- Г-н Петков, кой e държал разбитата фабрика за фентанил или както ние я наричаме – фабриката за смърт?
- Това е въпрос на процес, който трябва да се установи в една по-голяма дълбочина. Това правят службите в момента. Никой не може да каже с точност в момента кой е на върха на тази пирамида. Това, което се говори, в повечето случаи не кореспондира с истината. Не е нещо невъзможно обаче и по-обикновени хора да направят подобна лаборатория. Това са хора, които не разполагат с толкова голям финансов ресурс, за да могат да изградят такъв импровизиран цех за производство на фентанил.
- Казаха, че фабриката е бълвала между 6 и 10 килограма на ден. Това много ли е, малко ли е за такъв капацитет?
- Да, но тя е бълвала по заявка. Това не е било всекидневно производство. Цената на фентанила е различна в зависимост от това каква е чистотата му. Уличната цена на един грам фентанил е между 50 и 60 евро. Никой не продава трохички, кристалчета в един много минимален фон. Под половин грам или един грам това нещо не се купува. Обикновено няколко човека се комбинират. Самото му въздействие и формата му не позволяват такава малка разфасовка.
- Вярно ли е това, че той вече е изместил хероина от улицата?
- Хубав хероин няма от доста години поради ред причини. Затова всичките тези опиоиди, които би трябвало да задоволят абстинентните наркомани, влизат в какъв ли не формат. Освен това ценовата листа на хероина е такава, че по-големият пазар, който е в Европа, задоволява онези, които се занимават с този вид наркотик.
- Вече виждаме хора като зомбита да се влачат по улиците, след като са взимали фентанил. Може ли и у нас да има такава епидемия както в САЩ и Канада?
- Аз поне мисля, че това няма да се случи, защото епидемията, която е в Щатите и Канада, е от години. При нас опиоидните наркомани са доста малко или това са хора с много нисък социален статус, които в повечето случаи не излизат в така по-централните места на големите градове.
- Как се прави фентанил, трудно ли е? Питам, защото стана ясно, че готвачите са действали по рецепта от интернет, дадена от изкуствен интелект.
- Не е трудно. От много години в определени региони има така наречените псевдоготвачи. Това са хора, които нямат химическия ценз, но учат в повечето случаи процесите наизуст или по някаква рецепта правят най-различни субстанции. Самата плътност на фентанила е доста голяма. Тази плътност се получава от псевдопроизводството. При попадането на медицински фентанил, който е с изключителна чистота, в тялото в по-голяма доза, това е пагубно за хората.
- Искате да кажете, че и глупави хора могат да произвеждат фентанил, ако имат рецепта?
- Да. Стига обаче да намерят правилната рецепта. Фентанилът е много интересен. Точката на кипене при придобиването му е доста ниска – между 87 и 90 градуса.
- Искате да кажете, че и на котлон става?
- Общо взето да, реакторите развиват тази температура.
- Мислите ли, че разбивайки тази фабрика, ще настъпи глад на улицата?
- Силна тема. Наркопазарът не търпи вакуум и свободни ниши. А и не сме ние единствените, които произвеждат фентанил. Най-различни държави около нас също имат този проблем. Също имат фентанилови или опиоидни наркомани, така че нещата са много различни. Ако не е днес, след един, два, три месеца просто ще преработят нещата и ще тръгнат пак.
- Защо зомбитата се клатят така?
- Това е следствие на удара върху периферната нервна система на човека, който употребява този вид синтетичен опиоид. При изпадане в тези състояние и ненормални движения на ръцете и краката не са осъзнати.
- Какво се случва с мозъка им? Работи ли?
- Много е индивидуално, но в това състояние, в което се говори, че са във вида на зомбита, мисловни процеси там не протичат. Едно много минимално количество може да доведе до състояние на човек, в което спира да диша. Това действа на определения център на мозъчната кора. Най-лошото е, че антидотът за опиоидите е в едно по-ограничено количество. Не всяка линейка го има. Най-лошото е, че в малките градски центрове това нещо може и въобще да го няма.
- Как се продава фентанилът? Каква е схемата?
- Схемите са много интересни. Вече няма контакт между дилъра и клиента. Тези иновации бяха в едно друго време, както се случваха със зареждането на самите материали. Сега в момента по същия начин се разпространяват наркотиците. Примерът е такъв, че се дава мястото на клиента, който иска да си купи определеното вещество. Плащането става през различни банкови инструменти, от телефоните до пластиките. Човекът си получава материала, плаща си.
- Както аз например през интернет си купувам чанта, така може и дрога?
- Точно, да, има различни акаунти, където трябва да постъпи определената сума. В един по-ранен период на няколко години се използваха иновациите на QR кодовете. Въобще нещата вървят според развитието и еволюцията на света.
- Дилърите ли са по-развити или полицаите?
- Това е латентна престъпност. Аз само мога да си представя, без да дам гласност на това, което разбирам и в годините съм преживявал за цялата тази работа. Мисля, че битката е успоредна, не мога да кажа кой надделява, защото знам колко работят колегите в СДВР, в ГДБОП и другите служби.
- Колко нощи не сте се прибирали, защото сте на работа?
- Може да питате жена ми или майка ми. Нямаше ни по празниците. Тази борба срещу наркотиците сега е станала още по-сложна. Питате ме кой е пръв - бандити или полицаи, нека кажем, че се движим в паралела.
- Какъв е този ангелски прах, с който упояват младежи по дискотеки и барове?
- Всичките иновации са донесени от различни хора, които се връщат у нас по една или друга причина. Ангелският прах е най-разпространен в Латинска Америка, в испаноговорещи страни. Използва се да се докарват хора в състояние, в което нямат координация и възприятия за околния свят. Така реално някой може по една или друга причина да се възползва от тях.
- Какъв вид наркотик е това?
- GHB наркотикът, който от 80-те години е дискотечен наркотик, който, за съжаление, го срещнахме в България. Много трудно се лови този наркотик, защото в съвършеното човешко тяло има ензим, който го преработва и при един човек, изпаднал в безпомощно състояние, от направената биохимия трудно може да се разбере дали е ползвал наркотика. Въобще изчезва. Обикновено това, което се говори в бита и най-вече от девойките, е, че не би трябвало да си оставяте чашата без надзор в заведението, защото някой може да сложи нещо. Това говори битът, това говори мама, тате или хората, които са около девойките. Както казахме, ангелският прах, освен че действа върху координацията на тялото, но после хората трудно се сещат за нещата, които са им се случвали или какво са преживели.
- Това ли е дрогата, с която се упояват момичета, за да ги изнасилват?
- В България още го няма това, няма я тази масовост. Имало е случаи, но са единични. Затова се говори за хигиена на комуникацията. Имало е случай на приятел, който няма смелостта да ползва наркотика – амфетамин, или друго, и за да види как действа, го дава на свой близък приятел. Трябва много да се внимава.
- В момента какво е най-разпространеното като наркотици у нас?
- Амфетамин, метамфетамин, но се говори, че настъпва и един супер метамфетамин, който наричат „супермет“. Може би е грешна продукция или ново име, което би трябвало да разнообрази пазара. Нашият пазар е така доста екзотичен в тази сфера, защото всичките тези грешки, които са на псевдохимиците, там брак няма в самата продукция, в производството, и техните грешки създават екзотиката на пазара. Затова има един вид или някакъв различен цвят. Никой вече не може да ги сложи в една рамка и да каже, че този наркотик би трябвало да изглежда по този начин или въздействието му върху човек е еди-какво си. Самите субстанции, объркани, неизчистени, дават друго усещане и друга екзотика. Този супермет е на същата цена като на метамфетамина. Същата е, само че името е супермет. И другото, което е интересно, е, че ценовата листа на наркотичните вещества е в застой.
- Помните ли случая, при който хванахте 340 кг кокаин в един шкаф в Студентски град? Там имаше и изкуствен крак. На кого се оказа стоката за милиони евро?
- Никой никога не каза (б.р. - смее се). Тогава мрежата не беше толкова добре изградена, но производството беше. Протезата беше на човек, който наистина е с ампутиран крайник, само че имаше още една резервна. Стоката беше някакъв транзит, много интересно.
- Какво минава сега в момента през България?
- Това, което човек с една невероятна фантазия може да каже - абсолютно всичко. Трудно се говори за тези неща. Трудно се говори, защото това е една индустрия, която целият свят не е могъл да овладее. Дори ДЕА. Но аз пак казвам, ние сме оазисът на Европа. Затова на младите хора в системата на МВР трябва адаптация. За най-голямо съжаление няма една голяма приемственост, което е наистина лошо. Трябва адаптация, мотиви и нагласа, за да се тръгне в едно състояние на сърце и душа за хората. Полицаите трябва да разберат, че те служат на хората и затова си взимат парите. За да сме в услуга на хората, а не да се страхуват от тях.
- Виждате ли млади хора в униформа, които са влезли в системата, за да избиват комплекси?
- Трудно ми е да кажа отвън, че не си гледат работата. Гледам ги и наистина, изпитвам най-различни чувства към това, но то е нормално вече. Аз минавам в обратната тяга (б.р. - смее се), където казват, че възрастни винаги намират мана на младите. Това, което виждам, невинаги мога да го отнеса към самата служба, а към първите 7 години.
- Вие ходите в училища и говорите за наркотиците - колко са вредни, как ги пласират. Какво ви прави впечатление?
- Виждам, че има деца, за които мама и тате не знаят нищо. Не знаят какво може да го счупи и кога се обръща към наркотиците. Защото има неща, които човек оставя дълбоко в себе си и никой не ги споделя. Иначе като причина за посягане към дрогата може да е дори една криворазбрана любов. Едно счупване на отношения между момче и момиче, между приятели, в стресови ситуации, които всеки един може да изпадне. Имаме случай например – ловим дете, което е в ролята на дилър. Викам родителите, защото то е под специален надзор. В повечето случаи хората са в шок. Виждал съм майки, които тичат, не им стига дъхът да дойдат до сградата, за да видят какво става с детето им. Но после какво става - започва едно купуване на тестове за наркотици в аптеките, едни рестрикции, едни забрани. И какво става? Чупят го това дете. А това е най-лошото, че ние, големите хора, си чупим децата.
- Кой е случаят, който няма да забравите?
- Когато хванахме първия килограм. Беше хероин, скрит в една микровълнова печка в кв. „Слатина“. Въпреки че цялото помещение го бяхме обърнали нагоре с краката, не намирахме нищо. И последният ни ход беше да отворим микровълновата. Така го намерихме.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Виктория Пенкова
