- Проф. Вагалински, премина ли еуфорията около статуята на Хермес и в музея в Петрич ли ще остане тя, или ще получи софийско жителство?
- Права сте, еуфорията премина, но за „софийско жителство“ никога не сме мислили – всичко, което откриваме от 2007 г. насам в Хераклея Синтика, оставяме в музея в Петрич.
- Има ли планове тази, а и други находки от Хераклея Синтика да направят околосветско пътешествие в различни музеи?
- Находките са много разнообразни и в случая едно такова решение зависи най-вече от работещите в общинския Исторически музей в Петрич.
- Не трябва ли нещо да се предприеме на национално ниво, за да може тези уникални неща да се видят от колкото се може повече хора?
- Има такава възможност на национално ниво, когато се правят изложби в чужбина и често музеите в страната, не само софийските, работят заедно, като екип. Но в момента лично аз не участвам в такъв проект.
- Разкопките ви са с национално значение, но в същото време се налага да се извършват включително и в частни терени. Има ли пречки от страна на собствениците?
- Има проблем заради частни парцели, и то на територията на централния площад (форума) на Хераклея Синтика, който проучваме най-задълбочено и от най-дълго време. Липсва добронамереност от страна на притежателите на тези парцели, съответно няма как да има ползотворно сътрудничество между тях и община Петрич. Два от терените са особено важни, те са в централната и в източната част на форума. В единия от тях работихме преди години с разрешението на собственика, но след това взаимоотношенията ни не се развиха добре. Общината отдавна се старае да разреши този проблем, но не се получава, а в резултат страдат римските градежи, архитектурата, която ние сме разкрили. В Закона за археологическото наследство ясно е разписано какви са възможните изходи от ситуацията, но трябва да има воля на стопанин от страна на държавата, респективно на нейния представител – Министерството на културата. За съжаление вече седма година чакаме адекватно решение.
- Това не блокира ли работата ви?
- Да, създава се напрежение, работата се спира, накъсва се. Но най-неприятното е, че се влошава състоянието на античните градежи. Става дума за тези, които са разкрити отдавна, но са обект само на аварийна консервация от наша страна – именно поради факта, че са в частни парцели. Дори не сме длъжни да го правим, просто сме загрижени за обекта. И тъкмо докато проверявахме какво е състоянието на Големия канал на Хераклея Синтика, открихме най-добре запазената статуя, за която всички говорят в последния месец… Иначе планираните разкопки тази година са в западната част от територията на форума, която е общинска собственост. В източната обаче, където има и частни парцели, може да се прилагат само палиативни мерки. Общината не може да придвижи проект за трайно реставриране и туристическа инфраструктура на този участък, защото не го притежава. В същото време собственикът не полага адекватни грижи и единственото, което прави, е да създава пречки за проучването му.
- Какво точно означава „аварийна консервация“?
- Суха зидария на стени, които да подпират античните, стигнали до критично състояние. Покриваме част от римските градежи с чували с пясък, за да се запазят. За пореден път изграждаме защитни покрития от дървени конструкции с платна, които прегарят и трябва да се подновяват ежегодно. Проверяваме всяка проблемна зона – затова и влязохме в Големия канал, който сме разкрили още през 2018 - 2019 г. Затворихме го веднага със специално изработена решетка, за да не пострадат любопитни туристи, особено деца. Този път, оглеждайки отвътре стените и дебелия насип, забелязахме две неща – че се влошава състоянието на градежа и че се белее мраморно парче на необичайно място. Внимателно започнахме да проучваме и за наша изненада разкрихме цяла статуя. Много се изписа и изговори за нея, програмата ни се промени, напрежението нарасна. Надявам се, че покрай това откритие държавният апарат ще се раздвижи и най-после ще предприеме адекватни мерки. Защото общината има желание да стопанисва, да управлява, но по закон археологическите обекти/ценности са публична държавна собственост. А ние просто искаме спокойно да си вършим работата, без да се чувстваме между чука и наковалнята. Не е лесно дори само да проучваш, да попълваш белите петна в историята. Но ние се грижим и за популяризирането на Хераклея Синтика, защото създаването на туристически продукт е важно за икономиката. Добавете към това аварийната консервация и ще добиете представа защо сме пред пълно изтощение.
- Да разбирам ли правилно – има си собственик на парцела и във всеки един момент той може да отиде и да се разходи с маратонки върху нещо безкрайно ценно, което вие сте консервирали аварийно? Защото земята си е негова и той си е в правото, така ли?
- Разбира се, че може и го прави редовно. Но не е въпросът дали влиза. Трябва да се даде ясен знак, че законите в нашата страна се спазват, че има държава и тя се грижи за своето културно-историческо наследство. Но, както сигурно и вие сте забелязали, на хартия имаме добри закони, прилагането им куца.
- Да поговорим отново за статуята на Хермес, която последно беше открита. Има ли вече някаква яснота дали е с лика на конкретен владетел или това предстои да се уточнява?
- Този въпрос ми го задават всички журналисти от момента, в който се разбра, че белеещият се мрамор е статуя – започнахме работа по нея на 1 юли, на 3-ти я разкрихме докъдето беше възможно, преди да измислим план как да бъде повдигната и пренесена. Тогава още не можехме да видим лицето изяло и затова първоначалната хипотеза беше бог Хермес. Към днешна дата статуята вече е в Петричкия музей и чака реставрация, после ще бъде изправена и поставена на мястото, където ще може да я разглеждат посетителите. Но всяко преместване крие риск – скулптурата е тежка, а в същото време има фини детайли, изработена е грижливо и качествено. Затова първо поканихме специалист с преносим рентген, да изследва за критични точки мрамора, преди да започне процесът на реставрацията. А когато почистването и консервацията приключат, ще можем да видим всички детайли от лицето, за което отсега знаем, че има портретни черти. Но кой би могъл да е човекът, изобразен като бог? Трябва да е някой важен римски държавник, обожествен след смъртта му. Ще добавя и че е живял около новата ера. Да, имам някакви идеи кой може да е той, но ми трябва още време. Още малко търпение!
- Казахте, че статуята е била погребана, а не просто затрупана в канала. Практика ли е да се погребват скулптури? С какъв култ е свързано това?
- „Погребана“ е малко двусмислен термин...
- ... Значи не става въпрос за някакъв култ?
- Статуята е била скрита в канала от хераклейците след мощно земетресение, ударило града им малко след 388 г от н.е. Няколко години преди това Теодосий I налага християнството като официална религия в империята с Едикта за вселенската вяра, известен и като Солунския едикт. От това следва, че на останалите вярвания вече не се гледа с добро око, а мерките срещу езичниците и техните ритуали стават все по-строги. Затова предполагам, че хераклейци са се погрижили с голямо уважение да скрият или „погребат“ статуята в един вече нефункциониращ канал. Доста усилия им е струвало. Очевидно са изпитвали голямо уважение към личността, изобразена като божество, след като четири века са я държали на централния площад и са продължили да я тачат достатъчно, за да се погрижат да не пострада. Знаели са кой е човекът, пазели са паметта за (вероятно) добрите дела и подкрепата, която този държавник е оказвал на града.
- Тогава е имало отношение към историята. Днес май не е точно така.
- Впечатляващо е, да – това са четири века… Повечето българи днес проследяват назад до 100-ина, максимум 200 години своето родословие.
- Къде другаде има статуи на Хермес и къде се нарежда намерената от вас като степен на съхранение, качество? Има ли нещо необичайно в нея?
- Такива статуи, толкова добре запазени, са рядкост. Знам за една подобна в Лувъра, и в Атина имат Хермес – от същия иконографски тип като нашата скулптура. Затова в началото, докато виждах само гърба, предположих че и хераклейската изобразява този бог. Вече знаем, че е на реален човек. Има подобни примери с обожествени видни държавници, при това не става дума само за императори. Много се радвам, че за пръв път в Хераклея Синтика се натъкнахме на толкова запазена статуя, заради земетресението досега откривахме предимно торсове без глави, имаме и глава без тяло. Този път липсват само лявата китка и част от дясната ръка, тя е пострадала още в древността и внимателно е била „ампутирана“ малко под рамото. Но това не променя факта, че става дума за изключително произведение на античното изкуство, което носи в себе си много история. Чест е не само за Петрич, но и за цялата ни страна, че ще стои в български музей. И преди да открием тази статуя в Хераклея се стичаха туристи, но сега потокът буквално е неспирен – в делник и в празник, в горещини и в дъжд. Хората се снимат до решетките, защото искат да са възможно най-близо до мястото, където е била открита статуята. Това е добър начин за популяризиране на археологическото ни наследство.
- Много държави превръщат такива места в атракция, слагат реплики, създават легенди. Умеем ли да привличаме туристи, които тачат историята?
- Хераклея Синтика се превръща във все по-добър пример как трябва да се привличат туристи. Има няколко фактора за това – на първо място приоритетното държавно финансиране на разкопките и доброто ни сътрудничество с община Петрич, особено след 2015 г. и избора на сегашния кмет, който разбира значимостта на обекта и ни подкрепя. Споменах вече, че ние тук не сме само археолози, а понякога и гидове на туристите, които се стичат от близо и далеч. През 2021 г. бях шокиран да науча, че са дошли посетители чак от Фолклендските острови! Питах ги как са научили за Петрич и Хераклея Синтика, а те отговориха, че в интернет може да се намери много информация. Зарадвах се, защото именно с такава цел през 2018-а с журналистката Ирина Вагалинска превърнахме малкия ни сайт Archaeologia Bulgarica в медийна платформа (само във Фейсбук редовно ни следят над 25 000 души) под мотото: „Виж откритията, докато се случват!“. Започнахме да качваме снимки и видеа, кратки коментари от специалисти на достъпен за широка аудитория език. Ние работим за тази община с убеждението, че доброто за хората в Петрич е добро и за всички останали българи. И не става дума само за това, че тук се отварят нови и нови къщи за гости. Всяка интересна находка от Хераклея Синтика се превръща в новина, която обикаля света. Ето, тази година на обекта дойдоха да се трудят и доброволци – деветима студенти по археология и архитектура от Испания, Турция, Италия, Гърция, има дори един от Колумбия. А разкопките в Хераклея Синтика за четвърти път получиха целево финансиране от Министерския съвет.
- Последният транш не е ли информация буквално на няколко дни?
- Решението за това финансиране е от декември миналата година. Но докато се завърти държавната машина, при всички политически турбуленции, мина доста време. От 1 юли работим на обекта, но едва вчера ми се обадиха, че най-после парите ще бъдат преведени. Да, не всичко върви гладко, но ние нямаме друг избор – ако просто стоим и чакаме, подходящият за работа сезон ще отмине и няма да можем да си свършим работата.
- Всичко това амбицира ли ви да продължите разкопките поне още 17-20 години или ще потърсите някое ново предизвикателство?
- Вижте (смее се), това звучи малко като „Господ се забавлява, докато ние долу си правим планове“. Чак толкова далече напред не мога да мисля. По-скоро се старая това, което сме проучили от 2007 г. насам, да бъде добре съхранено и публично достъпно. Още в края на 2022 г. публикувах два тома с цялата историческа информация, разкрита досега за Хераклея Синтика. Книгата е издадена на хартия, но я има и на сайта Archaeologia Bulgarica, достъпна безплатно за всеки. Чувствам го като изпълнен ангажимент, защото знам колко държавни пари са похарчени, колко много хора са положили усилия за този обект. За мен е важно в екипа, с който работя, да има добри и отдадени на работата специалисти на различна възраст. Така знам, че ще има кой да поеме щафетата, защото по Хераклея Синтика има работа за няколко поколения.
Това е той:
- Роден е на 8 ноември 1958 г. в София
- През 1985 г. завършва история в СУ "Св. Климент Охридски"
- Специализира в Мюнхен и Берлин, води курсове по археология в СУ и в НБУ
- От 2003 г. е ръководител на проучванията в римската колония Деултум, Бургаско
- От 2007 г. е ръководител на проучванията в античния град Хераклея Синтика край село Рупите, Петричко
- От 2011 до 2018 г. е директор на Националния археологически институт с музей при БАН
- В биографията му влизат разкопки на дунавските римски кастели Ятрус в Русенско и Трансмариска в Силистренско
Кристи Петрова
