- Арх. Петров, какви проблеми заварихте в НИНКН?
- На базата на анализа в началото на моя мандат установих, че липсват цели дирекции, че институтът не извършва част от дейностите, а друга част изключително важни дейности се изпълняват с много голямо забавяне. Всички усилия на НИНКН бяха съсредоточени върху първото от задълженията му - да подпомага министъра на културата в неговите правомощия да съгласува инвестиционни проекти за обекти на недвижимото културно наследство. Структурата и щатът на института са в крещящо несъответствие със задачите му. Това е породило гигантски проблеми след приемането на закона през 2009 г. С времето те се разрастват и се задълбочават. Ето тези парадокси заварих.
- Каква е основната причина за проблемите с опазването на паметниците на културата?
- Важно е да се знае, че Законът за културното наследство (ЗКН) възлага на института 11 вида дейности. Законодателят ги е описал подробно с 59 текста в 4 глави - те представляват внушителен обем от работа, по-голямата част от която изисква освен висока експертиза и значително по-голям брой специалисти. Вършат я 53-ма души, включително общата администрация.
- Докъде стигнаха промените в Закона за културното наследство?
- Те бяха приети от Министерския съвет и предстои да бъдат внесени в парламента.
- Колко сгради-паметници на културата в България се рушат?
- Териториалната програма на НИНКН показа, че само около 15% от ценните сгради са в добро състояние. Това е тенденцията във всяко от населените места, които проучихме. За да получим пълна картина на състоянието на недвижимото културно наследство, е необходимо за много кратък период от време да изследваме всички обекти в цялата страна - над 40 000. Огромна работа, която изисква огромен екип, с какъвто не разполагам. Затова в края на 2022 г. започнахме първата в историята на НИНКН Териториална програма, в която привлякохме и широк кръг външни специалисти. Тя ни позволява да организираме по по-ефективен начин цялостно проучване в конкретно населено място, да анализираме всички обекти в него, техния контекст и среда, включително да идентифицираме нови ценни обекти. Първият етап на програмата обхвана Пловдив, Несебър, град Баня, архитектурно-историческия резерват с. Свежен и с. Скорците.
- Колко от сградите вече са разрушени и в историята?
- Много. Около 10% са необратимо унищожени и малка част от тях могат да бъдат възстановени по автентични данни. Други 35% са в аварийно състояние, на път да изчезнат завинаги.
- А останалите 40%?
- Това са сгради в добро техническо състояние, но с нарушена или в различна степен загубена автентичност заради неадекватни намеси, ремонти, надстрояване, преустройства, неумело саниране. Макар да са в добро техническо състояние, основното, заради което ги опазваме - автентичността им, е нарушена.
- Какви са степените на защита на сградите-паметници на културата?
- Мерките за защита са индивидуални, защото сградите, като хората, са различни. Степента на допустимите намеси зависи на първо място от тяхната културна стойност. Режимите за всеки паметник на културата се определят с акта за деклариране и след това с акта за предоставяне на статут. Те включват границите на обекта и охранителната му зона със специфични предписания за опазването им, които очертават допустимите и недопустимите намеси, така че да се запазят неговата автентичност и органична връзка със средата.
- Защо се позволява смяната на статут на ценни сгради, които дават свобода на частници да правят каквото пожелаят? (След като се случи това, те или биват подпалвани, или събаряни, като Двойната къща в София например).
- Няма такава практика, откакто съм директор на НИНКН. За предишните периоди не бих могъл да говоря. Нашите усилия са да защитим възможно най-бързо ценни сгради, които все още нямат статут, но са важна част от градската среда и атмосфера.
- Какво ще бъде бъдещето на сградата на НИНКН на бул. „Дондуков“ 16? От години тя пустее и се руши.
- Предложихме на министъра на културата да ни предостави сградата. От 1957 г. в продължение на половин век тя е била седалище на Националния институт за паметниците на културата (НИПК), чийто наследник е НИНКН. Сградата е дарена от собственика й на НИПК именно за дейностите в защита на недвижимото културно наследство. Нуждаем се от нея по много причини. Предстои да създадем дирекция „Световно наследство и мониторинг“ - най-важната дейност, за която досега нямахме ресурс. Искаме да осигурим зали за специализираните обучения, които правим вече 20 г. с школата „Шайо“ - Париж. Досега те се провеждаха основно в Пловдив. Искаме да развием центъра за работа с гражданите и изложбено пространство. И не на последно място тази сграда би била знакова за отношението на държавата към недвижимите културни ценности.
- Сходна съдба има и къщата с ягодите на ул. „Сан Стефано“ 6. Ще има ли развръзка там - кога и каква?
- Отговор на този въпрос може да ви даде Столичната община. Предложението е разгледано на заседание на Специализирания експертен съвет по опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) през 2015-а.
- Покрита и тънеща в забвение е и къщата на Гешов на бул. „П. Евтимий“ 7. Там ВАС поиска тя да бъде запазена, но нищо не се случва. Докога ще продължава така?
- Отговорът пак е в Столичната община. С нея си партнираме много добре при процедурата по промяна на Подробния устройствен план (ПУП), за да съхраним къщата. В момента, доколкото знам, текат съдебни процедури.
- Не е ли време ценните сгради, които са частна собственост, да се изкупуват от държавата, ако собствениците им не могат да ги поддържат в автентичния им вид?
- Въпрос на стратегия и на законодателство. Изкупуването на ценни сгради, които не се поддържат, е практика в много държави. То е предвидено в Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа, която България е ратифицирала още през 1991 г., но въпросът не е засегнат в Закона за културното наследство. В експертната общност отдавна обсъждаме тази възможност като крайна мярка, след като всички други мерки не са дали резултат. Темата е много голяма и изисква решение на ниво държава и политики. Изисква и финансов ресурс за обезщетяване на собствениците.
- Появи се твърдение, че е отменен статутът на Княжеската градина в София. Вярно ли е това и има ли опасност това да допусне строителство на територията й?
- Не е вярно. В момента разглеждаме ПУП за Княжеската градина, който предвижда възстановяване на автентичния вид на алеите, както и на ресторанта при езерото „Ариана“. Изключение е направено само за съществуващите стадиони и постройки. Ново строителство не се допуска.
- Правилно ли е допуснато част от сградата на Централната минерална баня в София да стане дом на музей? Неправителствена организация настоява той да се махне оттам и тя да стане отново баня, възможно ли е това?
- Дебати имаше още по време на конкурса, обявен от Столичната община. Решението е било взето в контекста на онзи момент, когато сградата беше запусната, без перспективи да стане балнеоложки център. От днешна гледна точка нещата са се променили. И сега решението би било друго.
- Заплашени ли са минерални бани от разрушаване поради липса на финансиране и грижа от страна на държавата? Кои? Къде? Какво се прави в посока спасяването им?
- Очевидно да. Има лоши, има много лоши примери, но има и добри примери като реставрираната баня в Банкя. В нашите правомощия е да помогнем за осмислянето им като ценност, но нямаме право да решаваме как да се управляват.
- Инвеститор иска да надстрои 1 етаж на къща паметник на културата на ул. „Любен Каравелов“ 34 в София, ще му бъде ли позволено?
- Институтът е изразил несъгласие с това.
- Във време сме, в което с лека ръка се иска премахване на паметници. Това изправя хората един срещу друг, но след премахването на „1300 години България“ беше демонтирана част от Паметника на Съветската армия. Сега искат същото да се случи с Альоша в Пловдив, както и други монументи, символи на минал режим. Какво е мнението ви по този въпрос и трябва ли и как да бъдат защитени тези паметници?
- Ключът за всяко подобно решение е какъв е общественият интерес в перспективата минало - настояще - бъдеще. Но е необходима и дистанция във времето, за да осмислим дали и с какво е ценен даден паметник. Важните думи тук са ценност и памет, защото миналото влияе на бъдещето.
- В каква фаза се намира възстановяването на паметните плочи на първи и шести пехотен полк, където възстановиха само лъва?
- В НИНКН не е внесен проект и нямам информация за развитието на този въпрос.
- Във Варна беше съборена емблематичната баня „Гъбата“, защо?
- Приетият преди години ПУП е предвиждал застрояване, като се запази фасадата на „Гъбата“. Въпреки това тя беше срината. По-ценното в тази сграда обаче беше интериорът, чието запазване не е било предвидено. Ако този проект беше дошъл в НИНКН днес, нямаше да го одобрим.
- Пловдив също влизаше в новините със съборени паметници на културата. Сагата с тютюневите складове едва ли е забравена. Какво се случва по случая с тях - дочакаха ли статут? Какво остана от тях в крайна сметка?
- Надпреварваме се с времето (и с багерите), за да завършим процедурата по защита на десетки сгради в Пловдив, включително няколко тютюневи склада. Териториалната програма идентифицира много ценни сгради, но и активизира разрушителите. Този тип „инвестиционни намерения“ не се интересуват от културната ценност на великолепните стари къщи и от приноса им за идентичността на градовете. Интересува ги парцелът. Водим трудна битка, в която срещу културното ни богатство се вършат груби посегателства. Да припомня, че един от проектите, с които община Пловдив стана европейска столица на културата през 2019 г., беше именно Тютюневият град.
- За последните десетилетия в Пловдив 54 сгради са отпаднали от защитения списък на недвижимите паметници на културата - защо се допуска това? Сред тях има и такива, които вече са безвъзвратно изгубени.
- В моя мандат нито една сграда не е извадена от списъка на недвижимото културно наследство и няма да бъде извадена.
- Обмисля ли НИНКН да създаде програма, с която да подпомага финансово собственици на ценни сгради, които нямат средства да ги поддържат?
- Законът не дава такова право на НИНКН. Това е държавна политика. От 2 години непрекъснато апелирам за подкрепа на добросъвестните собственици на архитектурни паметници. В сегашния си вид законът само изисква, но не помага на собствениците и пренебрегва основно правило в опазването. Да, държавата не разполага с голям финансов ресурс, но може да създаде правила за подпомагане според възможностите си. Има много начини, стига да осмисли високата стойност на общото ни културно наследство.
Това е той:
Арх. Петър Петров е магистър по „Теория и история на архитектурата“ във ВИАС (УАСГ)
Специализирал е във Франция и работи в няколко архитектурни бюра там
Бил е част от екипа на НИПК (предшественика на НИНКН)
Завършил е специализирания курс на Центъра за висши науки „Шайо“ - Париж, за България по опазване на недвижимото културно наследство, а по-късно става ръководител на курса.
Бил е главен архитект на район „Централен“ в Пловдив
Повече от 25 години работи в областта на опазването на недвижимото културно наследство
В професионалната му визитка има десетки обекти, сред които са тракийските гробници в Свещари, Казанлък, Старосел, Мезек, Татул, Перперикон, Светилището на нимфите край Каснаково, Плиска и Преслав, скална църква край Иваново, Бююк джамия, Централната минерална баня.
Арх. Петров е носител на три награди "Сграда на годината“
От 2021 г. е директор на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН)
Владимир Христовски
