- Г-н Димитров, при приемането на бюджета депутатите отхвърлиха предложението за връщане на 9% ДДС за ресторантите? Затворена ли е окончателно тази тема?
- Не мога да преценя дали има шанс или не. Но това беше разочароващо за нас. Убедихме се, че политиците в настоящия момент се намират далече от хората. Изключително далече от българския бизнес. По някакъв необясним за мен начин хората бяха настроени срещу българския туризъм, внушавайки им чрез най-различни методи и изявления на политически партии и лидери, че ДДС е данък на ресторантьора, а не на крайния клиент, всъщност на когото бъркат в джоба. В рамките на 24 часа след проведената пресконференция на обединения туристически бизнес, в която се включиха всички национално представителни хотелиерски и ресторантьорски асоциации, регионалните им структури взеха решение да изразят недоволството си по законоустановения начин чрез протестни действия. За 24 часа бяха организирани първа вълна протестни действия в 12 града. Според нашите виждания протестите бяха изключително успешни в смисъл, че нито една политическа партия или движение от 30 г. в България в рамките на 24 часа не са организирали толкова мащабни протестни действия.
Ресторантьорите протестираха в няколко града през миналата седмица в опит да накарат управляващите да гласуват намаление на ДДС.
Това идва да подскаже на хората, взимащи решения, че бизнесът, малките и средни предприятия, които работят в областта на ресторантьорството, са не само стресирани, а уплашени дали физически ще могат да оцелеят. Това провокира хората да излязат и да протестират. Важното беше, че тези хора искаха да направят пряк диалог с управляващата коалиция. Да бъдат изслушани мотивите им и евентуално да бъдат взети под внимание при взимане на решения. За съжаление обаче до такъв разговор не се стигна. Преди месец имахме прекрасен диалог, имахме прекрасни обещания… Разбираме затрудненото положение на държавата, че имаме голям финансов дефицит, но нашите стопански предприятия за пореден път са изложени на риск и са със същия финансов дефицит. Мотото на протеста, който ще продължи, е: Политици, не убивайте българския туризъм. Не ни гасете лампите завинаги!
- Какви са следващите стъпки на бранша?
- Започна изключителна мобилизация на хората, които желаят протестите да прераснат в национален митинг в столицата. Регионалните организации започнаха подготовка. Регионалните организации на трите основни браншови организации: Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация, Асоциация на заведенията, Съюз на заведенията в България. Водят се и разговори този протест да бъде подкрепен от всички съпътстващи бизнеси на хотелиерствотото и ресторантьорството.
- Кои са те?
- Организациите в областта на земеделието и производство на храни и безалкохолни, производство на мебели, транспорт. Те също изразяват подкрепа. Работните места в нашия сектор са 150-160 хиляди. Лятно време стигат може би до 200 000. Като включим и семействата на заетите, пряко засегнати са около 500 000 души, без да броим и сателитните отрасли, които зависят от нашия сектор, защото ние се явяваме разпределител на тяхната произведена продукция. Притеснението при нас е много силно, стресът изключително висок. Изведнъж се изсипаха изключително големи разходи върху този сектор. Трудът заема изключително важно перо в ценообразуването. Второ, повиши се изключително много цената на енергоносителите, основно на електрическата енергия. Поскъпнаха водата, основните хранителни продукти. След като поскъпна всичко това, цената стана изключително висока. И като сложим и 20% ДДС към крайния потребител…Трябва да отбележим, че ДДС е косвен данък върху нашата цена. Много е важно хората да разберат, че една пета от стойността на това, което консумират, е не данък на ресторантьора, а данък за клиента. С 20% се бърка в джоба на този, който консумира. Нашата цел беше де факто и де юре да защитим интереса на крайния потребител, така че да има приблизително достъпна цена. Всички тези гигантски разходи, когато влязат в цената, нашата стока стига до т.нар. пределно допустима цена. Над тази цена тя влиза в графата липса на потребителско търсене. Когато се случи това, нашите обекти ще фалират.
Специфичното в нашия сектор е, че храненето е свързано със срочност. Когато сготвим една мусака, ако днес не я продадем, в рамките на утрешния ден тя вече се бракува. Тоест имаме един кратък срок на реализация на стоката. Ние нямахме 9% реално ДДС върху услугата, защото ДДС беше 9% само върху хранителната част и безалкохолните напитки. Алкохолът или 50% от нашето портфолио беше на 20%. Дискотеките, баровете ползваха 9% ставка само върху безалкохолното. Средно претеглено се получава, че ние имахме реално 15% ДДС. И заради тези 5% ние рискуваме да фалираме много фирми. Не знам кому е потребно това. Не знам защо се взе такова решение. Разбирам, че има дефицит, но същевременно много икономисти, които никога не са работели в сферата на храненето, туризма и развлекателната индустрия, скъсаха по няколко ризи да обясняват колко хубаво е крайните потребители да плащат 20%. А като стана въпрос за свръхпечалбата на банките, откъдето можеше да се покрие значителна част от този дефицит в бюджета, изведнъж темата се покри. Банкерите са много „бедни“ хора и не може да се бръкне в техния джоб, но може да се бръкне в джоба на 450 000 работници и служители. Изключително недобросъвестно поведение от страна на някои хора.
- ДДС е 20% от началото на тази година. Промениха ли се цените в ресторантите от началото на годината досега? Сега ще ги промените ли пак?
- Таяхме надежди, тъй като имахме положителни послания от страна на политическото ръководство на партии, които винаги са ни подкрепяли. Разчитахме изключително много на тях, даже продължаваме да разчитаме, че нещо ще се случи. Но в крайна сметка може би се наложи тезата, че държавата е в тежко финансово положение и трябва да се вземат крути мерки. Но ние не искахме нищо повече от разговор. От началото много от колегите не промениха цените си. Някои ги вдигнаха, но не с ръста, с който е трябвало да ги променят, а по-скоро с инфлационния индекс на храните и енергоносителите. Те вдигнаха с 10-12% цената, но заради повишаване на хранителните продукти, а не защото се е вдигнало ДДС-то. Сега, ако трябва да променят цените си, би трябвало да ги вдигнат с още 11-12%. Но с 11% увеличаване на ДДС ние не можем да вдигнем с 11% цените си, защото в това увеличение, в надбавката има отново ДДС, което трябва да се плаща. И реалното поскъпване трябва да бъде с още 15-20%. Сами съзнавате, че това ще засегне изключително много потребителското търсене. Аз винаги казвам – нула, делено на нула, е равно на нула. Тоест, ако намалиш потребителското търсене и фалираш някой човек, вследствие на това, че той не може да си плати данъците, няма да можеш да вземеш нищо от него.
- Какви са пределно поносимите цени на най-търсените ястия, например на шопската салата?
- Тази шопска салата трябва да бъде оценена въз основа на потребителското търсене не в регионален мащаб, а в национален. Което ще рече, че ние трябва да обхванем каква да е цената на тази шопска салата не само в София или Пловдив, а в Кърджали, Грудово, Елхово, Монтана, Вършец, такива по-малки населени места. Там потребителското търсене е по-свито, защото стандартът на хората е по-нисък. Затова в национален мащаб една шопска салата би могла да бъде реализирана в рамките на 8-9 лева средно. Но тя може да бъде продадена в София за 12-15 лева, но в Момчилград тя може да струва 5-6 лева. Така че, ако в национален мащаб тази шопска салата може да бъде продадена за 10 лева, ако сложим два лева отгоре и я продаваме за 12 лева, тя не може да бъде реализирана.
- Кога се очаква да бъде митингът в София?
- В близките 10-12 дни предполагам. Това е решение на 36 регионални организации, заедно с партньорски организации. Хората просто настояват и желаят да протестират, защото не виждат друг начин да се справят с настоящата ситуация. Притесняват се, че ще трябва да започнат да намаляват работните заплати и да съкращават персонала. А този персонал един път изпуснат няма откъде да го вземем. Ние кърпихме положението досега с хора, които идват от Непал, Бангладеш. Стремим се към еврозоната, но не искаме да ползваме европейския опит и практика в тази област. А тя е, че всички европейски страни, с изключение на Литва, Латвия и Естония, и Дания, са с диференцирана ставка за храните и ресторантьорството. Икономическата логика тук е необорима. Този сектор привлича свежи пари от големите градове към малките населени места, към интересните туристически обекти, вкарва свежи средства от чуждите туристи, което представлява износ.
- Но има и такава логика – у нас в супермаркета ДДС за храните е 20%, защо в ресторантите трябва да е 9%, щом това не е услуга от първа необходимост?
- Вие дадохте отговор на въпроса. Това не е стока или услуга от първа необходимост. В хранителните вериги, които продават стоки от първа необходимост, оборотът е гарантиран по подразбиране, защото хората не могат, без да ядат. Те могат да се лишат от ресторант, но не могат да се лишат от хляба. Плюс това стойността на продукта в ресторанта е изключително висока. Загледайте се в някое кулинарно предаване. Нали виждате, когато 10 човека готвят за един. В нашия сектор има много ръчен труд, както се казва, 6-7 човека работят за производството на едно кюфте. Като не отидете на ресторант, стоката ще се бракува и ресторантът ще фалира. Това е елементарната логика.
- Другият довод е, че 9% ДДС за ресторантите беше заради ковид, а сега пандемия вече няма.
- Упреците са на т.нар. финансисти. Да, мярката беше въведена у нас заради ковид. Но съществуваше в европейския туризъм 10 г. преди да съществува ковид. Тя бе наложена с цел развитие на предприятията и запазването им като икономически субекти. По време на пандемията тази мярка беше наложена не за да се свалят цените, тъй като ресторантите бяха затворени или ограничени с държавен акт. За да може ресторантьорите да запазят персонала си, да плащат осигуровки, заплати и наеми и е неморално да се изисква от тях да свалят цените по време на такъв форсмажор. Това беше подкрепа, за да може да акумулираме един финансов ресурс, който да компенсира големите загуби. И нещо друго. Цените не се увеличиха, защото цената на продуктите беше без промяна. И тази разлика от 11% остана у бизнеса като компенсаторна мярка. След това цените на тока и храните започнаха да растат, но ние не с такъв темп увеличавахме нашите цени. Борбата за тази диференцирана ставка на ДДС е да запазим цената за крайните клиенти сравнително достъпна.
ТОВА Е ТОЙ:
- Атанас Димитров е заместник-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация
- Завършил е Английската гимназия в София
- Висшето си икономическо образование получава в УНСС-София
- Работи в сферата на хотелиерството и ресторантьорството от 28 г.
София Симеонова
