- Д-р Маринов, вече разговаряхме с вас преди няколко дни за фалшивата новина за Дом паметник на БКП на връх Бузлуджа, която категорично отрекохте. Има ли нещо ново? Разбра ли се откъде е тръгнала мълвата, че там ще има луксозен хотел с басейн, СПА и панорамна гледка? Медийна сензация ли е само това, или има нещо по-дълбоко и може да се подозира и политическа провокация?
- Не съм разсъждавал в тази посока – дали е провокация, или не, но фактите са такива – станахме свидетели на нещо абсолютно невярно, не бих го класифицирал по никакъв друг начин освен като фалшива новина. Там, където няма истина, предпочитам да не коментирам.
- Това е чувствителна тема за хората в региона, а и не само. Успокоиха ли се, че няма такива намерения за бъдещето на това знаково място?
- Истината е, че доста хора се бяха развълнували от тази невярна информация, фалшива новина или всички модерни начини, по които наричаме това в наше време, но с доста упоритост и стоически аз, мои приятели и колеги с цялата си енергия обяснявахме през цялото време, оборвахме тези неистини и смятам, че за обществеността стана ясно, че тези информации не лежаха на истината и реалността.
Фактите са други, официалната информация е коренно различна, държавата, общината и неправителствени организации работят в съвсем друга посока, така че няма смисъл да обръщаме повече внимание на подобен род неистини.
- Всяко чудо за три дни. Но от години има един много по-интересен казус с този монумент и той касае терените под него. Паметникът на Бузлуджа се намира върху 2 държавни имота, чиято граница минава точно по средата на сградата. Продължава ли да е така?
- Да, към момента сградата на Дом-паметник на връх Бузлуджа е разположена върху два поземлени имота с НТП: пасище, категория 9, публична държавна собственост (Акт за публична държавна собственост №1203/08.10.1998 г.) с предоставени права за стопанисване и управление на Министерството на културата – Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, Казанлък.
Актът не е нанесен в кадастралната карта, поради което част от имотите са нанесени по КВС като земеделска земя – пасища, които на основание чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ са в управление на министъра на земеделието и храните, каквито са и имотите под сградата на монумента.
Направени са съответните стъпки този казус да бъде разрешен и в крайна сметка да бъде оформен един общ имот с прилежащи площи към самия монумент. Стартирали сме такава процедура, но се изисква съответното време, за да се случи, като премине през всички компетентни органи, министерства, съгласувателни процедури и становища, които вече са налице.
Лека-полека ще извървим този път, но към този етап процедурата още не е приключила.
- Бузлуджа е паметник на културата, освен това е в управление на областния управител на Стара Загора. В това си качество областната администрация в момента стартира проект за 6,93 млн. лева по КИТИ (Концепция за интегрирани териториални инвестиции) заедно с община Казанлък и Фондация „Бузлуджа“. Какво предвижда този проект и докъде ще ви стигнат парите?
- Ще бъде разработена стратегия за опазване, адаптация и за управление на монумента. Тя ще разгледа възможностите за управление на монумента и ще предложи работещи решения.
Бизнес планът включва бюджета за всички етапи по опазване и адаптация на монумент Бузлуджа, както и за годишните приходи и оперативни разходи. Ще бъде развита устойчива стратегия за финансова жизнеспособност на обекта. Функционална програма спрямо изискванията за опазване на НКЦ, спрямо стратегията за финансова жизнеспособност и спрямо специфичните национални и локални възможности и нужди.
Мастър план за развитие на комплекса – концепция за развитие на цялостната дестинация, която включва настаняване, инфраструктура, отдих, туристически атракции, пътеки и др.
След изготвянето на цялостната концепция и визията за опазване, адаптация и предоставяне на културната ценност същите ще бъдат представени за становища и одобрение от компетентните институции и Министерството на културата.
Ще бъде изготвено актуално конструктивно обследване за установяване на техническите характеристики и функционалната пригодност на сградата, свързани с изискванията на ЗУТ и приложимите нормативни актове. Обследването ще даде нужната изходна информация за състоянието на конструкцията, както и препоръки за проектиране и изпълнение.
Ще бъде изработен също идеен проект за опазване и адаптация на целия монумент Бузлуджа. Идейният проект ще превърне концепцията в ясен изпълним план. Проектът ще бъде разработен за цялата сграда във всички необходими части. На следваща стъпка ще се изготви работен проект за обект „Авариен ремонт на монумент Бузлуджа“.
Той ще се разработи на база на изготвения идеен проект и ще включва проектиране в частта за консолидация на покрив, носеща метална конструкция, затваряне на прозоречните отвори с прозорци, за да се осигури защита от външните условия и да се спре проникването на вода в сградата.
Ограничаване на водните течове чрез временни хидроизолационни решения за затваряне на отворите на петолъчните звезди и покрива на пилона, на покрива на техническия блок, както и на други отвори, през които прониква вода в сградата. Ще бъдат реализирани инсталации за мълниезащита и заземление.
- В последно време се води дискусия за паметниците, които ни разединяват и обединяват. Трябва ли да е така? Те са строени с парите на хората, не трябва ли да подхождаме по-отговорно към това, което сме наследили от предците си?
- Тук говорим наистина за нещо, което в огромната си част е строено със средства от хората, от целокупния български народ, както се казва. Всички знаем кога е строен паметникът, кога е открит и тук е мястото, на което с гордост искам да заявя, че е крайно време да спрем да търсим причини да се разделяме или разединяваме на тема паметници. В крайна сметка историята си е история.
Една 1340-годишна страна, нация и държава като нашата, преминала през толкова много перипетии и сами по себе си времена и епохи, които противоречат една на друга, не трябва да отрича миналото.
Не смятам, че в 21-ви век, в най-модерните времена, на които можем да бъдем свидетели и съвременници, е правилно да се заравяме къде в по-близката, къде в по-далечната история, за да търсим противоречия помежду си и между поколенията.
Това е пагубно за нас и аз мисля, че тук няма две мнения по темата. Историята си е история, паметниците са си паметници, културата ни е една. И си е нашата! Ние трябва да съхраним историята и паметниците на културата такива, каквито сме имали честта и щастието да ги заварим. Да ги предадем на поколенията! Нека да е жива историята!
- Цяла или на парчета да предадем историята на бъдещите поколения? Виждаме, че периодично има гласове от малки слоеве в обществото за местене и рязане на паметници.
- Това не са просто паметници, а архитектурни шедьоври. Не го казвам заради политическата си или някаква друга убеденост или принадлежност. Казват го специалисти от изключително висок ранг, и то международни такива.
Разбира се, говоря конкретно и за паметника на Бузлуджа.
Това, което целя и изповядвам като областен управител, е да има добър диалог между институциите, така че стъпка по стъпка ще извървим пътя към съхраняването на този шедьовър. Аз в качеството си на областен управител съм направил и стъпки за възстановяването на електрозахранването на паметника такова, каквото не съществува към момента не заради нещо друго, а пак вследствие на човешка дейност.
Вижте, изправени сме наистина пред елементарни стъпки да възстановим въпросното електрозахранване, защото някой някъде нещо е копал, ринал, крал през годините.
- Изглежда абсурдно, че се е стигнало до такава ситуация. Това ли обсъждахте с вицепремиера Атанас Зафиров на работната среща в средата на юни на Бузлуджа?
- Срещата ни с г-н Зафиров беше изключително плодотворна и разнопосочна, мога така да я определя. Монументът на Бузлуджа бе само една от темите. Към тогавашна дата имаше и много други актуални неща, както и в момента.
Нашето ежедневие и длъжностите, на които се намираме, обуславя да се занимаваме с много и най-различни проблеми от най-различен характер и естество във времето и в ежедневието. Тогава се качихме до паметника, влязохме вътре, запознахме се отблизо с актуалното му състояние. Не за пръв път, искам дебело да го подчертая, виждаме отблизо за какво става въпрос.
Трябваше да се запознаем и със състоянието на покривната конструкция, която на практика липсва, там стоят само основните и второстепенните греди и метални конструкции.
Запознахме се отблизо и с вандалщината, която цари наоколо, и с начина, по който там ежедневно бива поругавано и рушено държавно имущество. Разбира се, обсъждахме и много други актуални теми към онзи момент, в това число кризата около социалните домове и мн. други.
По време на огледа на Бузлуджа с вицепремиера Зафиров
- Какви чувства и емоции изпитвате, когато виждате състоянието на това място? На колко години бяхте, когато се качихте там за пръв път? Какви лични спомени имате?
- Качих се на Бузлуджа за пръв път преди повече от 20 години със сигурност, в началото на настоящия век. Аз съм бил там многократно и със семейството си, и с приятели, и със съпартийци. Спомени – много.
Имаме прекрасна страна, прекрасна природа и много богата история. Връщайки се към казаното дотук, мисля, че нямаме нищо друго пред себе си освен дълга да я запазим, да я съхраним и да я предадем на поколенията.
- Вицепремиерът Зафиров каза, че от дълги години държавата е абдикирала от своята отговорност, независимо че паметникът е част от нашето културно историческо наследство? Откога датира това безхаберие?
- Аз лично не бих се ангажирал с точна дата откога цари безхаберието и безвремието горе на Бузлуджа или в други социално-икономически и политически аспекти. Предпочитам да се концентрирам върху това от собствената си камбанария, от личния си мироглед и от гледна точка на длъжностите, които изпълнявам в момента.
- Наскоро един столичен районен кмет предложи който областен управител или кмет иска, да прибере частите от нарязания Паметник на Съветската армия. Има ли място за такива ценности при вас?
- Вероятно много хора и обществени личности, много градоначалници биха били доста по-горди от който и да е кмет, който посяга на исторически паметник, на история, култура, национална ценност.
Сигурно много градоначалници биха били горди да притежават такъв паметник в града си и не биха му посегнали по начина, по който се случи това. Да, нарязахме един паметник, после едни хора слагаха части от него по разни пиршества и псевдопрояви, но в крайна сметка имаме нарязана част от историческата памет. Умишлено избягвам квалификации, но както аз, така и много други хора си задаваме въпроса – какво се случва с един кощунствено нарязан паметник, къде е той, как се съхранява.
Това ли беше актът и събитието на века – да се нареже един паметник? Това ли реши най-големите проблеми на столичани и въобще на българското общество? Какво постигнахме? Какъв проблем решихме? Оправихме и подобрихме социално-икономическия статус на българина с нарязването на един паметник или какво? Този паметник в крайна сметка се свързва с една отминала епоха, една историческа или национална реалност.
Пак се връщаме към онова противопоставяне на поколенията и на разни групи в нашето общество. Толкова ли сме много, че да се чудим на колко още да се делим?
- Нарязването на Паметника на Съветската армия не беше ли същото като взривяването на мавзолея на Георги Димитров?
- Не знам кое е по-нелепо от двете – да нарежеш вандалски един паметник или да се мъчиш да взривяваш повече от седмица нещо, построено за по-малко от три денонощия. Това са риторични въпроси.
- Някои хора решават да запишат по този начин името си в историята – с разруха. С какво искате да ви запомнят вас като областен управител? Какви планове имате за кариерата си оттук насетне?
- Не съм си поставял нито дълъг план точка по точка, нито кроя планове от дългосрочен характер, без значение дали говорим за политическа кариера, или в чисто житейски аспект. Не съм от хората, които чертаят след 30 години къде ще бъдат и какво ще са постигнали.
По-скоро живея здраво стъпил на земята с проблемите в момента. Вярвам, че съумявам да градя мостове между себе си и всички останали, вместо да търся различия.
Вярвам, че от камбанарията, на която се намирам като областен управител на област Стара Загора, съм човек, който трябва да съгражда една добра комуникация за разрешаването на проблеми от всякакво естество.
Това е той:
Роден на 16 септември 1987 г. в Хасково
Образование: ветеринарен лекар, с придобита магистърска степен по специалност „Ветеринарна медицина". Възпитаник е на Тракийския университет в Стара Загора
Кариера: В последните години е заемал различни позиции в Областна дирекция по безопасност на храните – Стара Загора
Политическа принадлежност: от 16 години е член на БСП – Стара Загора, лидер на Младежкото обединение до 2017 г., активен участник през последните три години в предизборните кампании в община Стара Загора и в региона. На изборите през октомври 2024 година бе втори в листата на БСП за народни представители
Кристи Петрова
