И ма хора, които влизат в музиката шумно – с гръмки заявки, с амбиция за нова кариера и с готов отговор на въпроса „Кой съм аз?“. Дарин Ангелов не е от тях. Той влиза тихо. Почти внимателно. Без да иска нова титла, без да сменя професията си, без да облича чужда самоличност.
Новата му песен „Утре без теб“ бе представена официално миналата седмица и макар все още да няма видеоклип, провокира реакции. За мнозина това е дебютът му. Истината обаче е по-различна. Дарин има още две записани песни, но сам нарича този проект „първия си истински“.
„Да, имам и други песни, но тази приемам като първата си. Защото зад нея стоя изцяло аз – идеята е моя, финансирането е мое, концепцията е моя. Това е първият път, в който поемам цялата отговорност. Аз написах текста за тази песен“, казва актьорът.
Идея и реализация
И тук не става дума само за музика. Става дума за позиция. За поемане на риск. Във време, в което без силен лейбъл зад гърба си е трудно да пробиеш, той решава да застане сам зад проекта си.
„Много е трудно да правиш музика, когато нямаш голям лейбъл зад себе си. А когато това не е и професията ти, която те изхранва – става още по-трудно“, признава той спокойно.
Но влиза в студиото не със самочувствие на звезда, а със смирение на човек, който знае, че има още да учи.
„Като непрофесионалист, който влиза в студио с професионална амбиция, трябва да слушаш. Да се учиш. Да приемаш съвети от композитори, от тонрежисьори. Защото, когато искаш да вълнуваш хората, трябва да умееш да пееш вярно“, категоричен е панелистът от „На кафе“.
Граница
Дарин държи да постави ясна граница. Той не прави завой в кариерата си.
„Не съм тръгнал с амбицията да ставам певец. За мен певецът е много голямо понятие. Не ми е приятно, когато човек, който не е професионалист, започне да се титулува като такъв“, казва той.
Музиката за него не е нова професия. Тя е още един език.
„Това е начин да изразя себе си. Не искам да правя изкуство, което просто разсейва. Искам да правя изкуство, което вълнува. Когато правиш нещо свързано с изкуството, трябва да си дълбоко отдаден. Иначе става „правя го, за да стана известен“. А това не е моята цел“, допълва още талантливият актьор.
„Кариера на певец – не. Песни – да“, усмихва се той, оставяйки отворена вратата само за смислените проекти.
Спектакъл
Любопитното е, че песента първоначално е била част от по-голяма стратегия около моноспектакъла му „Аз, която те обича“.
„Идеята беше спектакълът да има собствен саундтрак, който да върви по радиата и да го рекламира. Когато си независим продуцент, мислиш различни рекламни стратегии“, разказва Дарин. Но животът на изкуството рядко следва маркетингов план.
Спектакълът надхвърля очакванията му. Публиката реагира силно. А песента започва да живее свой живот.
„Спектакълът стана толкова силен и толкова голям, че трябваше да тръгне като самостоятелна единица. А песента започна сама да воюва за своята независимост“, казва той.
И двата проекта обаче са обединени от една тема – любовта. Но не онази, излъскана и филтрирана. А реалната. С болката, с разочарованията, с надеждата.
Моноспектакълът му се радва на огромен интерес от страна на публиката, а билетите за всяко представление са разпродадени седмици по-рано. „На 11 март ще играя спектакъла за първи път в Пловдив. Вълнувам се. След това имаме дати и в София – на 19 и 31 март“, казва той.
На въпроса обмисля ли лятно турне, той споделя: „Лятото искам да обиколим по-големите градове, а от есента бих искал да играя в по-малките населени места. „Мисля, че спектакълът има какво да каже на хората и искам да играя през колкото се може повече публика. Сигурен съм, че тази постановка ще им вдъхне любов и вяра“.
Промяната
Дарин не крие, че любовта го е променяла, особено онази, която е оставила горчив привкус и му е показала, че не всяка приказва завършва с щастлив край.
„Сто процента съм се променил. По-предпазлив съм. По-внимателен“, признава той. Според него човек помни болката по-дълго от щастието. „Когато те галят и ти казват мили думи, това те прави щастлив, но не го помниш дълго. Когато те наранят – това остава“, категоричен е актьорът.
И без да изпада в патос, прави прост, но точен паралел:
„Ако не ти хареса една пица, това не значи, че повече няма да ядеш пица. Просто няма да отидеш на същото място“.
Въпреки предпазливостта той не се отказва от любовта. Напротив. „Без да искаш изграждаш защитни стени около емоциите си. Опитваш се да бягаш от нараняването. А това ампутира част от чувствата ти“, казва актьорът.
И точно затова спектакълът и песента се превръщат и в лична терапия – опит да възстанови „първоначалните настройки“ на сърцето си.
Предупреждение
В края на разговора Дарин говори за нещо, което истински го тревожи – загубата на способността да се наслаждаваме на реалния свят.
„Старайте се да не пропуснете момента, в който започвате да губите умението си да се наслаждавате на малките неща. После много трудно се връща“, казва той.
Според него социалните мрежи ни дават филтрирана реалност: „Трябва да виждаме красотата в живота, не само в социалната мрежа. Ако вдигнем глава нагоре, ще видим птици, облаци, ще усетим аромата на пролетта. Телефонът показва идеалния кадър. Но животът не е филтър. Всичко е напудрено, нагласено, създадено от изкуствен интелект. Той трябва да ни помага, а не ние да се превръщаме в негова услуга.“
И финалът му звучи като предупреждение: „Ние сега имаме изкуствен интелект. Много е важно да не пропуснем момента, в който изкуственият интелект ще си има хора“. С тези думи талантливият ни актьор ни подтиква да се замислим над истинското и реалното... всичко зависи от нас самите. А любовта... тя е навсякъде – в дума, в песен, в спектакъл или в нечии очи.
Най-важната му роля - баща
Ако има роля, в която Дарин е безкомпромисен към себе си, това е тази на баща. Личният му живот, по думите му, в момента е концентриран около дъщеря му Дария.
„Фокусът ми е в създаване на навици, в любов към изкуството, към спорта“, казва той. С порастването ѝ отношенията им се променят. „Колкото повече расте, толкова по-лесно ми става. Изградили сме различен диалог“, с любов говори за наследницата си актьорът.
Основната му цел е да я превърне в самостоятелен човек: „Искам да я науча да взима решения сама. Да ги споделя с мен не като с началник, а като с човек, на когото има доверие“.
Той не иска да бъде „най-добрият приятел“, а стабилната опора. „Искам да знае, че има рамо, на което да се облегне – дори когато не съм физически там, казва той и добавя нещо, което звучи като житейска философия: „Ако не я откъсна от крилото си, на нея няма да ѝ поникнат крила“.
В момента малката Дария се е съсредоточила върху училището и баща й с гордост споделя, че му носи предимно шестици. Извън уроците става все по-добра на тренировките по тенис, а Дарин залага, че скоро ще го изненада приятно именно с успехи в този спорт.
Елизабет Методиева
