- Нали чу новината отпреди малко, че са стреляли срещу Катар и Ирак, срещу американците?
- Да, но предполагам, че това са някакви маломерни удари, колкото да покажат някакви топки. Не вярвам да ударят сериозно, по-скоро това е за вътрешна консумация.
- Какво става около теб в момента?
- Аз се опитах да поспя следобед. Тук никой не работи в момента и всички трябва да сме си по къщите. През последните дни имам чувството, че вампирясах. По цяла нощ будуваме, по два-три пъти получаваме аларми и сирени и се крием в убежищата. И единствено пред деня може да поспи човек.
- С какво се занимаваш в момента, какво работиш?
- Последните десет години започнах да чистя къщи, като по-платена работа. Имам си постоянни клиенти и е добре платено. Така имам и свободно време. Нямам началници и имам свобода, което е най-важното за мене. Преди време работих в една издателска музикална къща, но след като замина тази индустрия с компактдисковете, се захванах с това.
- Все пак какво образование имаш? Какво си учил?
- Завърших театрална режисура в бившия Съветски съюз. Родителите ми работеха в Коми, така че аз поживях малко там и така се случи. През 1983-та ме прибраха в казармата в България. Там се роди и първото ми дете, докато бях още войник.
- Но какво е ежедневието ти в момента, какво се случва около тебе на фона на военните действия?
- В момента ежедневието е напрегнато. Както казах, през деня гледаме да поспим, защото през нощта няма шансове. Почнат ли сирените, трябва по най-бързия начин да влизаш в убежище някъде и да чакаш отбой.
- Това не ти ли съсипва психиката?
- Психиката не може да ми я съсипе нищо. Мене съпругите ми не можаха да я съсипят (смее се). Аз съм много психически устойчив. Тук при експлозиите трещяха прозорци още когато Хамас стреляха. Те нямаха балистични ракети, но това не значи, че са безобидни. Казвах си – моята ракета още не е дошла, няма да ходя никъде. Добре де, ама сега, като задумкаха иранците с големите ракети, да видиш как съм пръв долу. В този случай и обикновените домашни укрития не вършат работа. Ако има пряк удар, забрави. Дори имаше загинали в такива домашни бронирани бомбоубежища. Само под земята и това е спасението. Например метрото на Тел Авив – то не функционира, откакто започна войната, защото има надземна част тук, в Яфо, и съседния град Бат Ям. И метрото в момента е една огромна спалня. Разхождат се хора по пижами, цялата територия на станциите е в палатки и хората са там със семействата си, с кучетата и домашните любимци. Има китари и музики, храна. Единственото, което липсва, е баня. И се е получила една много интересна популация. Едно огромно общежитие.
- Доста живописно звучи...
- Ами да, то е такова. Хората казват, че единственият начин да се наспиш е там. Това постоянно тичане посред нощ из бомбоубежищата и обратно просто съсипва. Миналата седмица аз например целият треперех от напрежение и недоспиване. Бях толкова изтощен... Беше ужасно първите дни. Сега вече посвикнах. Явно и на това се свиква. Пък и аз, както ти казах, съм корав в това отношение и знам, че ако ми се случи, ще ми се случи. Не трябва да бъдеш лековерен, но не трябва и да се психираш. Аз на израелците затова им се радвам. Те са такъв народ. Свършат сирените и опасността и те пак си излизат и си ходят по улиците, забавляват се, кафенетата си отварят, музика има навсякъде. Все едно няма нищо. Откакто съществува Израел, те са в непрекъсната война. Те знаят и цената на живота, знаят и цената на смъртта. Спазват инструкциите, стриктни и дисциплинирани са.
- Ти ми разказа предварително за това – как си помогнал на приятелката си да се евакуира, но ракета е унищожила жилището й...
- Всъщност ударната вълна го унищожи. Не беше пряко попадение. Това се случи в Бат Ям, където загина българската еврейка Ашкенази. Ракетата попадна в нейния блок, а пък на приятелката ми жилището беше в блокче зад тях и при попадението от ударната вълна направо потроши всичко, прозорци, мебели... апартаментът е съсипан.
- Ти малко изпревари и въпроса ми как се усещат хората в ежедневието. Има ли страх и напрежение?
- Има, разбира се. Следобед работя в поддръжката на една от големите банки в Тел Авив. Тя се намира в една от най-високите сгради на Тел Авив и точно преди няколко дни, когато имаше пряко попадение в Рамат Ган, това беше до нашата сграда и дори имаше леки поражения, счупени прозорци. Хората, които са били точно там, разправяха, че е било доста страшно. И то се забелязва, чиновниците гледат да се разотиват набързо след работа. Въпреки че сега училища и детски градини не работят, само тези, които са по-належащите отрасли и служби, и то препоръките са да няма събиране на големи групи. Така че хората са уплашени. Няма как. Има попадения, разрушения и загинали. Това не можеш да го подминеш.
- Има ли хора, които искат да се махнат от страната?
- Израелците не бягат. Точно обратното, има хиляди хора, които чакат по света възможност да се приберат. Искат да си тръгнат оттук хората, които не са израелски граждани, няма как, това е естествено. Израелците искат да си се прибират и сега дори се чудят как да се пратят самолети на ЕЛ АЛ да приберат хората от Кипър, Гърция от близките дестинации. Имат си хората семейства, бизнеси, работа. Никой не иска да бяга от Израел.
- Поводът беше сега войната с Иран, но всъщност ти си преживял доста кризи и с Хамас и преди това. Разкажи ми за това.
- Тук от 1992-ра съм преживял всичките терористични актове, които бяха в Тел Авив. И не само. И съм присъствал на почистване на последиците, на един от първите и най-големите атентати с автобусите, които бяха взривили в центъра на Тел Авив. Беше кошмарна история. Аз още бях нов в страната и просто не знаех на кой свят се намирам, особено от това, което виждам. Това беше през 1993-та или 1994-та. Аз още и иврит не знаех като хората, та ме спряха от някаква телевизия да ме разпитват, та вместо да им кажа, че съм от две години в страната, казах, че съм от две седмици. Аз се бях ошашавил направо. Тогава имаше моменти, когато беше много напрегнато и хората в автобуса изпадаха в истерия, ако си брадясал или с голям багаж, направо изпадаха в истерия. Чакахме само да дойде другата спирка. Тогава почнах и работа като охрана по заведенията. Тогава започнаха атентатите и по заведенията, ресторанти и кафенета. Даже и с куче съм бил охрана. Това е вече 2002-2003-та. След Втората интифада. Почти всяка вечер гърмеше. Просто не знаеш откъде ще дойде.
- Ти беше свидетел и на първите атаки с балистични ракети от Иран. Тогава пак е било доста страшно.
- Да, защото атаките се случиха от няколко страни едновременно. Точно бях свършил работа и се качвах в метрото, когато започна. Те бяха от няколко посоки. Иранските над 200 ракети, от Хизбула в Ливан, от юг от Хамас и хутите – май и те стреляха. И то стана страшно. Отделно тогава имаше и една атака от някакви самостоятелни терористи. Но те бяха на улицата. Как бяха стигнали от териториите чак до Яфо и как бяха намерили оръжие, нямам представа. Но бяха някакви самостоятелни. По-късно хванаха каналджиите, които са ги прекарали през границата. Беше страшно просто. Дето се казва, да не си жив да видиш.
- Но да се върнем към сегашния момент. Какво казват в Израел за Тръмп? Как гледат на него?
- Израелците го боготворят в момента! Освен това той прехвърли посолството от Тел Авив в Йерусалим, а тук остана само консулството. Даже миналата седмица една от ракетите, които паднаха, удари близо дотам. Но той е на пиедестал, защото е единственият, който се застъпва и помага на Израел пълноценно.
- А какво е отношението към Нетаняху? Тръгнаха някакви страшни конспирации. Че се опитва да се запази като лидер, истории за процесите срещу него и т.н.
- В момента дори и опозицията го подкрепя. В момента има абсолютно единомислие, поне докато е войната, и всички казват – да, това, което той прави, е правилното и ние сме с него, защото все пак защитава Израел. Но казват още, че това не значи, че след края на войната няма да продължат да го съдят. Той иска да се върне на бял кон, но има и голяма опозиция.
- Къде са повече опозиционните настроения, доколкото схванах – в големите градове, така ли е?
- Абсолютно. Тел Авив си е абсолютно левичарски град. Всичките мои клиенти с къщите имат транспаранти и участват в тия шествия в продължение на последните две години. Излизат по улици, шосета, булеварди на събитията, организирани от опозицията.
- Това не е ли свързано до голяма степен с проблема със заложниците?
- Ами всъщност това е проблемът и може би Биби трябваше от началото още да се разправи с Хамас. Но това не е толкова лесно. Медиите по света да представят нещата, всъщност няма начин да стане така изведнъж. Израелският войник не коли и не избива. Ако действаха така, те можеха да изравнят всичко със земята и да си спасят заложниците. Но това все пак е един гъсто населен район и армията се съобразява с това. Докато за Хамас човешкият фактор не е фактор и ползваха хората за щит и продължават да го правят. Крадат им хуманитарните помощи и т.н. Навремето, по времето на Арафат, Израел гледаше на Хамас като на опозиция на Фатах, но ето какво чудовище се роди.
- А как в такъв случай са ви отношенията вътре в Израел с арабите? Особено ти живееш в район, където има доста коренно население от араби, граждани на Израел.
- Аз дори преди да си говорим с тебе, ходих да изпия едно еспресо в едно съседно арабско кафене. И съдържателят ми вика – братле, братле, здрайст ей, приятел. Ами тук всички си се познаваме. Дори в блока имаме три скривалища и дори в това на моя вход се бяха събрали повече араби. Ами те си гледат бизнеса и живота. Със сигурност симпатизират на събратята си. Но те са толкова добре в Израел, ползват се с всички екстри, които дава страната и социалната и здравната система. В арабския квартал има къщи палати. Тук Яво и още един град, Рамле, са и нещо като столици на трафикантите. И всичките са толкова богати. Карат лъскави коли, джипове. Ако бяха в Газа или в която и да е арабска държава, нямаше да живеят по този начин. Но те си мрънкат. Дето е казано, едно дете, ако не плаче, няма да му купят. Даже питах познат арабин би ли отишъл да живее в Египет например и той вика – бе ти луд ли си? С една дума, никой не бяга от хубавото.
- Казваш, че през първите дни е било по-интензивно, с повече ракети, а сега са отслабнали ударите?
- Ами нашите успяха да ги пречупят. Унищожиха им много ресурси и ракетни установки и оръжейни складове. Изпратиха и днес (понеделник) два-три залпа, дори имаше и жертви. Отделно от това, самата система за ПВО харчи голям ресурс и това също създава проблем.
- Хуморът ли те спасява и успяваш да си толкова духовит?
- Ами това е безспорно. Аз имам чувство за хумор. Ако не е то... Дали е добре, или не, но аз никога не съм имал врагове. Успявам с всички да намеря приказка. Дори в банката, където големият шеф е строг човек с каменно лице, дори с него си говоря, а всички се страхуват от него. И с него се шегуваме, а чиновниците не могат да повярват. И тук искам да вметна, че при израелците няма началници, няма шефове. Преди време си търсех работа в някаква малка фабрика и исках да говоря с шефа. Оказа се , че човекът заедно с група механици ремонтираше някаква машина. Той беше най-оплесканият с масло от всички. Такива са нравите тука. Всичките работят и всичките карат обикновени коли.
- Искам да направя и друг паралел. Гледах преди време сериала „Фауда“. Наистина ли така изглеждат нещата?
- Абсолютно! Дори в един от епизодите, когато бяха в Газа, един от героите казва: Абе тук се готви нещо сериозно! То така и излезе. Даже след нахлуването от Хамас тогава в кибуците четох как е имало хора, които са работили там, а после са се върнали заедно с нападателите.
- Все пак да те попитам – какви са отношенията вътре между общностите в самата страна? Има ли симпатии, антипатиии?
- Както ти казах, особено в големите градове, особено сред интелигенцията, няма никаква разлика, отношението към израелските араби е изключително положително. Хората могат да седят заедно на една маса, да ядат и да пият. Особено пък младото поколение. Те обикалят по света, те са друга генерация, искат мир, по-леви са, приятелски настроени са и в тези млади хора не виждам омраза.
- Най-накрая да те питам какви са ти очакванията? Как ще свърши всичко това?
- Очакванията са ми... че няма край (въздъхва). Може да има някакво затишие, но тук няма да има мир.
- А с Иран?
- Ама ние с тях сме най-древните цивилизации тук. Персийската империя и Юдейската. Те ни бяха партньори още от древността. Но аятоласите разбиха всичко. И с доктрината си да унищожат Израел. А пък и са на колко хиляди километра. Какво им пречим? Пък и аз си мисля, че атаките на самия 7 октомври бяха умишлено започнати, за да се попречи на Аврамическите споразумения, които се готвеха със Саудитска Арабия и Катар. Но, както се казва, Изтокът е тънка работа...
Кой е той:
Тодор Тишев живее в Яфо, почти на границата с Тел Авив, в Израел
Имигрирал в Израел с тогавашната с съпруга и двете деца през 1992-ра. Фамилията, която носи в момента – Авдала, е фамилията на майка му, която е приел преди около десет години
Тя е чиста еврейка, а баща му е българин. Завършил е режисура, но е работил като охранител, служител в магазин, поддръжка. Свидетел е на терористични атаки оттогава досега.
Иван Петрински
