- Г-н Илиев, започваме с един провокативен въпрос. Преди година прогнозирахте, че ще има курс пет лева за евро. Днес как ще коментирате вашето собствено изказване?
- Благодаря ви за този въпрос, защото има много важни неща, които трябва да се уточнят. Такова нещо аз не съм казвал никога като прогноза. А като възможен сценарий за падането на борда и отвързването на фиксирания курс на еврото спрямо лева – има разлика. Никога не просто не съм казвал, че това ще се случи, а напротив - че това би било гражданска война, ако се случи. На мен даже ми се струва невероятен този сценарий, но трябва да внимаваме, защото той е в менюто, както се казва, той съществува.
Какво имам предвид – бордовете, паричните съвети са една специфична система, в която покритието на националната валута е валутата, към която тя е вързана. При нас това е еврото и сме фиксирали валутен курс като обещание към българите, че в един момент те няма да останат с по-малко евро от обещаното. Валутният курс е едно обещание.
Какво обясних тогава, миналата година –мислим, че имаме национална валута лев. Всъщност ние нямаме лев, а една валута, която е покрита с евро. И ако трупаме дефицити и харчим повече от хазната, отколкото имаме като приходи – което ние правим, това е една дупка. Тя се финансира с дълг и в един момент този дълг се натрупва. И финансовите пазари – банките и пенсионните фондове, започват да се чудят, когато българите светят на червено, да не би фиксираният валутен курс на лева да е доста надценен.
Коя валута ще бъде най-силна?
- Така ли е?
- Вероятно да, но това вече е в миналото. Въпросът, който поставих преди една година в тази хипотеза, бе – да се спре дефицитът, досега България е имала един от малкото в историята въобще стабилни валутни бордове, защото в Аржентина и Мексико рухнаха.
- Да, за разлика от вас аз вече работех, когато влезе бордът у нас и добре си спомням пространните сравнения, които правехме.
- Изучавал съм го този елемент – дефицити в борд не трябва да има. В един момент пазарите ще поискат от България по-голяма доходност, за да компенсира дълга и в един момент да се принудим да искаме заем от МВФ. И тогава да се поиска ултимативно смяна на курса на лева към еврото. Това бе един хипотетичен, негативен, катастрофичен сценарий.
- Който слава богу не се случи.
- Да, за момента. Но това, че аз съм направил прогноза, го твърдят злонамерени хора, които искат провокация. Това е чиста манипулация.
- Ето, изяснихме я. Нека сега да очертаете три „за“ и три „против“ участието на България в общата валута, за да има някаква разумност в политическата истерия, която избухна около приемането ни в еврозоната.
- Притеснява ме, че в България нямаше професионално направен дебат по темата, изчистен. Кое ни е полезно, кое е вредно; да очертаем „за“ и „против“ с реални аргументи. А какво се получи – който е за влизане в еврозоната, е проевропейски настроен, който е против, е фен на Путин.
- Но това го направиха именно хората, които са фенове на Путин, нека го уточним.
- Защо? Всички го направиха. Всъщност в обществения дебат отсъстваха тези три „за“, три „против“.
- Именно затова нека ги очертаем - експертно, реално, обективно.
- Добре. Нека първо да си зададем въпроса – еврозоната днес същата ли е като преди 20 години? Тогава тя беше едно бижу. Американците гледаха с огромна завист. Казваха си - брей, европейците направиха втора след долара валута и ще гледат едно - да няма инфлация. Търгуват с изтока – внасят евтин газ, към Америка изнасят лекарства и технологии. Да не се окаже, че са много по-напред от нас... Така беше. Но днес това не съществува. Затова се позиционирах критично и призовах - хора, нека търсим решения вън от кутийката, защото сега еврозоната не защитава покупателната сила на парите. Инфлацията избуя – за пет години се натрупаха 25 на сто.
- Прави впечатление, че членовете на зоната не спазват собствените си правила за три на сто бюджетен дефицит.
- Да, половината от държавите в зоната евро не го спазват, другата половина - да. Същата история е с държавните дългове. Нещо повече - средният дълг в еврозоната вече е 90 процента от БВП. Ние говорим за Маастрихтски критерии и Пакта за стабилност, които повеляваха, че 60 на сто дълг спрямо БВП вече е опасно. А той достигна до почти 90 на сто. Какво означава това - че в зоната евро правилата ги нямат за нищо. Инфлацията, която трябваше да е 2 процента годишно, в един момент стана двуцифрена.
- Но за тези негативни процеси значение има и международната среда. Преди 20 години нямаше как да се предвидят някои фактори, които днес няма как да се избегнат.
- Кой създава тази международна среда? Нали и Европа трябва да има своя принос. Тя сега печата трилиони, създава инфлация. Но гражданите страдат. Джобът им олекна с 25-30 процента, на българите - почти с 40 в последните пет години. Защото валутното покритие на лева е евро и по-високата инфлация в зоната ни се отразява лавинообразно. В този смисъл просто да кажем това е хубаво, това е лошо – няма как. Трябва да се следи динамиката.
- Това как ще се отрази на България?
- За съжаление негативно. От конструкта, за който се борихме като добри европейци – евтина енергия, стабилни пари, мир, днес имаме обратното.
- Аз веднага имам контравъпрос – така или иначе България е в ЕС и дори извън еврозоната не може да избяга от тези неща. Априори имаме споделен суверенитет и споделена отговорност.
- Преди два месеца нещата коренно се промениха. Създадоха се две политики, заради които не трябва да влизаме по-навътре, отколкото сме сега, в ЕС, защото е опасно. Първата е цифровото евро.
- Вие доста коментирате тази тема, а тя не е широко известна. Бихте ли обяснили?
- Преди два месеца ЕЦБ обяви, че, забележете, по модела на Китай тя ще контролира евровалутата - ще стане дигитална, като в реално време ще се вижда в сметките на гражданите кой за какво си харчи парите.
- Като биткойн горе-долу, следиш си го на телефона.
- Да, но биткойнът е между нас двамата, а сега между нас застава трети субект – ЕЦБ. И шефката й Кристин Лагард - ако тя не харесва нашите трансакции, може да замрази нашите сметки. Нашите пари са при нея. Това е голям проблем, особено при положение че даденият пример е Китай. Там има срок, в който депозитите трябва да бъдат изхарчени. След това изчезват. Но така се нарушават основни граждански права на европейците, основни демократични постулати.
- Моля сега да отбележите аргумент „за“ еврото.
- Това е голям пазар. Намаляването на трансакционните разходи се приема много добре от бизнеса и от дълго време той го чака. Тоест няма да се обръщат постоянно парите от лева в евро и обратно по фиксирания курс. Но това е прекрасно при една стабилна валута, без инфлация.
- По отношение на лихвите по кредитите как виждате бъдещето?
- ЕЦБ има политика на изключително разхлабване на валутната политика – лихвите да бъдат много ниски.
- Това е схемата на Америка.
- Да, американците вече имат дълг от почти 40 трилиона долара.
- И както виждаме, Тръмп много не се тревожи, но това е друга тема. На фона на казаното дотук, какво бихте посъветвали хората, които не искат да имат спестявания в евро. Злато ли да купуват или трета валута – долар, паунд?
- Диверсификацията в различни валути е възможност, но за обикновения човек е много имагинерно. Анализът на валутните пазари е труден процес, там състезанието е кой е по-малко зле, а не кой е по-добре. Еврото в момента се вдига, но всъщност доларът е натиснат надолу поради политиката на Тръмп. Така че много труден е анализът кое е по-добре в момента – доларът или еврото.
- А паундът?
- Британската икономика също е в тотална стагнация.
- Така единствената перспектива за обикновения българин остава да си купи злато, така излиза.
- Без да даваме инвестиционен съвет – това е важно да се подчертае, златото от векове е било добра застраховка срещу произвола и злоупотребата с пари. Даже има и друг политически аспект – народите да си обезпечат валутата със стабилни активи. БРИКС мислят в тази посока. Направиха го и поляците – купуват злато. И към момента имат повече злато като обезпечение от ЕЦБ. Чехите също. Ние къде спим? Защо не си върнем златото за обезпечение, 60 процента от него е извън България и плащаме да се съхранява?
- Нека минем по-близо до нас. Румъния е пред държавен фалит и битува мнение, че ако купи нов дълг, нейната лихва би била много по-висока от потенциален заем за България заради това, че тя не ползва валута евро. Ситуацията в Румъния напомня на тази в Гърция, когато фалира като част от еврозоната.
- Винаги се е случвало една държава да фалира – след еврото, преди еврото и т.н. Фалитът не зависи от фискалните власти. В тоя смисъл темата за единната валута не е определяща. Тоест винаги може да фалираш, ако в даден момент не си обслужваш дълга.
А сега, буквално преди два дни, изтеглихме дълг – от 6 млрд. и 300 млн. лева, за да тестваме пазарите.
- Какво се тества?
- Как външните пазари реагират на хипотезата, че сме още в левова валута, но вече еврото е сигурно и рейтингът ни е повишен. Резултатът бе, че пазарите ни оцениха като Италия.
- Попитах ви за Румъния.
- Румънците имат много сериозни структурни проблеми, харчат нашироко, печатат пари.
- А бяха дръпнали много напред, бяха много добре.
- Това е един мит, една приказка. Що се отнася до валутата – въпрос на решение е. Може да приемеш еврото и да харчиш глупаво и да не го приемеш и да си стабилен. Въпрос на управление на финансите е. Но и ние, и румънците, и поляците, и балтийците трябва да знаем, че на геополитическата карта вече към всичко, което правим, има особено внимание, защото ние сме източният фланг на НАТО. На картата сме точки на високо ниво на напрежение и опасност. И затова контролът върху нашите финанси ще бъде много голям, защото партньорите ни искат да контролират политически средата.
Целия епизод на ТЕЛЕГРАФНО ПОДКАСТЪТ гледайте от днес в YouTube, Nova Play, Vbox7.
Това е той:
Кузман Илиев е български икономически и политически анализатор, журналист и продуцент Роден е през 1986 г. в София
Завършва Френската езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“
Магистър по публичен мениджмънт от Института за политически изследвания в Тулуза, Франция
Докторант по икономика от Стопанската академия в Свищов
Участва в изследвания на Съвета за икономически и публични политики към УНСС.
