0

П оредните парламентарни избори са зад гърба ни, а новите чукат на вратата. Поне такива са прогнозите на повечето социолози, политолози и експерти. Повече за това какво след оттук нататък, ще намерите в новия брой на вестника, а ето и коментарът на журналиста Мария Нинова по темата:

Изводът е един - партията на негласуващите отново е големият победител. Не са ни проблем онези българи, които гласуват зад граница. Проблем са тези, които са тук и избират да не го правят. Избират да лежат в неделния ден, а вечерта да си сипят една ракия и да кажат “Съсипаха я тая държава”.

Обвинения

На следващия ден да отидат на работа и да препсуват тия, където отдавна са избрали еднопосочен билет за чужбина. Обвиняваме тези, които пътуват стотици километри да гласуват, а мълчим за онези, които не могат да прекосят улицата и да отидат до кварталното училище. Стряскащата фраза за повечето от негласуващите е, че никой не им е длъжен. Крещи ми се! Нецензурни думи! Защото ми писна! Не от Бойко Борисов, Кирил Петков, Корнелия Нинова, Мустафа Карадайъ, Христо Иванов, Слави Трифонов и т.н. Не от глобалното затопляне. Не от Владимир Путин, Джо Байдън и Европейския съюз. Писна ми от тази апатия, която докарва обществото до емпатия. Писна ми все да търсим причините за случващото се около нас - извън нас. Писна ми да слушам как младите са бъдещото. Те са настоящето, а настоящето е отвратено! Дотолкова е отвратено, че няма да може да ви изброи пет министри на образованието, културата или на каквото се сетите. Толкова отвратено, че не знае колко партии са били в предишния парламент. Писна ми да слушам приказки за светлото бъдеще, а в настоящето хлябът да е по-скъп от този в Германия, Франция или Великобритания. Писна ми да виждам приятелите си три пъти в годината, защото избраха терминалите на летището. Писна ми от хора, които разбират от всичко, а не дават от себе си нищо.

Безсилие

Стреснете се, скъпи негласуващи! Толкова ли не ви пука какво се случва на територията, на която пребивавате? Вбесете се! Излезте от зоната си на комфорт и не лежете на мантрата, че да не гласуваш също избор. Това е безотговорност, страх и безсилие. Избор е да отидеш да цъкнеш квадратчето „Не подкрепям никого“. Поне показваш някаква заинтересованост. Искам да вярвам, че нещо зависи от нас. Искам да вярвам, че в тази държава все още има нещо, което може да запали искрата и да накара мнозинството да се завлече до урните. Но все повече в главата ми кънтят думите на великия Радой Ралин – когато си отидат отвратените, остават отвратителните.