COVID-19 изправи човечеството пред безпрецедентни предизвикателства, погуби 7 милиона души и оказа опустошително въздействие върху всички страни на живота ни. В същото време борбата с него стимулира учените и лекарите да дадат най-доброто от себе си, отбелязвайки огромна крачка напред в света на биомедицината. Нека припомним някои от проблемите и въпросите, които пандемията ни постави, и успехите, към които ни подтикна.
Безспорно №1 в списъка на нежеланите последствия е дългият ковид. В началото на 2023 г. списание Nature публикува статия, обобщаваща основните ни познания по темата към момента. Най-малко 65 милиона регистрирани случая, които ежедневно се увеличават, т.е. поне 10% от официално заразените 651 милиона души. Палитра от 200 симптома. Честотата на това състояние се оценява на 10-30% при нехоспитализираните, 50-70% от хоспитализираните пациенти и 10-12% при онези, които са били ваксинирани. До една година след инфекцията е повишен рискът от настъпване на сърдечни усложнения, инсулт, диабет тип 2, белодробен емболизъм и смърт. Според проучвания при 59-70% от засегнатите се наблюдават увреждания в един от проследяваните органи (сърце, бели дробове, черен дроб, бъбреци, панкреас, слезка), а в 27-29% са поразени два или повече органа. Доклад основа на данни за 1.3 милиона души показва, че тревожността и депресията са се нормализирали с течение на времето, но състояния като мозъчна мъгла, деменция и психоза продължават най-малко 2 години. Кашлицата и задухът, от които се оплакват съответно 20% и 40% от пациентите с дълъг ковид, продължават най-малко 7 месеца. Оказва се, че 85% от хората, които са имали симптоми 2 месеца след първоначалната инфекция, продължават да имат такива и една година по-късно.
Риск
Все още не сме в състояние да идентифицираме хората, които са в по-висок риск от развитие на дълъг ковид. Усилено се търсят подходи за профилактика и лечение, но все още не разполагаме с такива.
SARS-CoV-2 разтърси и света на вирусите и микроорганизмите. Достатъчно е да припомним за изчезването на грипа и куп други заболявания през първите години на пандемията и триумфалното им завръщане в края на 2022 г. А респираторно синцитиалният вирус успя да ни изненада още през лятото на 2021 г., когато предизвика доста необичаен за този сезон пик в редица държави, най-вероятно в отговор на отпускането на противоепидемичните мерки. Грипът и бета-хемолитичните стрептококи от група А също се активизираха по-рано от обичайното през есента на миналата година. Предстои да разберем как ще се намести картината с всички тези стари и нови „играчи“.
Антибиотици
Не е изключено увеличеният прием на антибиотици за лечение на COVID-19 да е ускорил появата и предаването на устойчивост срещу тях при микроорганизмите. Да не забравяме, че COVID-19 забави детските имунизации в целия свят и отмени стотици клинични проучвания на продукти за други заболявания. Все още не знаем какво ще е дългосрочното въздействие на пропуснатите по време на пандемията профилактични прегледи и здравни грижи.
А сега добрите новини. Натрупаните по време на пандемията знания и опит дадоха рамо на диагностичните тестове и генетичните анализи. До съвсем скоро това да сме в състояние сами у дома да разберем за минути дали сме инфектирани с грип и/или ковид би звучало като научна фантастика, а днес е обичайна практика.
Само 11 месеца бяха необходими за създаването на РНК ваксина срещу SARS-CoV-2. Предишният рекорд беше ваксината срещу паротит, чието разработване отне пет години.
Това се дължи на няколко фактора, включително 30 години предварителен опит, по-оптимална стратегия за провеждане на клинични изпитвания (при която фазите се сливат, без това да отклонява вниманието от анализа на безопасността), както и самата технология за получаване на РНК ваксините.
Предимства
Едно от основните предимства на тези ваксини в сравнение с конвенционалните им колеги е, че те могат да бъдат произведени бързо, в безклетъчна среда, евтино и в голям обем. Освен това иРНК молекулата не е инфекциозна и не може да се интегрира в генома, което я прави по-безопасна от живите атенюирани, субединични или ДНК базирани ваксини. Най-ценното е, че РНК ваксините имат потенциал за приложение и срещу онкологични и други заболявания. Текущи или наскоро приключили клинични проучвания показаха обещаващи резултати при РНК ваксини срещу грип, ХИВ, бяс, вируса Зика. Специалистите се фокусират върху ваксини срещу различни видове рак като меланом, рак на простатата, левкемии. Важна особеност на РНК ваксините е, че те може да бъдат персонализирани, т.е. адресирани към мутации, специфични за отделните пациенти.
Пандемията ускори развитието и на други иновативни технологии в полза на здравето. Приложението им варира от епидемиологично наблюдение и проследяване на контакти до индивидуални грижи за пациентите. Използвайки устройства като смартчасовници, изследователите успяха да проследяват процеси като сън и сърдечен ритъм, за да установят дали човекът, който ги използва, е заразен с COVID-19. Бяха отбелязани значителни промени в сърдечната честота до 7 дни преди положителната диагноза. Любопитното е това, че те са били налице, независимо дали инфекцията със SARS-CоV-2 е била симптоматична или асимптоматична. Възможно ли е смартчасовници и други подобни устройства да ни подскажат, че сме се заразили преди тялото ни да даде сигнал? А дали ще се окажат полезни и за откриване на други инфекции и заболявания?
Развитието на телемедицината
Дистанционното лечение и телемедицината претърпяха бързо развитие и според прогнозите ще продължат да бъдат част от предоставянето на здравни грижи, особено в отдалечени райони. Очаква се всички тези постижения да окажат дълготрайно благоприятно въздействие върху общественото здраве, медицината и справянето с бъдещи пандемии. И още - надеждата е преживяното през последните години да ни е научило да разпознаваме и ценим нещата, които наистина са важни за нас. И да намерим начини да бъдем по-щастливи, отколкото сме били преди пандемията. Заслужаваме го.
*Проф. Радостина Александрова, вирусолог от БАН
