С лед гибелта на Гоце Делчев през 1903-та и Даме Груев през 1906 г. ВМОРО се разцепва на две крила – дясно, с Тодор Александров начело, и ляво, оглавено от Яне Сандански. Разколът започва с безпричинните убийства на драмския войвода Михаил Даев на 30.10.1907 г. и на Борис Сарафов и Иван Гарванов, извършено от Тодор Паница на 27.11.1907 г. в София. Така Сандански тръгва към завземане властта във ВМОРО.
Присъда
През март 1908 г. десницата във ВМОРО свиква своя Кюстендилски конгрес, на който Яне Сандански е осъден на смърт. С идването на Балканските войни дейността на организацията замира, но в началото на Първата световна война Тодор Александров я възстановява като ВМРО. Сандански от своя страна замисля заговор за убийството на цар Фердинанд. Тези негови планове ускоряват изпълнението на вече издадената му смъртна присъда.
Настоящият ни разказ е за един малко познат български патриот от героичното минало на ВМОРО – войводата, учител и общественик Стоян Мълчанков. Убит безпричинно от „осиротелите“ санданисти на същата дата, 22 април, но през 1920 година.
Неговият живот и дело подробно и обективно са описани в документалния филм „Премълчаното за войводата Стоян Мълчанков“, автор на който е Ивайло Шопски. В спомените на потомците му оживява духовно богатият и борбен живот на техния дядо.
Началото
Стоян Иванов Мълчанков е роден през 1873 г. в с. Скребатно, бивша Неврокопска околия, в бедно, но будно земеделско семейство. На четмо и писмо се научава в родното си село. Прогимназия завършва с отличие в град Неврокоп (днес Гоце Делчев) и Серес. Църковното настоятелство в Неврокоп го изпраща да учи в Солунската гимназия, която завършва през 1895 г. с пълно отличие. Назначен е за учител в гр. Демир Хисар, където надделява над гръцкото духовенство и успява да издейства отваряне на българска църква, пее и в църковния хор. От 1897 г. до 1903 г. учителства в Неврокоп. Става член на ВМОРО – организаторските и ораторските му качества веднага са забелязани от ЦК на организацията и е назначен за околийски войвода.
Стоян Мълчанков свободно говори и пише на турски и френски език. Печели доверието на Гоце Делчев, Даме Груев, Борис Сарафов, Михаил Даев, Христо Чернопеев, Пейо Яворов, които често му гостуват в с. Скребатно.
В подготовката на Илинденското въстание той се включва – със своя чета нелегално преминава турската граница през Родопите и доставя оръжие от България за населението в Неврокоп.
С четата си през 1903 г. той влиза в сражение с турците и превзема казармата в с. Обидим, а след това извежда населението на селата Обидим и Кремен в България.
Илинден
В дните на Илинденското въстание той отново е в България и събира голяма чета от учители, дюлгери, занаятчии. Четата му участва в сраженията при Оброчището „Св. Троица“, до с. Обидим и в местността Харамибунар.
Опожарено е село Балдево и когато башибозукът тръгва към християнска Ковачевица, Стоян Мълчанков и комитите му спасяват населението, като го извеждат за една нощ в свободна България. Същата нощ заедно с жителите на с. Ковачевица се изселва и той със семейството си. Установяват се в пазарджишкото с. Щърково за 5 г. и в с. Белово за 1 г.
Предателство
След започналото разцепление във ВМОРО той е един от основните противници на т.нар. серски революционери, начело на които е Яне Сандански.
Снимката на Стоян Филипов и Стоян Мълчанков е изпратена от Стоян Филипов на семейството му и Куна Райкова. Послеписът е На ляво от мен е другарят по съдба Ст. Мълчанков. Остров Митилин, 15.10.1911 г.
През 1908 г. войводата Мълчанков се завръща в Неврокоп и отново е назначен за учител. Организира и провежда събрания, държи речи и приканва населението към борба срещу тиранията. Тук идва първото предателство на Яне Сандански. През 1909 година, при т.нар. Неврокопската афера, по донос на Яне Сандански Мълчанков е арестуван, заедно със Стоян Филипов и други дейци на десницата. Затворен е в Еди куле в Солун, където е измъчван и осъден на смърт чрез обесване. След застъпничеството на консулите в Солун присъдата му е заменена с доживотен затвор, излежаван в Смирна (дн. Измир), после е заточен на о. Митилин и о. Родос. Амнистиран през 1911 година, той се установява в България и учителства в с. Борован, Врачанско.
Стоян Мълчанков като заточеник 1911 г.
Чета
Обявявена е Балканската война в 1912 г. и Стоян Мълчанков се включва в Македоно-одринското опълчение. В Пазарджишко организирал чета от 80 души. На 4 октомври 1912 г. четата прекосява границата през Родопите и влиза в сражения с турски аскер. Мълчанков и четниците му първи влизат в Неврокоп и превземат турската казарма, където са затворени българи. За проявената храброст командващият българската армия генерал Даскалов го назначава за околийски началник на Неврокоп, а Яворов – за кмет.
Два месеца по-късно напуска службата и с 480 души доброволци се включва в обсадата на Одрин. В Междусъюзническата война Стоян Мълчанков с другарите си македоно-одринци се бият срещу сърбите в Страцин.
Депутат
След войните Мълчанков става член на дясната Народна партия. През 1919 г. неврокопчани го избират за народен представител в 18-ото и 19-ото Народно събрание. Негова е заслугата за построяването на теснолинейката от Саранбей (днес град Септември) до с. Добринище. Изготвен е проект жп линията да се продължи до Неврокоп, който не се осъществява поради злодейското му убийство.
На 22 април 1920 г. Стоян Мълчанков с големия си син Иван и негов приятел пътуват с файтон от Неврокоп за София. В местността Купена на 16-ия км от Неврокоп маскирани наемни убийци чакат в засада – спират файтона и застрелват от упор войводата депутат. Единият от маскираните убийци се покачил на файтона и посочил убития: „Това ли е Стоян Мълчанков?“ След като му отговорили, наредил на файтонджията: „Връщайте се в Неврокоп и кажете на всички, че Стоян Мълчанков вече не е жив.“
Убийството на войводата Мълчанков е поръчано и организирано от санданистите и лично от Тодор Паница. Него възмездието го застига няколко години по-късно във виенския Бургтеатър. На 8 май 1925 г. Менча Кърничева отмъщава за злодеянията на Паница, като го застрелва в театъра по време на представление. После се предава на австрийските власти.
Фамилията през 1918 г. От ляво надясно прави: Димитрия Мълчанкова (дъщеря), Никола Атанасов (годеник на Димитрия и бъдещ зет на Стоян Мълчанков), Капка Мълчанкова (дъщеря), Стоянка Мълчанкова (съпруга), Стоян Мълчанков, Иван Мълчанков (син). Седнали: децата Люба, Кирил и Александър.
Наследници
Нерадостна е съдбата след 9 септември 1944 г. на синовете на Стоян Мълчанков Иван, Кирил и Александър. Най-големият Иван е капитан, участва в Първата световна война. След убийството на баща си се укрива от санданистите в четата на вуйчо си Илия Попиванов, на която е секретар. Идва превратът на 9.09.1944 г., арестуван е и интерниран със семейството си в с. Плачковци. През 1952 г. е осъден на 15 г. затвор. Освободен е в края на 1962 г. Отнета му е пенсията и доживява дните си в мизерия.
Другият син на Стоян Мълчанков – Кирил, е учител по история в Огняновската прогимназия. Той също е офицер от запаса с чин поручик. На 13.09.1944 г. е арестуван и хвърлен в казармата на 39-и пехотен Солунски полк в Неврокоп. Убит е без съд и присъда на 5 октомври 1944 година, заедно с други 38 души от Неврокопско и Разложко, в местността Лушин до река Места, където се събират землищата на гр. Добринище и с. Обидим. Заровен е в масов гроб там.
Паметникът на лобното място, заличено след 9 септември 1944 г.
Третият син на Стоян Мълчанков – Александър Мълчанков, и семейството му също са интернирани в Плачковци от комунистическата власт.
Румен Жерев
