- Доц. Христова, защо хипертонията все още се нарича „тихият убиец“ и кои органи са най-често засегнати при това състояние?
- Хипертонията е наричана "тихият убиец", защото през последните години наблюдаваме, че хората достигат значително по-високи стойности на кръвното налягане, отколкото тези, които считаме за нормални за тяхното здраве. Според последните насоки нормалните стойности на артериалното налягане са 120/70 ммHg, към които трябва да се придържаме.
За съжаление, две трети от хората, които не знаят, че имат високо кръвно налягане или които имат повишени стойности, смятат, че стойности от 140/80 или 140/90 ммHg са нормални за тяхната възраст. Но артериалната хипертония няма възраст – това е заболяване, което засяга както млади хора, така и възрастни.
С годините стойностите на кръвното налягане могат да нарастват физиологично, но това не означава, че трябва да се придържаме към тези по-високи стойности. Артериалната хипертония може да протича дори без симптоми, но води до увреждане на малките кръвоносни съдове. Това обикновено се открива, когато пациентът посети офталмолог, който забелязва изменения, показващи повишено артериално налягане.
Малките кръвоносни съдове, които първи се увреждат, не трябва да бъдат пренебрегвани. Хипертонията може да доведе до пълноорганно засягане, включително на сърцето, мозъка, бъбреците и цялата сърдечносъдова система. Неврологични проблеми също могат да се появят, когато артериалната хипертония не се контролира в продължение на години. Първите сериозни проблеми обикновено настъпват, когато пациентът не е лекуван медикаментозно, а стойностите на кръвното налягане остават около 140/90 ммHg.
Това води до развитие на атеросклероза, която от своя страна, в комбинация с повишени нива на липиди и холестерол, води до атеросклеротични промени в кръвоносните съдове. Повишеното диастолно налягане (долната стойност) пък е основна причина за лявокамерна хипертрофия – състояние, което е една от водещите причини за сърдечна недостатъчност. Тя започва със запазена фракция на изтласкване, но с времето може да премине в сърдечна недостатъчност с нарушена фракция на изтласкване.
Развитието на сърдечната недостатъчност е един от най-сериозните проблеми, които може да доведе артериалната хипертония. Освен това, когато артериалната хипертония се комбинира със затлъстяване, това може да отключи тежки метаболитни промени. Това трябва да се знае, защото тези метаболитни проблеми засягат преди всичко младите хора – деца, младежи и жени в млада възраст. В тяхното развитие метаболитният синдром може да бъде предвестник на ранно отключване на диабет.
- А какво представлява кардиореналният синдром? Споменахте, че бъбреците също се засягат и какви са сигналите, че сърцето и бъбреците са увредени едновременно?
- Кардиореналният синдром е едновременно увреждане на сърдечносъдовата и бъбречната системи, най-често във връзка с повишено артериално налягане. Това състояние постепенно води до развитие на хронична бъбречна недостатъчност като последствие от остра или хронична сърдечна недостатъчност. Такъв комплексен патологичен процес е едно от най-тежките състояния, през които организмът може да премине. Нефропатията (заболяване на бъбреците) например може да прогресира до бъбречна недостатъчност и да наложи насочване на пациента към хемодиализа, за да се овладее критичният момент.
Важно е също пациентите да не злоупотребяват с диуретици. При поява на отоци те първо трябва да бъдат правилно диагностицирани. Необходимо е да установим дали става дума за бъбречни отоци, отоци със сърдечен произход или такива, причинени от венозен застой.
Така че в самостоятелното приемане без лекарско предписание на диуретици води до тежки нарушения в самата бъбречна система и може да отключи типичните нефропатии, които стоят в основата на този драматичен блокаж на бъбреците, за спиране на нормалното отделяне на урина и пациентът да достигне до една хемодиализа. От друга страна, през последните години това, което наблюдаваме, са зачестилите инвазивни процедури, при които се налага приемане на голямо количество контраст при някои пациенти, което може да отключи контрастаиндуцирана нефропатия. Така че винаги трябва да се отчита този процес на внасяне на контраст в кръвоносната система за по-добро изобразяване и това трябва да бъде съобразено, ако пациентът има нарушена бъбречна функция.
- Казахте, че хипертонията и затлъстяването често вървят ръка за ръка. Но често при пациентите с наследствена обремененост – с ендокринни заболявания и диабет, които допълнително влошават състоянието на сърцето. Какъв съвет бихте дали на тези хора?
- Пациентите с диабет трябва да са наясно, че това заболяване е тясно свързано с развитието на метаболитен синдром, особено когато се прояви в по-ранна възраст – около 25-30 години.
Метаболитният синдром често е резултат от нарушено отделяне на инсулин и наличие на инсулинова резистентност. Именно инсулиновата резистентност стои в основата на така наречения преддиабет и на развитието на метаболитния синдром.
Затова съветваме всички пациенти с наследствена предразположеност към захарен диабет да бъдат изключително стриктни в проследяването на кръвната захар и свързаните с нея показатели. Поне веднъж годишно е препоръчително да се изследват нивата на кръвната захар, гликираният хемоглобин и инсулинът. Наред с това е важно да се следи телесното тегло, да се ограничи консумацията на сладки храни и на храни с високо съдържание на наситени мазнини, тъй като именно те водят до повишено производство на инсулин.
- А как поликистозен синдром в контекста на инсулиновата резистентност може да е предпоставка за сърдечносъдов риск?
- Поликистозният овариален синдром е състояние, което засяга предимно млади жени и се характеризира с хормонален дисбаланс. От една страна, този дисбаланс може да е резултат от генетична предразположеност, а от друга – от така наречената хормонална обратна връзка, която води до натрупване на хормони, допринасящи за повишаване на инсулиновата резистентност.
Консумацията на храни с високо съдържание на мазнини също затруднява нормалната функция на панкреаса и усилва резистентността към инсулин. Хормоналният дисбаланс при поликистозния овариален синдром води до нарушени нива на половите хормони, което често се проявява с хронична липса на овулация и проблеми с репродуктивността при млади жени. Нарушенията в нивата на мъжките полови хормони, известни като андрогени, могат да способстват за увеличаване на телесното тегло, което от своя страна води до повишаване на нивата на инсулин в организма. Така се създава порочен кръг между хормонален дисбаланс, инсулинова резистентност и наследствена предразположеност, който е в основата на развитието на поликистозния овариален синдром.
Смята се, че при това състояние често присъства и хронично възпаление, което нарушава чувствителността на клетките към инсулин. Това води до повишена продукция на инсулин и още по-голямо натоварване на организма. В резултат се нарушава както глюкозният, така и хормоналният баланс, което може да доведе до развитие на захарен диабет тип 2. Повишените нива на инсулин и кръвна захар оказват неблагоприятно въздействие върху кръвоносните съдове и увеличават риска от сърдечносъдови заболявания.
- Преди празниците вие бяхте домакин на 11-ото издание на Дни на ехокардиографията, а основен акцент бяха структурните сърдечни заболявания, кои от тях са най-често срещани?
- Сред най-честите са клапните заболявания, които през последните години са все по-често обект на лечение от интервенционалните кардиолози. Съвременните технологии позволяват безкръвна (ендоваскуларна) смяна на клапи и имплантиране на нови. Тези процедури не само че предотвратяват процеси като стеноза (стесняване) или регургитация (обратно течение) на клапи, но също така дават възможност за интервенция при пациенти с междупредсърдни или междукамерни дефекти. Ролята на ехокардиографията в ангиозалата е изключително важна, тъй като тя предоставя бързи и точни данни, които улесняват работата на инвазивния кардиолог. Ехокардиографската диагностика в съчетание с интервенционалната кардиология позволява лесно и ефективно вземане на решения, които водят до успешен резултат, особено при пациенти с висок риск, които биха имали сериозни проблеми при традиционно оперативно лечение. Избягването на тежки отворени кардиохирургични операции е изключително важно, тъй като минимализира рисковете за здравето и живота на пациента.
- В последно време все по-често се говори за биохакинг като модерен подход към здравето. Какво всъщност представлява той и каква е връзката му със сърдечносъдовото здраве?
- Биохакингът е съвременен подход за оптимизиране на здравето, който включва съзнателни промени в начина на живот – хранене, сън, физическа активност и контрол на стреса – с цел възстановяване и подобряване на биологичните функции на организма.
По отношение на сърдечносъдовото здраве биохакингът може да бъде изключително полезен, но той не трябва да се възприема като мода или експеримент. За да бъде ефективен и безопасен, е необходимо преди започване да се направят основни клинични и лабораторни изследвания. Така се изключват потенциални здравословни рискове, които могат да се влошат при неправилно подбран хранителен или тренировъчен режим.
Важно е да се подчертае, че биохакингът не означава безразборно прилагане на диети или крайни режими. Подходът трябва да бъде индивидуализиран – съобразен с възрастта, начина на живот, физическата активност и наличието на хронични заболявания. Например при хора над 60-годишна възраст умерената физическа активност като ходене или плуване е много по-подходяща от високоинтензивни тренировки.
В основата на устойчивия биохакинг стои балансираното хранене. Средиземноморската диета е един от най-добре изследваните и доказано здравословни хранителни режими – с акцент върху риба, зеленчуци, зехтин и пълнозърнести продукти, тя намалява риска от сърдечни заболявания и удължава живота. Друг успешен модел се наблюдава в Япония – умерен прием на белтъчини, ниско съдържание на наситени мазнини и висока консумация на риба и растителна храна.
Съвременният биохакинг включва и концепцията за нутригеномика – науката за това как храната влияе върху гените ни. Чрез персонализиран подход можем да постигнем не само по-добро здраве, но и превенция на редица заболявания, включително сърдечни и метаболитни.
- Има ли симптоми или състояния, които пациентите често подценяват, но всъщност могат да насочват към по-сериозни системни проблеми?
- Да, много пациенти подценяват на пръв поглед безобидни практики или симптоми, които всъщност могат да насочват към по-дълбоки здравословни проблеми. Например кето диетата често се възприема като ефективен начин за отслабване, но при неподходящо прилагане, без проследяване на кръвни показатели като пикочната киселина, тя може да доведе до състояния като подагра.
Друг пример са практиките, свързани с екстремни температурни промени – като шокови терапии с редуване на студ и топлина. Те може да изглеждат полезни за засилване на имунната система, но при някои хора могат да провокират нежелани реакции и да натоварят сърдечносъдовата система, особено при вече съществуващи здравословни проблеми. Важно е всяка промяна в начина на живот да бъде съобразена със състоянието на организма и винаги да се прави след консултация със специалист.
- Какво бихте препоръчали на пациентите в дните след празниците, когато често наблюдаваме влошаване на хронични състояния?
- Да не пренебрегват сигналите, които сърцето им дава. Ако имат хронични заболявания, е важно да потърсят лекарска помощ. Прекомерната консумация на мазни храни след период на гладуване или пост може да доведе до обостряне на редица здравословни проблеми - обостряне на сърдечносъдови заболявания, може да се индуцира хипертонична криза или остър коронарен синдром. Ако пациентите изпитват болка в гърдите, необичайно или силно сърцебиене, общ дискомфорт или други тревожни симптоми, трябва незабавно да се обърнат към лекуващия си лекар или да потърсят спешна помощ.
Това е тя:
Специалист кардиолог с над 25 години опит
Председател на Българската асоциация по неинвазивна образна диагностика и основател на Фондацията по неинвазивна образна диагностика в кардиологията.
В края на 2024 година е избрана за член на борда на директорите на Европейската асоциация по сърдечносъдова образна диагностика
От 2013 г. е член на борда на директорите на Световната лига по хипертония. Лектор и гост-професор в Creighton University в САЩ от 2015 г.
Генерален секретар на International College of Cardiology (ICC) и почетен член на Международната академия по сърдечносъдови заболявания (IACS)
Милена Димитрова
