- Г-н Петков, наистина ли регистрирахте близо 300 хил. гледания на заседание на комисията за чумата във Велинград?
- Да, това беше заседанието, в което участва собственикът на фермата във Велинград. Над 100 хил. гледания имаше и първото заседание, когато обяснение даде и шефът на Българската агенция по безопасност на храните.
Аз неслучайно призовах колегите депутати, че това ни задължава да сме обективни при вземането на решения. Факт е, че този случай предизвика огромен обществен интерес освен медиен. Това, че обществото се ангажира с такъв проблем, показва, че гражданите са бдителни към фундаментални проблеми. За жалост казусът във Велинград идва след почти същия в Болярово отпреди 8 г., който до ден днешен остана неразрешен. И това безхаберие в институциите трябва да бъде спряно.
- Какво имате предвид под безхаберие?
- Не може сляпо да изпълняваш разпоредби и да ги приемаш като аксиома, след като светът се променя, ситуации и обстоятелства са други. В крайна сметка разпоредби се правят от хора, променят се от хора в интерес на хората, а не на чиновниците.
След задълбочено проучване и анализ на информацията от моя страна на чумата се оказа, че тази болест в Европа не е изучавана, защото просто не я е имало на континента. Оказа се, че освен доклада на Европейската комисия, създаден от голям кръг от учени, няма друг документ при написването на правилата за това как да се действа при вирусни заболявания от група А, в които влиза и чумата.
На базата на този доклад е изготвен и европейският регламент. Докладът е обществено достъпен и всеки, който иска, може да го прочете.
- Това е докладът, за който съобщихте, че сте го изпратили на всички членове на комисията ли?
- Да, аз няколко пъти го прочетох, защото темата е специфична. От него става ясно, че щамът на чумата може да бъде объркан в над 83 процента с други инфекциозни заболявания при тествания. Всъщност тази болест не е изследвана в Европа, с изключение на Болярово, защото това е единственото регистрирано и изследвано огнище в Европа, доколкото е могло да бъде изследвано, знаете каква беше ситуацията тогава. И затова този единствен случай не може да бъде меродавен за цяла Европа. За сметка на това обаче заболяването е познато в Близкия изток и Африка, където се развиват различни щамове.
- До какъв извод стигнахте?
- Появата на 100 процента антитела от сто проби при тестовете от стадото във Велинград показва, че веднага е трябвало да „светне лампата” на българската агенция по храните, ако бяха прочели доклада на Европейската комисия.
- Защо трябва да им светне лампата?
- Защото не е нормално сто проби да дадат сто положителни резултата за антитела, ако става дума за болестта чума, но е нормално, ако са резултат от ваксинация. А тези животни са били ваксинирани за син език. Също така те са лекувани за пастериолоза. Съгласно доклада на Европейската комисия има над 80% вероятност чумата да бъде сбъркана с тази болест.
- И какво?
- Всички тези неща не са обследвани, преди да бъде уведомена ЕК за Велинград, както и за Болярово навремето, а грешките оттам се имплантираха във Велинград. Ако от агенцията бяха се усъмнили в изследванията и бяха направили по-задълбочени проучвания, включително да се говори със собствениците на стадото и какви ваксинации са сложени, за какво са лекувани животните, тогава съобщението от страна на България към Европейската комисия щеше да изглежда така: „Имаме силно съмнение, че е чума, въпреки положителните резултатите, но стадото е жизнено, лекувано е с еди-какво си и затова молим за вашето съдействие и изпращане на специалисти за изследване на проблема“.
- Как щеше да се промени ситуацията?
- България нямаше да свети в червено, нямаше да има заповед, издадена въз основа на неправилни изследвания. При това от представените факти по време на комисията изследванията са от лаборатория, която няма акредитация за това заболяване. Доказан факт.
- Всички ли депутати го уважиха?
- Ние правим заключения въз основа на факти. Националната референтна лаборатория няма акредитация за това заболяване. Изводите по отношение на БАБХ са, че не е направено задълбочено изследване, не са взети под внимание факти и обстоятелства, които са съществени за проблема, и вторите проби са взети с оглед да бъдат поправени грешките от първите, а при първите има сгрешени административни процедури.
- Депутат от комисията съобщи, че няколко страни от ЕС са поискали чумата да се извади от група А на инфекциозните заболявания. Защо?
- Защото самата болест и вирусът се оказаха с ниска смъртност, може да бъде преодоляна, а естествената имунизация остава до живот. Съществува ваксина, но трябва да бъде обследвано възможното прилагане. Тоест това не е заболяване, което според нас и много специалисти да оказва влияние в икономическия аспект на определени сектори.
- Но това е проблем, който трябва да бъде поставен пред ЕК.
- Ние сме задължили изпълнителната власт да го постави като въпрос към ЕК. Също така по най-бързия начин незабавно да бъде сформиран екип от специалисти от наши и чужди екипи, които да изготвят експертен доклад за състоянието на стадото, да обследват в детайли заболяването, да внесат този доклад в ЕК и да поискат отлагане на умъртвяването.
- Заявихте, че ще инициирате законови промени.
- Поехме ангажимента да внесем промени в Закона за ветеринарната медицина, свързани с акредитацията на лабораториите. Тоест така да се промени законът, че да създадем независимост, защото в момента Националната референтна лаборатория не е независима, неин принципал е Министерство на земеделието и храните, това е нон сенс. Не може на органа, който плаща, да му даваш резултати. И корекциите ще касаят не само животновъдството, а абсолютно всички лабораторни изследвания в земеделието - зърно, алфатоксини, всички трябва да работят на равни начала.
След като обявихме това на комисията, голяма част от лабораториите приветстваха това решение.
- А лабораторията в Монпелие - тя потвърди резултатите от Националната референтна лаборатория.
- Към Монпелие отправих три питания като председател на комисията. Те все още нямат официален отговор, надявам се, че ще го получа. Основният ми въпрос е защо няма акредитационен печат на лабораторията върху потвърждението на българските изследвания.
- Какво означава, че няма печат?
- Техните изследвания за случая Велинград, които са пратили, са без акредитационен печат, което означава, че резултатите могат да бъдат ползвани само за информация, но не и като аргумент за действия.
- И какво означава това?
- В неофициален разговор са признали, че те няма как да поставят акредитацията си на процедура, която не е извършена по техните критерии.
- Тоест по този начин те не признават начина, по който са взети пробите у нас, така ли?
- Точно така.
- Каква е вашата лична равносметка?
- Не може Народното събрание за подобни казуси да свиква непрекъснато комисии. Аз дадох всичко от себе, за да се стигне до обективната истина. Изхождах от състоянието си на фермер. Ходих във Велинград няколко пъти без никой да разбере, защото няма нужда с лачените обувки да нагазиш калта и да вадиш политически дивиденти. Видях стадото, беше здраво, жизнено, от това, което успях да видя. Моята цел беше да придобия представа какво се случва на терен. Ходих на 27-28 ноември, защото допусках в каква посока ще тръгнат нещата. Бил съм и в Болярово, зная там какво се случи.
От друга страна, ясно изразих несъгласието си с действията от страна собствениците за това, че дадоха възможност за политизиране. Политическа партия, която иска минутка слава, не е от полза на фермерите.
- А защо стопаните не искат да допуснат инвентаризация?
- От една страна ги разбирам - от недоверие и насаждане на идеи от тези, които бяха там, че някой ще подхвърли зараза, което не е изключено. Но от друга страна това е единственият вариант, за да получим точен и ясен експертен доклад, да бъде обследвано стадото визуално, температурно и да покажем, че е здраво въпреки положителните резултати.
- Трябва ли стадото да бъде спасено?
- Да, защото намерихме изключително много спорни моменти дали има чума или няма. Клиника - липсва, второ, мисля, че трябва да използваме и най-малката възможност да го спасим, без да застрашаваме живота на гражданите и останалите стада.
- Защо овцевъдите след ликвидация на животните най-трудно възстановяват фермите си?
- Това е най-трудният сектор в животновъдството. С най-малко механизация, основно семейни стопанства, а водещите в тях са 60-65 години. Когато човек е на 70 години и му унищожиш стадото, той се демотивира и си казва: „Моята е свършила”.
- А обезщетенията?
- Едно от най-важните задължения към изпълнителната власт от страна на комисията е незабавно изплащане на обезщетения по издадени и влезли в сила актове, защото има такива, които се бавят по няколко години.
- Ако ЕК извади чумата от кръга А, какво следва?
- Тя няма да го извади без съпротива, но трябва да се подходи с обективни аргументи. Чумата ще мине в друга категория, където умъртвяванията на животни не се практикуват, а се прилагат други мерки - превантивни, ваксинации, лечение и др.
Това е той:
- Борислав Петков е председател на Временната комисия за чумата в стадото във Велинград в 51-то народно събрание
- Зам.-председател на Комисията по земеделие в 51-то НС
- Той е на 50 г.
- От 26 години е активен земеделски производител в Югоизточна България
- Един от пионерите в България в ноу-тил технологиите
- Завършил е аграрна икономика в Пловдив
- Завършил е право в университета във Велико Търново
- 15 години е бил изпълнителен директор в голяма инвестиционна компания в областта на поземлените ресурси
- Два мандата е бил председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ)
Светлана Трифоновска
