- Доц. Кунчев, каква е ситуацията с разпространението на COVID-19 и грип след празниците?
- Броят на болните от грип започва да расте, но все още има сериозна циркулация на COVID-19. През първата седмица след празниците средната заболеваемост от грип в страната е 118 на 10 000 души. Миналата година по това време болните са били малко повече, което означава, че се движим според очакванията. Има значителни разлики между отделните региони, но те по-скоро са въпрос на случайни явления. Засега няма сигурни данни, за да можем да кажем, че вълната започва в някоя област. Най-много болни към момента има в Смолян, където те са 200 на 10 000 души, в Пазарджик, Силистра, Ямбол. В София заболеваемостта е ниска - 80 на 10 000 души. Всичко това е много динамично и ще се променя.
- Кога смятате, че грипът ще започне да доминира над коронавируса?
- Вероятно през януари и февруари. Характерно за него е, че е много динамичен и бързо вдига заболеваемостта, която след това сравнително бързо стига до нормалните нива. Няма как изведнъж цяла България да е в грипна епидемия. Обикновено тези, които влизат първи в нея, в рамките на две-три седмици пак достигат нормални нива, които не са епидемични.
- Може ли човек да се разболее два пъти от грип за един сезон заради различите щамове, които циркулират?
-Това не е невъзможно, но е рядко срещано. Общо взето, има кръстосан имунитет между щамовете. Ако човек изгради имунитет срещу един, това до голяма степен гарантира поне няколко месеца, че няма да се зарази с друг щам на грипа. Като щам водещ в момента е H1N1. Миналата седмица десет от изследваните проби показват положителен резултат за него, а четири - за H3N2. Винаги има паралелна циркулация на различни грипни щамове. Даже през последните години обикновено разпространението започва с щам Б, както беше и тази година. После започват да доминират някои от А щамовете - H1N1, H3N2. Циркулират и други вируси, те не са изчезнали, но, общо взето, когато дойде епидемичната вълна, тя успява да ги изтласка. В огромен процент всички се срещат и развиват заболявания на базата на грипния вирус. Вълните на респираторно-синцитиалния вирус например бяха по- характерни за октомври, ноември и първата половина на декември. Тогава имаше и аденовируси и парагрипни вируси. Сега постепенно набира скорост грипът.
- Има ли данни от болниците за хоспитализации, свързани с респираторните вируси?
- Малко е рано, защото, общо взето, усложненията следват епидемията с една-две седмици закъснение. Това е ефект, който ние виждаме всяка година. Особено при възрастните хора нивото на заболеваемост и на смъртност през март и април значително се покачва. Това вече са последиците от тежките усложнения. Това важи особено за хората с хронични заболявания. Именно затова насочваме вниманието към тях чрез програмата за осигуряване на безплатна ваксина за хора над 65 години. Целта е да не развиват усложнения и да няма риск за живота им. Чрез нея бяха внесени 308 000 ваксини. По мои данни над 90% от тях са поставени. И другите най-вероятно са сложени, но още не са отчетени от личните лекари. И там е голям интересът и с годините се увеличава. Ние съответно всяка година се опитваме да увеличаваме внесените бройки, за да покрием по-голям процент от населението.
- Правени ли са изследвания колко хора биват засегнати при една грипна епидемия?
- Трудно е, защото ние ползваме данните на нормалната статистика по диагнози, които се отчитат към Националната здравноосигурителна каса. Там по различни причини има отклонения. Те зависят и от интензитета на епидемията. По време на пандемията всъщност две години изобщо нямаше грипна епидемия. Коронавирусът беше изтласкал всички други вируси. При много тежки грипни епидемии някъде между 1500 и 2000 души достигат до тежки пневмонии и смъртни случаи. Най-вече става въпрос за високорисковите групи.
- Може ли да се прогнозира какъв ще е интензитетът на вълната тази година?
- Не можем да кажем, но засега няма данни за някакво особено тежко и драматично протичане.
- Има ли данни какъв процент от населението са ваксинирани срещу грип?
- Има, само че винаги трябва да имаме предвид, че те не са абсолютни. Ние вземаме данни за всички внесени ваксини в страната от Изпълнителната агенция по лекарствата. Здравното министерство осигури 308 000 ваксини за възрастните хора. Отделно още толкова има и на свободния пазар. Дали всички те са изкупени и направени не мога да кажа, защото е възможно човек да си я купи и да я сложи в хладилника, след което да я намери пак там след няколко месеца.
- Дори в момента има търсене на ваксини. Достатъчно ли са те?
- Честно казано, не съм проверявал какво има на свободния пазар в аптеките. Самите те в момента не държат големи количества ваксини, тъй като след Нова година търсенето рязко намалява поради това, че започва епидемията. Не е невъзможно да се имунизира човек и сега, ако е сигурен, че разполага с 2-3 седмици, в които ще изгради имунитет. Това обаче няма как да го знае със сигурност. Шансът просто намалява заради увеличената циркулация. Възможността да се срещнем с вируса, преди да изградим имунитет, е голяма.
- Имаше ли интерес към назалните детски ваксини за грип тази година?
- Да, има. Те все пак са нещо по-ново и модерно, особено в големите градове имаше доста деца, на които бяха поставени. В София особено, но не мога да кажа от всички внесени към момента какво количество е изчерпано. При тях и цената е по-висока спрямо другите. Смятам, че този вид ваксина ще се утвърждава оттук нататък, защото се поставя много по-лесно и не е свързана с неприятни изживявания за децата. Местният имунитет, който израждат, е достатъчно силен и напрегнат, за да гарантира предпазен ефект.
- В момента има сериозно разпространение на грип след птиците. Каква е опасността за хората?
- Не е много спокойно положението. От гледна точка на хората няма причина за паника, защото птичи грипни вируси циркулират през цялата година. По-важното е внимателно да се наблюдава ситуацията. Ако някои от щамовете имат притеснителни характеристики и най-важното, ако има по-често прескачане на видовата бариера и заразяване на хора, това е сигнал, който трябва да отчетем. Така можем да решим, че този специално щам е опасен и следва да се предприемат някакви мерки. Засега това не е факт. Има притеснителни случаи на отделни места. Имаше и в България сериозен взрив на птичи грип в няколко големи ферми. Унищожиха се огромен брой птици. Като казвам това, имам предвид от стотици хиляди до милион. Ясно е, че това са много тежки икономически загуби. Подобна е ситуацията и на други места в Европа.
- Има ли е случаи на заразени хора в Европа?
- Има, но става въпрос за хора, които са в близък контакт с птиците. Обикновено става въпрос за тези, които ги отглеждат. Хората са добре, не е казано, че този вирус е толкова тежък и 100% води до смъртен изход. Навреме хванат, подлежи на лечение и шансът да се стигне до тежки усложнения не е толкова голям. Процесът на генетични изменения е непрекъснат и ако вирусът успее да изкара щам, който има необходимите качества – да е издръжлив във външна среда, лесно да се предава от човек на човек, за да предизвиква заболяване, тогава може да се стигне до епидемични ситуации.
- Каква е клиничната картина на птичия грип?
- Тя е грипоподобна, много наподобява класическия грипен вирус, така че само по клинична картина никой няма да го разпознае. Понякога COVID от грип трудно се разпознава. Това може да стане само с лабораторни изследвания. Вече има тестове, които с едно изследване дават данни дали болният е с грип или ковид. Така тези инфекции могат да се изключат или потвърдят. Те са бързи тестове и стават за минути. Иначе се използва PCR.
- Укроти ли се положението с варицелата и скарлатината тази година?
- Да. Имаше очаквано, но доста силно изразено избухване на тези инфекции след 2-3 години мерки, взети по отношение на коронавируса. Всичко, което се правеше при пандемията като по-добра лична хигиена, избягване на струпване на едно място, носене на маски, доведе почти до изчезването им. След това този контингент, който се беше натрупал, включително от нови лица, които не са се срещали с варицелата, съответно разви заболяването. Сега се нормализираха нещата и нивата горе-долу са такива, каквито са били преди пандемията.
- Каква е опасността да внесем морбили от съседна Румъния?
- Рано или късно ще си внесем морбили, защото при тези над 3000 случая в Румъния няма начин да не се регистрира и у нас. Гледах и техния, и нашия обхват. Ние сме някъде до 20-25 % по-добре от тях. Ние имаме обхванати деца на 92% с първа доза, а обхватът на реимунизираните 12-годишни е доста по-малък, но пак е повече от този в съседна Румъния. Това означава, че имаме някаква защита като цяло, но тя е за цялото общество. Иначе отделни случаи и малки взривове е напълно възможно да се случат.
- Защо тази инфекция е толкова опасна? Защо трябва да се ваксинират децата?
- По две причини. Първата е, че много лесно се предава. Неведнъж сме казвали, че морбили е най-заразното заболяване, защото контагиозният индекс е близо 95%. Това означава, че ако нямаш имунитет, не си боледувал и не си ваксиниран и се срещнеш с болен, шансът да се разболееш е над 90%. Ние го виждаме и на практика. Изключително бързо се предава в неимунни колективи. Втората причина е, че като заболяване си е сериозно. То дава усложнения и при децата, макар не и във висок процент. В рамките на 2-3% малките пациенти правят не само пневмонии, но и менингити и енцефалити, и то тежки. Третата причина е, че дори и да се изкара горе-долу нормално, след това имунитетът е много потиснат и човек става много податлив на всякакви инфекции.
- В Англия има доста случаи на коклюш. Има ли опасност за нас?
- Коклюшът е ограничен най-вече във Великобритания, донякъде в Холандия, Белгия и Франция. При това ниво на покритие на имунизационния календар е малко вероятно да стигнем до епидемиологична ситуация. Може да си внесем отделни случаи, но обхватът ни е висок, за да избухне епидемия.
Това е той:
- Роден е през 1959 година
- Завършва Медицинския институт в Пловдив през 1985 г.
- След дипломирането си започва работа в отдел „Противоепидемичен контрол” в ХЕИ – Хасково
- От 2001 г. е на работа в същия отдел, но към Министерството на здравеопазването.
- По-късно става директор на отдел „Надзор на заразните болести“ в МЗ
- Повече от двадесет години работи в областта на надзора на заразните болести.
- Главен държавен здравен инспектор
Милена Димитрова
