- Колега Събчев, утре за 141-ви път ще празнуваме Деня на Съединението. Как се случва, че на 6 септември 1885 година България налага своята воля на Великите сили и така нанася първия удар върху Берлинския договор?
- Наистина тогава се случва нещо, което е изглеждало немислимо. Българите се опълчват на Великите сили и налагат своята воля в името на своята свободна държава. През въпросната 1885 г. Княжество България е все още някакъв политически експеримент, роден от предварително осакатената победа на Русия над Османската империя в десетата поредна война между тях. Да не говорим пък за останалата под Османска власт Източна Румелия, която по същество си е първият европейски протекторат. Тук е мястото да отворим една скоба: щом става дума за Съединението, следва да се започне с названието „Източна Румелия”. Това понятие изобщо не добива гражданственост. Автономията, Областта, Тракия или направо Южна България - това са синонимите, с които хората от двете страни на Балкана наричат уродливото недоносче на Берлинския конгрес. Неслучайно в манифеста на княз Александър I Батенберг от 8 септември 1885 г. самият той се обявява за "княз на Северна и Южна България".И така през есента на 1885 г. чудото се случва – целокупният български народ начело с княза си, който на всичко отгоре дори не е българин, отхвърля решенията на Берлинския конгрес. Прави го напук и на железния канцлер Бисмарк, и на страшния руски самодържец Александър III, на царствения му виенски събрат Франц-Йосиф и на тогавашната господарка на моретата Британия.
- Но тя сякаш има по-различно отношение към акта на Съединението ни.
- Да, определено нейното отношение към пловдивската революция е малко по-различно. Но това не променя общата картина – младата българска държава, на която още не достигат дори достатъчно офицери за армията ѝ, се опълчва срещу всички Велики сили. И прави първата решителна крачка към реализацията на бленувания Санстефански идеал за обединена и свободна България.
- Все пак, за да стане всичко това възможно, очевидно нещо се е променило в европейската геополитика.
- Днес този въпрос някак си остава в периферията на разговорите за Съединението. Едва ли Великите сили биха го допуснали, ако в Европа - която тогава означава светът – нямаше една нова геополитическа конфигурация. Тя започва да се формира след 60-те години на века, когато паралелно и дори в синхрон Прусия обединява Германия, а Пиемонтско-Сардинското кралство прави същото за Италия. Така политическата карта на Стария континент изведнъж се опростява и същевременно усложнява. Защото между старите Велики сили Британия, Франция, Австро-Унгария и Русия изчезва буферът от 34 германски държавици и 5-6 италиански такива. Тяхното място е заето от само две, но това са мощният Втори германски райх и Кралство Италия. Така започва все по-засилващото се съперничество между Великите сили, а изграждането на нови съюзи между тях завършва накрая с Първата световна война. Но през 80-те години на XIX е зората на това съперничество, което дава възможност на България да лавира и в крайна сметка да защити делото на Съединението.
- Но всички те отначало целокупно осъждат акта от 6 септември 1885-а.
- Да, но доста формално, както се казва, „за протокола“. Защото всеки от големите играчи си прави своите сметки. Германският канцлер Бисмарк веднага съзира, че тази криза ще налее допълнително масло в конфронтацията между Русия и Великобритания. А това е крайъгълният камък на неговата външна политика – да не се стигне до англо-руски съюз, към който да се присъдени и търсещата реванш за поражението си през 1871 г. Франция. Самата тя още ближе рани от това поражение и не е в състояние да се намесва решително в международните дела. За това се съобразява с мнението на Лондон, а той, както винаги, заема изчаквателна позиция. Австро-Унгария вече е обвързана в съюз с Берлин и следва неговата линия. Рим тогава не е сериозен фактор, пък и италианското общество, живеещо с още пресните спомени за борбата за собственото си обединение, искрено съчувства на българската кауза.
- Остава Русия. Какви са нейните имперски интереси?
- Отношението на Русия към Съединението е един сложен момент, който днес е обект на особено ожесточени дискусии в нашето общество, за пореден път разделено на „фили“ и „фоби“. От една страна Русия не може да не одобри Съединението, защото това означава да се дискредитира в очите на българския народ, за чиято свобода е дала толкова много жертви. Но от друга страна, една България, обединена под скиптъра на княз Александър Батенберг, се превръща в сериозен проблем за руските аспирации към Цариград и Проливите. Масло в огъня налива фактът, че българският владетел вече се е еманципирал от руската зависимост, възстановил е Търновската конституция и така е установил нормални взаимоотношения с партиите.
Но тук има и чисто личен момент на монархическо ниво.
- Какво имате предвид?
- Княз Александър и руският император Александър III са първи братовчеди - руската императрица Мария Фьодоровна, родена като Максимина фон Хесен, е леля на княз Александър. А император Александър II, наричан и Освободителя на България, е имал необяснима слабост към племенника на съпругата си, като го е предпочитал пред собствения си син. Това е предизвикало дълбока ревност у бъдещия император Александър III, превърнала се в откровена омраза. Към това можем да добавим и факта, че той прави всичко възможно да контролира българския княз, който започва да води собствена външна политика. Години по-рано князът отстранява руските генерали Леонид Соболев и Александър Каулбарс от управлението на страната, след като те се опитват да го изолират и да управляват вместо него. Виждайки, че изгрява една обединена и силна България извън прегръдката на Русия, императорът не само осъжда Съединението и отзовава руските офицери от Българската армия, но скоро организира и детронацията на княз Александър Батенберг. Това се случва на следващата 1886 г., което изиграва фатална роля и за България, и за Русия.
- Извън дворцовите интереси и интриги какво е отношението на руския народ към Съединението на България?
- Обществото там, и особено ветераните от Руско-турската война, ликуват. Много показателно е поведението на руските офицери в Източна Румелия. Те нямат никакво намерение да се противопоставят на волята на българския народ. Командирът на кавалерията - казашкият капитан Дубовски, който е посветен в конспирацията, предава командването на ескадрона си на фелдфебела българин с думите: "Нека той да прави каквото знае". По същия начин реагира и капитан Фрайберг, командир на артилерията. А вечерта на 6 септември в руското консулство се организира банкет от руските офицери за техните български колеги. Шампанското се лее като вода, а подполковник Чичагов дава указания на българските офицери къде да се съсредоточат войските срещу ответен удар от Турция.
- Как всъщност започва подготовката за обединението?
- Тя трае около петилетка. През април 1880 г. Константин Величков и Димитър Наумов от Източна Румелия пристигат в София на преговори с правителството. Тогава е взето решение Княжеството да се заеме с дипломатическата подготовка, а дейците от Източна Румелия с вътрешната организация за съединението. За целта се създава Централен таен комитет с председател Константин Величков. На 6 септември рано сутринта войските, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Д. Николаев и четата на Чардафон Велики, навлизат в града. Румелийското правителство бързо е свалено. Съставено е ново правителство от д-р Георги Странски, което официално обявява Съединението за факт.
- А каква е ролята на княз Александър Батенберг, тъй като всичко се е вършило в голяма секретност?
- В края на август той се намира край шуменското село Мараш, където се провеждат летните маневри на войската. Там пристигат двама от румелийските съзаклятници - Димитър Куртев и Манол Георгиев, които успяват да го убедят да вземе под височайшото си покровителство това народно дело. Те веднага изпращат шифрована телеграма до ръководителя на Съединението Захари Стоянов в Пловдив, съдържаща търговски термини с цел да заблудят османската полиция в Източна Румелия. Самото съобщение гласи следното: "Вълна пазарихме повече, отколкото очаквахме. Щом поискате, керваните ще тръгнат. Пригответе място, където да се стовари. Манол". Князът е заявил още, че дори да бъде първата жертва, приема да покровителства народното дело. В онези дни той не само задържа свиканите за маневрите запасняци и така армията е в пълна готовност да защити Съединението, но и осигурява динамит за евентуалното взривяване на моста на Арда, по който преминава тогавашната граница между Източна Румелия и Османската империя.
- До този сценарий обаче не се стига. Чия е тук основната заслуга Турция да преглътне горчивия хап?
- По понятни причини по времето на соца се премълчаваше или се изопачаваше подкрепата, която Западът, в случая Обединеното кралство, дава на Съединението. През 1885 г. Лондон постепенно се е оттеглил от вековната си политика, защитаваща целостта на Османската империя. Три години по-рано, за да си осигури контрола върху Суецкия канал, Англия окупира Египет, който макар и доста формално, е част от Османската империя. И малко по-късно не пропуска да си повиши рейтинга сред българското общество, като се възползва от грешката на император Александър III, който се противопоставя на Съединението. Все пак Лондон съзира и възможността, че една по-силна и независима България ще възпира Русия да контролира Балканите, както и ще парира апетитите ѝ към Проливите.
А за конкретните действия на британската дипломация свидетелства големият наш художник Антон Митов, тогава временно назначен за началник на телеграфа в Пловдив. „Един ден от станцията на Кърджали викат спешно Пловдив, на което моментално отговорих. От нея станция говореше сам Чардафон. като искаше да предам една телеграма до правителството в София, в която той излагаше едно твърде опасно и сериозно положение на поверената му граница: той разправяше, че големи маси турска кавалерия са се натрупали на турския бряг на р. Арда. Покойният министър-председател П. Каравелов, комуто предадох телеграмата, тоз час ми предаде по телефона да отида при пловдивския английски консул - капитан Джонс, и да му предам телеграмата на Чардафон. Той, след като прочете внимателно, написа една шифрована телеграма до английския посланик в Цариград. На другия ден се получи телеграма отговор - направо от Лондон - до капитан Джонс, подписана от министъра Солзбъри, не вече шифрована, а открита на французки език, в която се казваше: „Кажете на българското правителство да не се безпокои, турците не ще посмеят да преминат река Арда“. Аз съобщих тази телеграма на правителството в София, а после лично я занесох на консула, който се зарадва твърде много и заповяда да донесат шампанско да пием за щастливото довършване на Съединението и за благоденствието на съединена България.“
- Има ли според вас недооценени герои, допринесли за това събитие?
- Все още не докрай е оценена ролята на Гаврил Кръстевич. Ето какво свидетелства за него пък Симеон Радев в своите "Строители на съвременна България: "На 9 часа вечерта (5 септември - б.а.) директорите се събраха на съвет под председателството на Кръстевича. В това заседание се взе решение да се изпрати едно телеграфическо съобщение до Портата, с което да се донесе, че в областта има силно вълнение против правителството и че местната власт (в случай на по-голямо усложнение) не щяла да бъде в състояние да запази реда и тишината“. То било изпратено в телеграфната станция, но след 5 минути генерал-губернаторът Г. Кръстевич сам лично повикал ординареца веднага да отиде и да възвърне телеграмата, като казал: "Не трябва да се съобщава в Цариград. И аз съм българин: каквото стане, нека стане".Така той посреща утрото на 6 септември, свалянето си и отвеждането в Голямо Конаре. Където, вече спокоен и за живота си, и за по-нататъшната си съдба, убива времето с игра на табла.
- Какви още любопитни или по-непопулярни факти крият събитията от 1885 г.?
- Захарий Стоянов, един от главните герои на Съединението, е човекът, който точно тогава въвежда понятието "шуробаджанащина" в политическия ни език. Малко известен е и фактът, че в крайна сметка България е принудена да направи малък териториален компромис, като отстъпва Кърджали и района Тъмръш в Родопите - около днешните села Първенец и Храбрино, на Османската империя. Заради това в Народното събрание депутатите обвиняват правителството в малодушие и пораженство. Край на дебата слага премиерът Петко Каравелов със знаменитата си фраза: „Вола изядохме, рогата оставихме на другите!“. Но най-любопитното за мен е, че юридически Източна Румелия съществува чак до 1908 г., когато се обявява независимостта на Царство България. Пак съгласно същия договор в Топхане от 1886-а, с който Османската империя окончателно признава Съединението, князът на България през 5 години автоматично се преназначава от султана и за генерал-губернатор на Източна Румелия. Така честолюбието на Турция е пощадено и хем вълкът сит, хем агнето цяло.
Това е той:
- Роден е през 1952 г в Разград
- През 1976 г. завършва Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
- През 1982 г. защитава докторат в Университета на Санкт-Петербург
- През 1983-1992 е асистент в БАН и Техническия университет-София
- От 1992 г. е журналист във вестниците „Континент“, „Новинар“, „Стандарт“ и „Телеграф“
- През 1998-2000 г. е хоноруван преподавател във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ и в СУ „Св. Климент Охридски“ (2002-2012 г.)
- Участвал е в редица предавания на исторически и религиозни теми по БНР и различни телевизии
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Любомир Старидолски
