен риболов, за замърсяване на околната среда, за състоянието на фауната и флората, за горските екосистеми – има ли някакви заболявания по дърветата, необходими ли са мерки. Затова работата на парковите рейнджъри е доста натоварена, всеки ден правят обходи по предварително зададен маршрут. За наша радост в последните години почти няма незаконен дърводобив – по 2-3 случая на година, за което си има и съвсем логични причини. Преди 20 години посегателствата върху гората бяха много, но тогава населението масово се топлеше на дърва, други пък преработваха дървесината и я изнасяха зад граница. Вече много малко хора се греят с дърва, няма и пазар. Но затова пък е модерно туристите да опитват да се къпят в езерата в Пирин, което е абсолютно забранено. Отгоре на всичко е опасно – възможни са удавяния, има риск от инфаркти. Нашата цел е да опазим богатството на България – природата. Служителите от парковата охрана в събота и неделя са край езерата, защото в тези дни най-често се правят опити за къпане в тях. През уикенда има много хора и някои се пробват да използват това, за да се изкъпят. Особено в езерата край хижите „Безбог“ и „Вихрен“. Разчитаме предимно на служителите си в битката с тези нарушители, притежаваме и дронове. Имаме и термокамери, но с тях наблюдаваме през нощта поведението и състоянието на животните.

- Хората, които посещават планината, стават ли по-отговорни към природата?

- Моето впечатление е, че се върви в правилната посока. Хората вече са по-образовани. Държат се по-отговорно. И планината е все по-чиста. Ние сме маркирали 20 туристически маршрута – къде да се движат туристите, кои правила трябва да спазват. Факт е, че гората е много чиста. Преди десетилетия хората тръгваха в гората с куп консерви, хиляди метални кутии се търкаляха по горите. Днес повечето планинари си носят специални торби, в които събират остатъците от храната си и ги изхвърлят на регламентираните за това места. С всяка изминала година туристическият поток се увеличава в Пирин планина, но за щастие това не е право пропорционално на изхвърления сред зеленината боклук. Почти няма отпадъци високо в планината, това е резултат от съзнанието, възпитанието и образованието на планинарите.

- Неотдавна малък самолет се приземи принудително в парка. Почистихте ли мястото и нанесени ли са вреди на природата?

- Самолетът направи аварийно кацане на 28 юни в района на Башлийския циркус. Веднага наредих на парковите охранители да отидат с полицията и пожарната, за да направят оглед на място. Все още тази летателна машина се намира там, където се е приземила. В момента тече разследване на авиоинцидента. В непрекъсната връзка сме с Министерството на транспорта и съобщенията. Ние сме установили човека, който е управлявал този самолет. Написали сме му предписание да изнесе оттам летателната машина, но това няма как да се случи преди приключването на разследването. След като разследващите си свършат работата, самолетът ще бъде премахнат от територията на парка, това най-вероятно ще стане с по-мощен хеликоптер. Сега и сезонът е пожароопасен, земята е като барут, затова усилията ни са насочени към недопускане на пожари на територията на парка. Но не забравяме и за този казус. Най-вероятно до края на този месец самолетът ще бъде изнесен. Ние сме направили два огледа на мястото – не са нанесени никакви екологични щети, има само разбутани камъни. Но все пак тази летателна машина не е част от ландшафта на Пирин планина и не ѝ е там мястото. Затова ще настояваме самолетът да бъде изнесен веднага след финала на разследването.

- Преди повече от 2 години се счупи клон на Байкушевата мура – най-старото иглолистно дърво в България. Тогава спряхте достъпа на туристи до дървото. Има ли и в момента някакви ограничения за планинарите, които искат да видят този природен дар в парка?

- Байкушевата мура е от вида черна мура, намира се в един от най-привлекателните райони на Пирин планина. Разположена е на 1930 метра надморска височина, в близост до хижа „Бъндерица“ и до пътя от Банско за хижа „Вихрен“. Възрастта ѝ се оценява на повече от 1300 години. Дървото е леснодостъпно и няма никакви ограничения за туристите. Пречупеният клон бе премахнат по специален начин, за да не се увреди Байкушевата мура. Поддържаме непрекъснато и дървената стълба, която води до нея. Добре дошли са всички, които искат да се насладят на невероятните и главозамайващи пейзажи на Пирин планина.

Това е той

• Росен Баненски е завършил Техникума по горско стопанство и дървообработване в родния си град Банско

• Има магистърска степен от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“

• Целият му трудов стаж преминава в Пирин планина. Първо е бил пожаронаблюдател, след това е част от парковата охрана, после става началник на участък

• През 2013 г. е назначен за директор на НП „Пирин“

• Семеен, с две деца

Владимир Симеонов