- Г-н Костов, какъв е коментарът на КНСБ по предложения от Министерството на финансите проект на бюджет за 2024 г.?
- Ние не виждаме хоризонтална политика по доходите, такава, каквато настоявахме да има още от ден първи. Това, което виждаме в момента – освен за педагогическия персонал 290 милиона лева, които гарантират не повече от 6-7% ръст на възнагражденията, а не 12%, както трябваше да бъде според първоначалните разчети, има едни 375 милиона отделно и те са за всички. Припомням, че ние искахме 1,5 милиарда лева ръст на фонда за персонал, което е около 10% ръст на общите разходи. В момента вместо тези 10% те ни дават 375 милиона. Извън тях всичко останало е транспониране на законодателство и целогодишно полагане на ръстовете, които бяха дадени от средата на годината, тъй като бюджет 2023 беше приет, знаете, по средата на годината. Просто сега взимат за 6-месечието разходите и ги полагат за цяла година и това се представя като нов разход. Само че това не е нов разход. Това е запазване на настоящите стойности на заплатите за следващата година, което е логично. Извън това и ръстът на минималната заплата, който пък е по Кодекса на труда, като извадите парите от тези две неща, от тези милиард и четиристотин милиона, които допълнително ги дава министърът на финансите за заплати, не повече от 600-700 милиона лева, е новото нещо, което ще стигне до работещите хора. От тези 600-700 милиона са, както казах, 290 млн. лв. за педагозите и 375 милиона за всички останали.
- Смятате, че това е недостатъчно?
- Това според нас е твърде малко, то не стига. Да не говорим тези 375 млн. за кой ще отидат. Казано ни беше – за всички останали. Но тук имаме културни институти, за хората в здравеопазването. В културата между другото много малко пари се дават допълнително. Там те няма да стигнат, за да се вдигне разходният стандарт, така, както хората искаха и за което протестираха преди 2 седмици за 1 ноември. В транспорта няма почти нищо, в земеделието пък нищо няма. Във висшето образование няма и една стотинка допълнително за ръст на заплатите на хората в академичните среди. Там имаме едни 38 млн. лв. от това, което е за 2023 г. и те го целеполагат за цяла година. Така че, ако мога да обобщя, бюджетът въобще не е щедър от гледна точка на заплати и това, че се представя публично, че тези средства нарастват с над 2 млрд. лв., не е вярно. Ако човек се зарови в числата, може да види, че от тези 2,2 милиарда 800 милиона са от тази година и те счетоводно се прехвърлят. От останалите 1,4 млрд. половината са тези, които ви казах – за минималната заплата и за годишното целеполагане. И накрая остават едни 600-700 милиона, които са реалната политика по доходите на Асен Василев. Не са 2 милиарда. На фона на 80 милиарда лева бюджет. На фона на 205 милиарда лева брутен вътрешен продукт догодина. Министерството на финансите прогнозира, че вътрешното търсене ще е основният двигател на растежа, сиреч хората, които работят, чрез тяхното потребление, а не чрез инвестиционна активност, която е близка до нулата. Така че, когато работещите движат растежа и когато частният сектор вдига с 15% заплатите, в бюджетния за поредна година има само за някои, и то под условие, ако изпълнят методики, които още не са ясни и на нас не са ни показани. Така че не се отнасяме положително към политиката по доходите в бюджета.
- Предлага се вдигане на максималния осигурителен доход догодина на 3750 лева. Подкрепяте ли това предложение?
- Подкрепяме да се вдигне на 3750 лева. Ние правихме няколко срещи с финансовия министър по тази тема. Разбрахме се да се създаде работна група, която да измисли механизъм и вече от 2025 г. максималният осигурителен доход да се определя на база формула, а не всеки път, както се договорим. Но докато се изработи тази формула, трябва да има стъпка напред. И 350 лева, мисля, е приемлив вариант и за бизнеса, и за работещите, тъй като това са допълнителни права за работещите – за болничен, майчинство, за пенсии, обезщетение за безработица. Това са допълнителни приходи в НОИ – знаете там колко е голям дефицитът, над 5 милиарда лева. Всъщност догодина вече, като измислим формулата, ръстът няма да е толкова голям. Ако сега запазим максималния осигурителен доход на 3400 лева, а догодина формулата ни покаже 4500 лева, всички ще подскочат, че вдигаме с много. Същата ни беше логиката с минималната заплата между другото. Миналата година казвахме – нека се вдигне на два пъти и от средата на годината да е 850 лева, за да няма сега 150 лева ръст и всички да казват, че ще фалират. Не ни чуха, но сега трябва да се спазва законодателството.
- Има много критики към проектобюджета, че приходите са напрегнати. Какво е вашето мнение?
- Да, приходите са малко напрегнати. Аз не съм сигурен, че г-н Асен Василев ще си изпълни приходната част. Но в разходната част няма как да изпълни капиталова програма за 12 млрд. лв. В момента, тази година, към септември месец реализацията на капиталовата програма е 3,6 млрд. лв. До края на годината най-много да направи 5 милиарда. Ако тази година не може да похарчи 5 млрд. лв. инвестиции, кое му дава основание да твърди, че догодина ще похарчи 12 милиарда. Очевидно там са буферите, от които може да чопне още пари, от които да даде на хората, за да има хоризонтална политика поне с 10%. Като прогнозира 5% инфлация, 10% ръст на доходите, за да има 5% реален растеж. Да я компенсираме тази инфлация и да се придвижим поне малко напред. Иначе за каква реална конвергенция говорим, при положение че реалният сектор вдига заплатите не с 10, а с 15%. Няма как – хората в обществения сектор иначе ще избягат. И без това имаме нужда от реформи в ключови сектори. Хората, като избягат заради ниското заплащане и евтината цена на труда, ще става по-зле.
- В крайна сметка при тези заложени числа какво можем да очакваме като увеличение на заплатите в бюджетните структури?
- Много ще е хаотично. Някъде ще има 10-15%, на други места няма да има нищо. И точно това е нашата цел в момента – да обясним числата по правилен начин. Ние за власт не се борим, не ходим на избори и не искаме да се харесваме. Така че казваме нещата обективно. Това, което е новото, не са 2 милиарда, а са 600 милиона лева. При цялата процедура – от Националния съвет за тристранно сътрудничество до бюджетна комисия, бюджетът може да бъде прекроен по много начини. Тъй като хората чакат, те не са спрели да работят и това, че бюджет 2023 се прие в средата на годината, не е тяхна вина.
- Къде трябва да има ръст на доходите, където преди е нямало?
- При всички случаи в сферата на културата, във висшето образование трябват поне 10%. В държавното управление миналата година нямаше увеличение, в ГИТ, АСП, това са второстепенните разпоредители към Министерството на труда и социалната политика. Трябват още пари за НОИ. Лятото им вдигнаха възнагражденията, но базата там е много ниска. Говорим за заплати, доста по-ниски от средната за обществения сектор. Трябват пари в земеделието. Между другото в бюджета няма нищо ново за земеделието. Само това, което е свързано с минималната заплата. Така че ето няколко ключови сектора, за които ние ще настояваме в НСТС и ще изработим законопроекти, които се надявам депутатите да припознаят и да ги внесат. Защото за пореден път Асен Василев внася бюджет, в който има политика по доходите, но тя не е хоризонтална. Докато не стане хоризонтална, винаги ще излезе някой, който ще каже – защо за мен няма, а за съседчето има. И ще бъде прав, защото всеки човек работи и стойността на неговия труд може да се измери по много количествени и качествени индикатори. Като е ниска безработицата, значи хората в АСП и АЗ са си свършили работата. Не съм съгласен, че на тези хора трябва да се замразяват заплатите, защото частният сектор е конкурентен. Когато вижда, че няма кадри на пазара на труда, частният сектор вдига заплатите и с право. Защо държавата трябва да е по-лош работодател?
- Одобрявате ли да има методика за повишение на заплатите в бюджетния сектор, така че да се преодолеят дисбалансите в заплащането за едни и същи длъжности?
- Аз съм съгласен да има такъв разговор, хубаво е да има някаква методика. Но аз ви изброих пет сектора и всеки от тях има нужда може би от няколкостотин милиона. Тук говорим за методика, от която да се разпределят 375 милиона за всички. А само за висшето образование трябват около 150 милиона, за да се вдигнат стипендиите, да си вдигнат с поне 10% заплатите. Не говоря само за професорите и доцентите, говоря и за асистентите, за администрацията в университетите. В земеделието трябват общо над 90 милиона. И като ги съберем тези 375 милиона, те са може би половината на това, което ни трябва. Аз апелирам капиталовата програма да бъде малко свита, тя е много раздута. Буфери и без това има. И част от парите да се пренасочат към политика по доходите. Приходите да не ги пипаме, защото и без това са напрегнати.
- Да ви върна на въпроса за максималния осигурителен доход. Когато се изработва методиката, с какво той трябва да се обвърже?
- Имаше различни предложения. Г-н Василев сам предложи преди време да бъде някакво съотношение към средната заплата. Имаше разговори да бъде някакво съотношение от минималната. При всички положения максималният осигурителен доход трябва да расте горе-долу така, както расте средната заплата. А тя расте с 10-15% на година. Защото, ако расте с по-малко, средната заплата ще се доближи много до максималния осигурителен доход. Тя вече е 2000 лева. И като продължава да се доближава, все повече хора ще изпаднат в регресивно облагане. И няма да са ангажирани в същата степен с публичните блага, както хората на минимална заплата и хората със средни доходи.
- Най-спорният момент в проекта за данъчните закони може би е увеличаване на данъчните оценки, а оттам и на данък сгради. Какво е становището на КНСБ по въпроса?
- Нямаме становище по този въпрос. Те не са ни питали официално. Ние разбрахме от медиите за тези промени, което не е нормално. Това, което дискутирахме в НСТС, и това, което беше внесено в Народното събрание, е различно. И аз силно се надявам да не стане така и с държавния бюджет и с всички други документи, защото започна да им става навик на изпълнителната власт. Да заобикалят Тристранния съвет и в 12 без 5 да вмъкват нови текстове. Да, ние сме консултативен орган, но социалните партньори трябва да бъдат питани по толкова важни въпроси, които касаят и бизнеса, и работещите.
- Какво е становището по другите промени в данъчните закони?
- Подкрепяме предлаганата промяна в ЗКПО за облагане с 15% на мултинационалните компании. Това е първа стъпка към това да стане данък печалба 15% за всички. Тъй като очевидно няма как да третираме различни юридически субекти, подлежим на санкция. Сега транспонираме директивата, отговаряме на изискванията за ОИСР, като го въвеждаме това нещо. България е с най-ниския данък печалба заедно с Унгария в целия ЕС, където средната ставка е 22%. Така че ние дори да го направим 15%, бизнесът няма къде да избяга. Склонността към данъчно облагане е значително по-висока. Просто защото около нас навсякъде е по-висок данък печалба. Това ще допринесе за приходите в бюджета, да си оправим малко дефицита. Пък и малко да се запази солидарността между това кой какво плаща. Защото сега данъкът върху доходите носи 20% повече приходи от данък печалба, пък бизнесът казва, че произвежда брутния вътрешен продукт. Не знам дали е бизнесът или работещите, ние казваме, че са работещите.
- В МФ не се вслушаха обаче в критиките срещу приравняване на някои от гражданските договори с трудовите.
- Посоката е правилна, трябва да се борят скритите трудови договори с някакви мерки. Просто не съм сигурен дали това е точната мярка в момента, тъй като пак слагаме каруцата пред коня. Променяме характера на облагането, преди да променим характера на труда в Кодекса на труда. И тук отново спорът е юридически, но сме съгласни с министър Василев, че трябва да се въведат мерки, че трябва да се хващат тези скрити трудови договори.
ТОВА Е ТОЙ:
- Д-р Любослав Костов е директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение на КНСБ и главен икономист на конфедерацията от юли 2021 г.
- Роден е на 16 август 1991 г. в Кюстендил
- Завършил е макроикономика в УНСС, главен асистент и преподавател към катедра „Икономикс“ на УНСС
- Член на Икономическия и социален съвет на Република България от януари 2021 г. и на комисията по бюджетна политика към НСТС
- Основните му интереси са свързани с пазара на труда, неравенствата, фискалната политика и колективното договаряне. Автор е на множество научни публикации в тези области, както и на редица анализи с публицистичен характер. Владее английски и немски език.
София Симеонова
