Близо 2 милиона българи попадат в графата на бедните и застрашени от социално изключване!
Тези данни на родната статистика са стряскащи и трябва да предизвикат незабавна реакция от тези, които се смятат за управляващи. И от опозицията също, доколкото я има.
БЕДНОСТТА ПОГЛЪЩА БЪЛГАРИЯ: Над 1,4 милиона души под чертата!
Съмнения
Но понеже сме едни разумно мислещи и преценяващи хора, ще поставим под съмнение данните на НСИ. Ако в момента брутният продукт на държавата се изчислява на над 200 милиарда лева, колко от него се създава благодарение на сивата и черната икономика. Според различни източници делът на сивата е между 20 и 30 процента от същия този брутен продукт. Което прави около 60 милиарда лева, които не подлежат на осчетоводяване, но все пак създават приходи за бюджета под формата на ДДС например. В цели сектори на икономиката е масова практика да се сключват трудови договори на минимална заплата, а после да се добавя по нещо отгоре под формата на допълнителен граждански договор, а много често и направо като пари в плик. Съответният работник или служител обаче пазарува с тези пари, но според статистиката той се води социално слаб, направо много беден човек.
Амнистия
Дали не трябва, особено в навечерието на приемането на еврото, да се обяви някакъв тип данъчна амнистия, за да излязат сивите пари на светло. И тогава ще видим, че броят на т.нар. бедни ще бъде доста по-малък.
Справка: вижте пълните кръчми и потоците от коли към родното и гръцкото море и ще се убедите, че статистиката невинаги е права. И че бедността не е пoрок, а обикновена статистическа диагноза.
Изсветляването на икономиката е записано като една от основните задачи на сегашното правителство. То вероятно е наясно, че именно с приемането на еврото народът ще се втурне към банките да обмени кътаните по буркани и дюшеци левчета. И тогава ще отчете един „истински“ успех в борбата със сивата икономика.
Но все пак, съдейки по официалните данни, ще продължим да сме на опашката по доходи в целия Европейски съюз.
Младите искат да живеят богато
Джини
Коефициентът на Джини, или индекс на Джини, се използва за статистическа характеристика на разпределението на благата в едно общество, т.е. на разликата (паричната) между благосъстоянието на бедните и богатите в едно общество, пише в дебелите икономически книги. Приема се, че той изразява тяхната неравномерност, като стойност 0 показва пълно равенство в доходите, а стойност 1 (или 100%) показва максимално неравенство (когато само един човек получава всички доходи, а всички други нямат нищо). Особено често този коефициент се прилага за характеризиране на доходи или благосъстояние; така например за разпределението на доходите той варира в световен мащаб. Последните данни, които обаче са за 2023 година, показват следните данни за нашата страна: Коефициентът на Джини в България, измерващ социалните неравенства в обществото, е 70,6 пункта за 2023 г. Страната ни се намира в средата на класацията на европейските държави, отчитаща този показател. Най-голямото социално неравенство се отчита в Швеция, а най-ниско – в Словакия.
Експертите смятат, че данъчните системи и равнището на собственост на жилища играят важна роля за различията в богатството на богатите и бедните.
Неравенството в богатството е много силно изразено в целия свят и Европа не прави изключение: най-богатите 10% на континента притежават зашеметяващите 67% от богатството, докато долната половина от възрастните хора притежава само 1,2% от него, съобщава „Евронюз“.
Степента на неравномерно разпределение на богатството също се различава значително в отделните държави. Нетната стойност на имуществото, или „богатството“, се определя като стойността на финансовите активи плюс реалните активи (основно жилища), които домакинствата притежават, минус техните дългове.
Жилища
В това отношение данните за нашата страна също могат да изглеждат подвеждащи. Вярно е, че около 85 процента от домакинствата у нас притежават собствени жилища. Вярно е също, че цените на недвижимостите растат непрекъснато, но не е маловажно в какво състояние се намират имотите на българина. Свидетели сме на истинска вакханалия по отношение на оферираните цени, но на какви равнища се сключват сделките в реалността, тук статистиката мълчи, защото просто не измерва този показател.
На всеки три месеца КНСБ обявява своите данни за необходимия минимален доход за едно лице, както и за тричленно домакинство, за да води нормален живот. Необходимият месечен доход за издръжка на живота за един работещ, сам живеещ, е 1521 лв., а 2738 лв. са нужни на тричленно семейство с двама работещи възрастни и дете до 14 г. Това сочат последните изчисления на синдиката за тази година. Необходимият доход за издръжка нараства с 3,2% на тримесечна база и 4,6% на годишна база.
Близо 2000 лв. брутно трябва да получава човек, за да има необходимия нетен размер за издръжка, казва президентът на КНСБ Пламен Димитров. „Видимо е, че през последните две години ръстът на цените е отчетлив, за същия период имаме и двуцифрен ръст на средната работна заплата“, посочва той.
През февруари 2025 г. 1,57 милиона наети са с осигурителен доход под заплатата за издръжка за един работещ, като се отчита намаление с 38 хил. лица за едногодишен период.
Ръст на цените се отчита при някои от основните храни като хляб, хлебни изделия и зърнени храни (на годишна база ръст с 10%), кафе, чай и какао (17,4%); плодове (5,8%), мляко и млечни продукти (с 5,1%), риба и рибни продукти (4,1%) и други.
Като види цифрите, всеки средностатистически българин почва да се сравнява и да цъка с език. Къде сме всъщност ние? Излиза, че всеки, който е на минимална заплата, която от тази година е 1077 лв., е доста под линията за нормален живот. Тогава как оцеляват тези хора. С икономии, с лишения, няма друго обяснение...
Данъци
Сравнително голямо перо в доходите на някои от българите представляват парите, които получават от близки и роднини, които работят и живеят в чужбина. Както обичаме да казваме, емиграцията храни нацията. И ще продължава да го прави. Тези пари обаче ги няма в официалната статистика. Публикуват ги от БНБ, но в случая иде реч само за банкови преводи. Доходите от различните видове хaзарт също не са за подценяване. Но ако спечелиш пари от тотото, не дължиш данък към НАП, което означава, че не си длъжен да ги декларираш.
Мнозина икономисти смятат, че сегашното данъчно облагане е несправедливо. Още по време на тройната коалиция (2005-2009) България въведе плосък данък от 10 процента за всички доходи. Но така най-ощетени се оказаха отново най-бедните прослойки от населението. Затова от време на време се повдига въпросът да бъде въведен необлагаем доход, както и стъпаловидна скала, така както е в цяла Европа. Не знаем защо този въпрос се оставя без обсъждане и евентуално решение вече толкова години. Нормално е богатите да плащат повече като данъци върху доходите си, отколкото бедните.
Нормално е също да се прецизират критериите за получаване на социални помощи. Особено като знаем, че предстои пълна либерализация на цените на електроенергията за бита, нищо че я отлагаме за пореден път.
В бюджета за 2025 г. бяха заложени големи увеличения на заплатите в редица обществени сектори. Заложени бяха и по-високи данъчни приходи. Дали ще излязат сметките, трудно е да се каже. Но нека бъдем реалисти и да завършим с едно важно правило: Не ни е страх от високи цени, а от ниски доходи. Както и че икономията е майка на мизерията...
Пламен Енчев
