- Господин Ташев, последните събития около отношенията ни със Северна Македония поставят въпроса: задава ли се по-дълбока криза?
- Не мисля, че сме свидетели на нова криза. По-скоро наблюдаваме поредното проявление на една дълбока криза, която съществува още от времето на Югославия. Основният проблем е, че след обявяването на независимостта Северна Македония така и не успя да се освободи от значителна част от политическото, институционалното и идеологическото наследство на югославския период.
То включва не само историческия разказ и изграждането на идентичност, но и представянето на България като удобен външен противник. Затова всяко изостряне на отношенията изглежда като реакция на конкретен повод, а всъщност е следствие от трайно изграден политически модел, създаден извън Македония, за да я държи под контрол.
От българска страна често не се разбира колко сложни са тези политически, медийни и институционални зависимости. Не можем да очакваме тази система да се промени сама. Ако Европейският съюз действително желае европейската интеграция на Северна Македония, ще трябва много по-активно да подпомогне преодоляването на това наследство. В противен случай кризите ще се повтарят.
- Как тълкувате скандала около изтеклата информация за пътуването на семейството на Мицкоски и обвиненията към България?
- Според мен по-важният въпрос не е дали документът е автентичен, а защо веднага бе направен опит случаят да бъде представен като българска операция. Дори в самата Северна Македония вече се появиха анализи, че може да става дума за вътрешнополитическа или междуинституционална игра, а не за чужда намеса.
Оставам с впечатлението, че и този псевдоскандал е продукт на стария модел. Премиерът Мицкоски заяви, че с разпространяването на въпросната нота била застрашена сигурността на неговото семейство. Питам се как е възможно да се твърди подобно нещо, след като посещението е било в началото на януари, а „изтичането“ на нотата – едва в края на юни.
Истинската цел изглежда друга – когато възникне вътрешен проблем, вината отново да бъде прехвърлена върху България. Това е добре познатият югославски механизъм да има външен враг и той почти винаги да е България.
- Другото събитие е палежът на наши дипломатически автомобили в Скопие. Защо се случи и провокация ли беше?
- Не бих определил това като изолиран криминален инцидент. Подобни действия не възникват във вакуум. Те са резултат от атмосфера, която години наред се изгражда чрез системен език на омразата към всичко българско. Когато десетилетия наред България се представя като исторически враг, когато антибългарската реторика се възпроизвежда в политиката, медиите, учебниците и социалните мрежи, неизбежно се намират хора, които решават да преминат от думите към действията.
Затова не ме изненадва самият палеж. Сградата на българското посолство в Скопие и друг път е била обект на посегателства. Имало е и палежи върху български клубове, нападения с брадви и какво ли още не. Но вместо да бъдат наказани, нападателите са галени с перце и дори героизирани. В такава среда няма какво друго да се случи.
- Случайност ли е, че това се случи непосредствено преди доклада за напредъка на Северна Македония към ЕС?
- Аз лично трудно бих повярвал в подобна случайност, защото виждаме една последователна закономерност. От една страна, Скопие използва проевропейска реторика и уверява Брюксел, че членството в Европейския съюз е негов стратегически приоритет. От друга страна предприема действия, които създават впечатление за точно обратното.
Истината е, че Северна Македония сама блокира европейския си път. Конституционните промени не са българско условие, а част от общоевропейската преговорна рамка. Докато управляващите отказват да изпълнят вече поетите ангажименти, страната сама се поставя в тази ситуация.
Тези инциденти ясно показват, че политическата култура на Скопие трудно се съвместява с ценностите на Европейския съюз.
- Как оценявате отношението на докладчика Томас Вайц? През последната година той често беше обект на коментари.
- Нямам съмнение, че Томас Вайц се превърна в един от основните проводници на тезите, които Скопие се опитва да наложи в европейските институции. Между неговите публични позиции и посланията на управляващите в Северна Македония личи добра координация.
В същото време самият доклад отчита липсата на реален напредък по реформите, неизпълнените ангажименти и отсъствието на условия за започване на преговорите. Това означава, че за Скопие тези критични констатации очевидно не са проблем. Загубата на европейска перспектива сякаш не притеснява властите, а дори ги устройва.
Истинската битка беше за друго – за пореден път да бъдат прокарани формулировки за т.нар. македонска идентичност и македонски език. Това не са критерии за членство, а част от националния политически разказ на Скопие. Именно затова около тях беше съсредоточен толкова силен лобистки натиск.
В крайна сметка мнозинството в Европейския парламент не допусна тези формулировки да се превърнат в европейска позиция. Самият факт, че част от евродепутатите се поддадоха на този натиск, обаче трябва да остане предупредителен сигнал.
- Как тълкувате позицията на унгарския премиер Мадяр, че Северна Македония е несправедливо забавяна по пътя към ЕС?
- Разговарял съм с български евродепутати, които ми казаха, че са запознали Мадяр с българската позиция и със същността на проблемите в Скопие. След като той продължава да повтаря същите тези, очевидно става дума за съзнателно политическо поведение.
Тук обаче има по-дълбок геополитически процес, който често остава незабелязан. През последните години в Северна Македония се говореше за т.нар. унгарски медии – медийни структури, изградени с политическа подкрепа и капитали, свързвани със среди около Орбан. След загубата на властта му вече се правят опити върху част от тази инфраструктура да бъде установен по-пряк сръбски контрол. Това показва, че битката е не само политическа, но и медийна, а в крайна сметка – стратегическа.
Затова изказванията на Мадяр трябва да се разглеждат внимателно. Те са част от по-широко пренареждане на влиянието на Балканите, при което Северна Македония се превръща в поле на конкуренция между различни геополитически центрове, които биха искали да разполагат със свой Троянски кон в Европа. Това не е добра новина нито за България, нито за Европейския съюз. Европа трудно може да бъде силна навън, ако допуска подобни разделителни линии вътре в себе си.
- От двете страни на границата се говорят едни от най-взаиморазбираемите езици на Балканите. Необходимо ли е да си общуваме на английски, както предпочете президентът Гордана Силяновска пред българските медии?
- За мен това беше ненужна демонстрация. Не знам доколко са верни твърденията за българския семеен произход на Гордана Силяновска, но знам със сигурност, че тя отлично владее книжовния български език.
Ще припомня, че в предизборния ѝ клип през 2019 г. на бюрото ясно се виждаше българският университетски учебник „Конституционно право“ на проф. д-р Стефан Стойчев. След като това беше забелязано, изображението на учебника впоследствие беше размазано.
Затова решението ѝ да говори на английски в София ми се струва по-скоро жест към вътрешната публика. Получи се парадокс – вместо да използва език, който владее отлично и който всички разбираха, тя предпочете английски, който очевидно не владее на същото ниво.
Ще дам само един пример. При последното си посещение в София Силяновска е направила опит да разговаря с дъщерята на политически емигрант от Северна Македония. Макар и родена в Скопие, тя спокойно е отговорила, че не говори английски, а само български и руски. Понякога подобни случки казват повече от официалните декларации.
- Има ли според вас разлика между отношението на обикновените хора край Вардар и това, което демонстрират политиците?
- Категорично има. Аз живях четири години в Скопие и там имам много приятели, но не ги виждам днес да участват в истеричните кампании в социалните мрежи. Интернет създава измамното усещане, че цялото общество е изпълнено с омраза. Ако човек обаче разгледа внимателно профилите на най-активните участници, често ще установи, че зад тях стоят тролове, анонимни профили или направо аватари. Тяхната задача не е да водят спор, а постоянно да създават впечатление за масова антибългарска атмосфера. Обикновените хора просто предпочитат да мълчат, защото политическата атмосфера не насърчава свободния разговор.
- Накъде вървят отношенията ни? Има ли шанс за „разведряване“, ако използваме един термин от времето на Студената война?
- За съжаление към момента не виждам основания за оптимизъм. Външният министър Тимчо Муцунски ясно заяви, че настоящото правителство няма намерение да извърши конституционните промени, които са необходими за началото на преговорите с Европейския съюз.
След като основният проблем не се решава, започват да се търсят второстепенни теми – исторически, езикови, дипломатически или дори битови поводи, които да отклонят вниманието. Така се създава впечатление, че спорът е породен от България, а не от неизпълнението на вече поети международни ангажименти.
- Освен конституционните промени какви са другите пречки пред европейския път на Северна Македония?
- Вписването на българите в конституцията е най-видимото, но далеч не единственото условие. Европейската преговорна рамка включва и изпълнението на договорите за добросъседство и на двустранните протоколи, които вече са неразделна част от европейския процес.
За съжаление тези ангажименти остават неизпълнени. Сред тях са разсекретяването на архивите на югославските тайни служби УДБА и КОС, реабилитацията на техните жертви, мерките срещу езика на омразата и реалният напредък в работата на съвместната историческа комисия.
Големият въпрос е дали Северна Македония е готова да се раздели с политическите механизми, наследени от югославската епоха. Докато отговорът е отрицателен, европейската ѝ интеграция ще продължи да буксува независимо от политическите декларации.
Това е той:
- Спас Ташев е професор по национална сигурност (2026), доктор на историческите науки (2025), доцент по демография и статистика (2018) и доктор по демография и статистика (2015)
- Ръководител е на департамент „Демография“ в ИИНЧ-БАН, а също така преподава в Катедра „Национална сигурност и публична администрация“ при Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград
- Специализира в областта на международните миграции, задграничните български общности и демографската и миграционната сигурност
- Бил е зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина и основател и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие
- Автор е на редица публикации у нас и в чужбина. Книгите му „Миграционният натиск върху България 2008 – 2017 г. Проявление и последици“ и „Българските общности в Западните Балкани“, т. 1. Албания, са обявени от Съвета за изследователска дейност към Управителния съвет на БАН за монографии с национално значение за 2018 и 2020 г.
- Съпредседател е на Сдружението на потомците на бежанците и преселниците от територията на Северна Македония и приятели и на Клуба на приятелите българи и евреи
Иван Петрински
