- Г-н Стаматов, ако вземем повод от изявление на служебния министър на образованието Сергей Игнатов, училището има ли място в контекста на предизборна кампания и на политически дейности въобще?
- Училището е място, в което няма никакви нагласи за политически дейности не само в предизборна кампания, а и по всяко друго време. Но най-вече в предизборна кампания. Образователният процес е свързан с деца, а основната роля на учителите е да преподават. Политически дейности се извършват само в извънработно време, извън училищната среда. Това, което министърът на образованието сподели за деполитизиране и изрази мнение, че училището няма място в предизборната кампания, е нещо, което просто напомня закона. В него ясно е регламентирано, че не се извършва никаква политическа дейност.
- Друга актуална тема в момента е свързана с отразяването на отсъствията. Като цяло за системата може ли да се каже, че има практика масово да не се пишат отсъствия и какъв би бил мотивът?
- Отсъствията на учениците масово в болшинството от случаите се отразяват в началото на учебния час. Такава е масовата практика и електронните дневници изпълняват тази роля изключително положително, защото така се получава и добрата комуникация с родителите. Преди една година беше направена промяна в наредбата за отсъствията и бе разрешено родителите да могат да извиняват 15 дни в рамките на годината. Допълнително, по техни желания. С ясен мотив. Нещо повече, в края на годината беше направена точна оценка от образователното министерство къде тези отсъствия са повече от 15 дни за ученик и бяха поискани необходимите обяснения от учители и директори защо на определени отделни места има ученици с повече от 15 дни отсъствия по семейни причини. Тази лоша практика, която излезе в частното училище, не е тенденция и е изключително зловредно това, което се повтаря в медиите напоследък, че това е масова практика. Няма такова нещо. Стриктното записване на отсъствията е дисциплинирано от системата много отдавна и единични случаи, които съществуват на различни места, не бива да се приемат като масова практика или често явление изобщо за системата.
- Има становище, че това се допуска с определен контингент социално по-уязвими групи и е свързано с начина на финансиране, по който парите следват ученика...
- ...Не, категорично това няма връзка и по никакъв начин не бива да се правят подобни спекулации. Защото това е абсолютно правилният принцип, който върви в Европа по отношение на финансирането. Той не се прилага само в България. Това е пътят, по който става нормалното финансиране и делигирането на финансови ангажименти на педагогическите колективи. Ако говорим за различни уязвими групи, категорично и там, където учениците от тях преобладават, се пишат отсъствия. Нещо повече - много от колегите са споделяли от практиката си, че отсъствията на тези ученици драстично са намалели с въвеждането на мярката за предоставяне на безплатна закуска и мляко. Това е нещо, което допълнително дава възможност за привличането на учениците и за тяхното задържане в класните стаи.
- В тази посока има ли предизвикателства, които все още стоят пред образователната ни система и нещо, което е необходимо бързо да се направи, за да има още по-малко отпаднали от образованието деца?
- Съвместните екипи, които образователните институции имат заедно с Агенцията за социално подпомагане, с полицейските структури, с общините... сериозно дисциплинират различните училища и общности, в които има известен слаб интерес към образователната институция. Неслучайно в страната на много места бяха назначени медиатори, чиято основна роля буквално е да ходят и да събират учениците из квартала. Не само че е предизвикателство това да се обикаля, но е и сериозно затрудняване на образователните институции, защото основната роля на училището е да учи, а в някои райони ролята му прераства и в това да ходи да събира понякога и не толкова доброволно децата от квартала и да ги задържа в училище. Но ако се върнем на казуса с отсъствията, те наистина са много либерализирани в страната и за това без съмнение се дава възможност както на семействата, така и на учениците да ползват своите права максимално, но не и да се стига до такива аномалии и казуси като в случая с частното училище на жертвата под Околчица, което повдигна въпроси по отношение на пребиваването на учениците.
- Какво мислите лично вие за таза наистина по-голяма свобода, която непрекъснато се предоставя на родителите и не води ли това до известно изкривяване?
- Образоването, от една страна, е задължителен процес. От друга страна, ученето е присъствено, т.е. то трябва да се случва в училище. Едновременно с това на децата са им позволени много отсъствия, които обаче, когато бъдат превишени с над 25% в рамките на учебната година, се налага да се полагат изпити. Без съмнение това се отразява върху качеството на образователния процес, защото няма как ученик, който е отсъствал продължително време от училище, да има същите качествени знания като този ученик, който е пребивавал през цялото време в клас. Възпитателната роля на училището и на семейството без съмнение е изключително важна и твърде либералният подход наистина няма място. Образоването поначало е консервативно и създаването на правила и ред е ключово. Няма как всеки да си прави, каквото си иска.
- Колко още може да поеме учителят, който в днешно време трябва не само да преподава, но и да възпитава, а и чисто физически да пази децата? Не се ли прекалява с прехвърлянето на отговорност?
- Ролята на днешния учител е коренно различна от тази, която беше преди около десетина години. В момента на много места учителят не само възпитава, но, както споменах преди малко, дава закуска, грижи се... Целодневната организация на учебния процес превръща възпитателния процес в много важен елемент. Децата прекарват много по-дълго време в училищна среда, отколкото в домашна. Създаването на навици и порядки, които в повечето случаи не са никак привлекателни, в това число и забраната за използване на мобилни телефони, докато ученикът е в училището, е сериозна задача и голямо предизвикателство. Виждаме поредица от дейности, които показват много сериозната роля както на учителя, така и на училището.
- Законовото регламентиране на забраната на телефони се отложи заедно с другите реформи, които промените в образователния закон предвиждаха. Колко спешно това трябва да стане приоритет и реално ли е да говорим, че до началото на следващата учебна година може да се случи?
- За голямо съжаление всички добри инициативи, включително тези, които достигнаха до национален консенсус, въпреки съпротивата на различни слоеве се оставят за разглеждане, както се казва, в „по-добри времена“. След като тръгна настоящата турбуленция в националната политика, дали това ще бъде първото нещо на дневен ред? Със сигурност не. Защото финансовите параметри, които ни чакат за различни неща, са много по-важни. Но колкото повече се изостава с промяна на образователното законодателство, с даването на съвременни рестрикции, които са позитивни за образователната система, толкова качеството на образованието ще страда, и то все повече. Почти цяла Европа е забранила използването на мобилни телефони. Забранени са и в почти целия Китай и половината щати в САЩ. Австралия ги забрани, Нова Зеландия ги забрани... Една трета от света, който има напреднала образователна политика, вече са сложили на заден план използването на мобилните технологии от подрастващи до 16-годишна възраст. 100% са забранили използването на социални мрежи, които са неподходящи за непълнолетни... В България отново изоставаме заради „криворазбраната цивилизация“, което със сигурност ще се отрази върху целия учебен процес. Защото всеки учебен час в българското училище започва със съпротивата на учениците да оставят мобилните си телефони на определеното за това място. Това отнема между 3 и 8 минути всеки учебен час. Време, което може да се ползва за ефективно учене.
Другите предвидени промени също са много важни. Говорим за свързаните с образователния процес съвременни либерални санкции, които са важни, за да постигнем вътрешен образователен порядък. В момента няма налагане на санкции на ученици заради изключително сложната им и трудна административна процедура.
- Коя е фигурата, която в най-голяма степен може да помогне за възвръщането на дисциплината – премиера, министъра, началниците на РУО, директорите...
- Не бих ги степенувал така. Просто липсата на политическа воля в страната, за да се вземе национално решение за промяна на законодателството, е в известна степен сериозен проблем. Но при налагането на сегашното законодателство най-важната роля в образователните институции без съмнение има директорът. Той е човекът, който трябва да консолидира сегашното законодателство, да го приложи във вида, в който е в училищната среда, така че да няма толкова много противопоставяне в родителските мнения.
- Съгласен ли сте, че липсват достатъчно мъже учители в българското образование?
- До голяма степен феминизацията в образователната система е въпрос на традиция. Тя се определя в известен смисъл и заради специалната дейност, която има учителят. Неслучайно и в българските песни слушаме „учителко любима“. Винаги са в женски род. Така че тази роля на учителя в женски род винаги е била важна. В същото време ролята на учителя като пол е много важна, защото трябва да се видят и двете роли в образователната система. И колкото повече учители мъже има в системата, толкова повече това показва и другият пример за поведение и за последване.
- Във вашето училище какъв е процентът на мъжете учители?
- Някъде са към 20-25%.
- Това къде ви поставя - над средното или под средното за страната?
- Трудно е да ви кажа. Мисля, че няма такава статистика, правена в образователната система. Но около 25% е приличен процент, като добавим и факта, че това са все млади хора, носещи духа на днешното българско младо поколение.
- Продължава ли текучеството в системата въпреки повишените заплати и успешните кандидатстудентски кампании на педагогическите факултети?
- До голяма степен това наистина е професия призвание и не е за всеки. Високата степен на издръжливост по отношение на психологическия натиск, който предлага големият ученически изобретателен капацитет, е една от причините, за да не може част от новопостъпилите колеги да успеят да устоят и да се задържат в системата. Но едновременно с това има дефицит на учители в специалности като физика. Това е най-дефицитният предмет. Веднага след него се нареждат математиката, химията, дисциплините, които са в природния цикъл. Голям брой кадри има в областта на началната педагогика и физическото възпитание и спорт. Като в двете последни специалности за една позиция обикновено кандидатстват между 50 и 100 човека.
Задържането на един млад учител наистина е другото сериозно предизвикателство и то е заради това, че заплащането на един току-що започващ учител е сравнително ниско. Такъв, за да оцелее в големия град, веднага му се налага да започне да работи и на още едно място, за да може да справи със заплатата, която получава като младши учител.
- Като директор как подпомагате това? Има ли възможност вътре в самата организация да се намери стимулиращо решение конкретно за такива хора?
- За всички учители, включително и за младите, тези, които имат хъс, желание, но вече и поне една година опит, има възможности вътре в самата образователна институция. Има възможности за участие в допълнителни проекти, програми, извънкласни дейности, което води след себе си и допълнителен финансов ресурс. До голяма степен обаче това е възможност само при наличие на хъс, ентусиазъм и мъничко допълнителен опит.
- Наясно сте с визията на МОН за въвеждане на изкуствен интелект в образованието, с какви конкретни примери може да илюстрирате ползите от него при работата в училище?
- Изключително важен е регламентът за използването на изкуствения интелект, и то в частта за етичното използване. Така че да няма влизане в чужда територия, което на ученически и учителски език означава да не се използват чужди снимки за направа на различни видеа, които да водят след себе си до последици с непредсказуем характер. До голяма степен това е една масова практика в момента. Тъкмо затова обикновено подрастващите използват съвременните платени форми на изкуствения интелект, за да правят различни видеа. Образователната стройност обаче е много по-силна, когато става въпрос за ученици над 14-годишна възраст, които имат вече необходимия образователен капацитет, за да могат да използват АI по правилен начин. Поради което за мен тази концепция и идея на образователното министерство е изключително ценна и важна, за да бъдат вкарани отделни елементи на изкуствения интелект в образователния процес на големите ученици. Той може да е полезен във философския цикъл, в гражданското образование, в намирането на различни възможности по литература, както и за критичното мислене на лъжата и истината, което е основната роля по отношение на използването му.
- От каква промяна имат нужда учебните програми, за да се адаптират към променящия свят?
- Учебните ни програми са изключително сложни, много натоварени и не отговарят на съвременните очаквания от страна на подрастващото поколение. Дълго време се дебатира и говори за тяхното осъвременяване и прекрояване, но всичко остава на ниво говорене, без да се вземе конкретно окончателно решение. И сега, в настоящия момент, нещата продължават да са в този вид, без да са направени никакви сериозни крачки. Това е другата причина, поради която и качеството на образователния процес в България започва да става все по-ниско. Има високи очаквания към учениците, а в същото време необходимостта от толкова високи академични знания реално не е налице. Най-простото е, че трябва да се вземе сериозна голяма ножица и да се отреже огромно количество от учебното съдържание, за да се олекоти и осъвремени учебният процес. Децата трябва да имат време за много неща, защото и дигиталното поколение, и изкуственият интелект, и много високата степен на информираност, и малкото движение, което всеки един подрастващ има, са все казуси, които вредят на живота и здравето на днешното българско поколение.
ТОВА Е ТОЙ:
Роден е през 1967 г. в Карнобат
Завършил биология в Софийския университет през 1993 г.
Има завършена магистратура „Мениджмънт на образованието“
Бил е учител и директор на три училища
От 8 февруари 2016 г. до 2 февруари 2017 г. е зам.-министър на образованието
Понастоящем е директор на 119-о средно училище „Акад. Михаил Арнаудов“ в София
Председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в Република България (СРСНПБ)
Общински съветник в София
