- Най-голямата тежест идва от високите цени на въглеродните квоти в ЕС
- Политическото третиране на изгарянето на дървесина като „зелено“ е безумие
- Изнасяме много ток, но евтино през деня, внасяме малко, но скъпо сутрин и вечер
- Разчитаме на въглищата, които обаче са осъдени на смърт в Европа
- Г-н Рашев, какви шамари можем да получим от екологичната политика на ЕС през 2026 г.?
- Най-голямата тежест на екологичната политика на ЕС идва от високите цени на въглеродните квоти. Понастоящем те се движат около 90 евро/тон СО2. Тези цени правят нашата въглищна енергетика неконкурентоспособна и вдигат много крайната цена на електричеството, както и газа и въглищата за индустрията. Всякакви други „шамари“ – а те са много – са като милване в сравнение с юмрука на въглеродните квоти.
- Възможен ли е баланс между климатични амбиции и икономическа реалност?
- В реалния свят не. Напоследък Китай се дава за пример в това отношение. Но всичко „зелено“, което се случва там, се основава на огромни количества въглища, които осигуряват изобилна, надеждна и евтина енергия. Благодарение на нея Китай произвежда всичко – от полисилиций за чипове и фотоволтаици, през батерии и електромобили до практически всичко, което и ние потребяваме.
- Как ще ни се отрази втората фаза от схемата за търговия с емисии? Кого ще засегне?
- Втората фаза от схемата за търговия с емисии ще наложи плащане на въглеродни квоти за всякакви горива, които потребяваме – въглища, бензин, дизел, природен газ. Ще ги плащаме през цената на бензиностанциите, сметките за отопление, цената на баничките и т.н. Ще засегне всички ни, но най-вече по-бедните хора, за които тези разходи представляват голяма тежест.
- Ще ни стигнат ли 2,5 млрд. евро до 2032 г. от Социалния климатичен фонд, за да пресечем влиянието върху енергийно бедните потребители?
- Много хора ще бъдат подпомогнати, но няма как да има за всички. За мен по-важен е въпросът „Защо изобщо се въвеждат политики, които имат явни негативни ефекти и налагат подпомагане на когото и да било?“. Политики с предварително ясни негативни ефекти върху цялото население просто не бива да има. Неслучайно въвеждането на втората фаза вече беше отложено с една година.
- Защо дървесината, която е значим замърсител с фини прахови частици, се брои за въглеродно неутрално гориво и е без въглероден данък?
- Приема се, че дървесината е усвоила въглеродния диоксид при израстването си. Затова при изгарянето й се смята, че няма нетно добавяне на въглероден диоксид в атмосферата. Това има значение, ако смятаме, че въглеродният диоксид е най-големият ни враг. В реалността изгарянето на дървесина е най-неефективният горивен процес, който се явява най-големият замърсител на градовете и селата с фин прах. Това я поставя в основата на много заболявания. Политическото третиране на изгарянето на дървесина като „зелено“ е безумие.
- Кой ще бъде засегнат най-много от въвеждане на въглеродно мито при внос на продукти, при производството на които се отделя въглероден диоксид?
- Всички ще бъдем засегнати, защото въглеродните мита ще вдигнат цените на базови продукти – стомана, алуминий, цимент, електроенергия, амоняк, торове и водород, които са основата на икономиката. Най-тежко ударени ще бъдат индустрии, които разчитат на внос на евтина суровина, преработват я и произвеждат нещо у нас, което след това изнасят извън ЕС. Те ще бъдат буквално смазани. Впрочем много силно ще пострада и земеделието, защото цените на торовете ще се вдигнат съществено.
- Какъв урок за нашите политици може да се изведе от енергийните политики на Дания и Норвегия?
- Урокът е прост: В енергетиката не може да залагаш на утопии и надежди. Ако искаш да правиш „енергиен преход“, трябва преди всичко да запазиш фундамента на системата и източника си на богатство. Освен това ти трябва много време. През 70-те и двете страни започват да инвестират в добив на нефт и газ в Северно море. През 21-ви век Дания се отказва от добива и залага на вятърната енергия. Норвегия от своя страна увеличава добива на нефт и газ, като успоредно с това се електрифицира, използвайки огромните си хидроенергийни ресурси. Тя също инвестира във ВЕИ и тотална електрификация, но го прави разумно и без да коли златната си кокошка. В резултат днес Дания е с най-скъпата електроенергия в света и напълно зависи от внос както на горива, така и на ток. Норвегия пък е критично важна за енергийната сигурност на Европа – както за нефт и газ, така и за електричество. Сравнението между Дания и Норвегия изисква доста познания и желание да се учи от чуждия опит. Съмнявам се нашите политици да се впуснат в това.
- Светът е все по-гладен за енергия, как да бъде нахранен? Пуснахте интересен анализ за българската енергийна политика, която води до все по-голяма нужда от внос на електроенергия. Бихте ли коментирали грешните политики в българската енергетика. Какви проблеми ни заплашват?
- Българската енергийна политика изцяло се подчинява и копира грешките на европейската. През 21-ви век инвестираме почти само в неконтролируеми ВЕИ, които нямат принос нито като базови, нито като балансиращи мощности. Въпреки всичкото говорене все още нямаме нови ядрени, нито големи газови мощности. Не използваме потенциала си от отпадъци, биомаса и ПАВЕЦ. Разчитаме на въглищата, които обаче са осъдени на смърт в Европа. След 2023 г. вече сме нетен вносител като паричен поток. Изнасяме много, но евтино през деня. Внасяме по-малко, но много скъпо сутрин и вечер. Само въпрос на време е да станем нетен вносител и като физически потоци. Вече не можем самостоятелно да гарантираме покриване на пиковете на системата през студените зимни дни.
- „Топлофикация София“ е натрупала 2,5 млрд. лева дълг. Обявиха, че е във фактически фалит. Може ли да бъде спасена?
- Да, може. Трябва да започнем да използваме отличните геотермални условия на Софийското поле за производство на топлинна енергия и да се намали използването на газ. Но това изисква значими инвестиции и по-важното – оператор, който има опит и знае как да го направи. Политиците ни треперят пред ключовата дума „концесия“ в този случай.
- Защо Италия и Турция имат геотермални централи, а България няма? Какво могат да ни осигурят сондажите за геотермална енергия? Защо ние не произвеждаме ток от топлината на земята?
- Италия и Турция имат геотермални централи, защото геоложките им условия го позволяват. Ние нямаме нужния стръмен температурен градиент. Изключение правят няколко конкретни региона като Златоград. Неслучайно там вече има такъв проект, но той е малък и без потенциал за репликация. В България имаме потенциал да ползваме геотермията за отопление, но и това не правим.
- Как ще обясните скока в цената на среброто на международните пазари?
- Среброто навлезе в много тежък физически дефицит – през последните 5 години добивът (вкл. рециклирането) е с около 15-20% по-нисък от потреблението. Това логично води до недостиг. Среброто е критичен елемент за всичко, при което мигновено се пренася електричество върху миниатюрни повърхности – от фотоволтаици до всякаква техника, компютри, телеком оборудване, оръжия. Освен това в много страни среброто все още е пари, а и все повече централни банки го припознават като „малкия брат“ на златото. Цената ще расте до определен момент, когато индустрията вече няма да издържи и ще започне да търси заместители.
- А на урана? Има ли опасност от дефицит на уран?
- При урана положението е подобно. След Фукушима цената се срина и оттогава минната индустрия инвестира много малко в развитие на нов добив. В същото време ядрената енергетика се завръща и потреблението се увеличава. Недостигът в следващите няколко години е неизбежен.
Това е той:
- Завършва специалността „Управление на околната среда и ресурсите“ в Германия
- През 2007 г. основава Denkstatt, която се превръща в най-успешната консултантска фирма за устойчивост в България
- През годините трупа богат опит в намиране на пресечната точка между икономика, общество и опазване на околната среда
- По време на ковид кризата успешно се хвърля в света на инвестициите и днес консултира договорен фонд Експат Природни ресурси
- Личната му кауза е да вкарва здрав разум и рационален оптимизъм в публичния диалог, които да променят средата и начина на управление на България
- За целта е създал платформата MindYourFuture.org
Таня Киркова
