-Г-н Костов, виждаме, че след разговорите на КНСБ с парламентарно представените политически сили вече има внесени предложения от депутати за второто четене на бюджета, с които се предвиждат допълнителни средства за вдигане на възнагражденията в различни държавни структури. Какви бяха исканията на КНСБ и изпълнени ли са те?
Общите искания бяха в размер на 305 милиона лева, разделени, както следва: 25 милиона за земеделието, от тях 4,5 милиона за изпълнителна агенция по горите; имаме искания за 33 милиона за културните институти – там са читалища, музеи, библиотеки, сценични изкуства; за здравеопазването общо 62 милиона, от които 36 за центровете за спешна медицинска помощ и РЗИ-тата и 26 милиона за ръст на заплатите с 10% в училищно и детско здравеопазване. В сферата на държавното управление имахме искане за ръст с 22 милиона на парите към Министерството на финансите и те да отидат целево за работещите в Националната агенция за приходите, които събират данъците, но не са им вдигани заплатите. И малко над 7 милиона за работещите в НОИ, които всъщност индексират пенсиите. В сферата на МВР имаме искане за около 140-150 милиона, там са и нашите колеги пожарникарите, които протестираха и които са част от КНСБ. И като съберете всички тези неща, са 305 милиона лева. В петък (14 юли – бел. ред.) се видяхме с повечето парламентарно представени партии. С тези, с които официално не се видяхме, говорихме неофициално, включително вън на протеста. Всички обещаха подкрепа и от това, което виждам в момента, от тези 305 милиона те са внесли предложения на стойност 321 милиона, което даже е малко повече от това, което ние поискахме и това е чудесно. Само искам да кажа, че за Националното радио няма още законопроекти, чакаме до края на днешния ден (19 юли - бел ред.), защото срокът изтича. Надяваме се да намерят и за Националното радио, защото и там не са вдигани заплатите много време (предложения за увеличаване на заплатите в БНР бяха внесени на 19 юли – бел. ред.). И мога да кажа, че на 100% от това, което КНСБ поиска, е внесено като предложения за второ четене. Депутатите ни чуха и сега вече остава да се надяваме да мине гласуването във вторник.
-Кои парламентарни групи ви чуха и внесоха предложения?
Различни са партиите, но независимо дали са леви или десни, управляващи или опозиция, всички бяха съгласни с нашите виждания и разчети, че тези пари като някакъв екзистенциален минимум са необходими, за да компенсираме на хората инфлацията. И аз очаквам да минат на второ четене, а не да стават заложник на някакви политически интриги.
-Защо избрахте в точно тези сфери да има повишение на заплатите?
Те се избират по естествен път, тъй като това са сферите, в които не е имало ръст на заплатите над 2 или 3 години или, ако е имало ръст, той е бил много нисък. Няма как да изберем учителите, тъй като за учителите има предвидени средства. Или пък висшето образование, където финансовият министър Асен Василев, слава Богу, даде 40 млн. лв., за да се вдигнат заплатите. За общините също даде пари. Така че има и такива сектори, които са доволни. Но тези, за които бяха исканията ни, бяха забравени в бюджет 2023. Те излязоха, за да си поискат своето, тъй като тези хора не са спрели да се трудят, а инфлацията за всички е една и съща в магазините. Политиката по доходите трябва да бъде хоризонтална, а не на парче, само за този, който протестира. Затова апелирам да има програма за управление и там първа точка да е за това какво се прави по политиката по доходите в бюджет 2024, който буквално чука на вратата ни и след месец-месец и половина вече ще говорим за него.
-Самият финансов министър Асен Василев заяви, че в бюджета за 2023 г. е предвидено увеличение с 10% на заплатите в секторите, които не са получили увеличение предходната година. Защо се получава такова разминаване?
Попитайте него, аз не правя бюджета. Но това, което той даде като 60 милиона, е абсолютно недостатъчно. То не покрива само здравеопазването. Тези, които излязоха да протестират, не са получили нищо. Аз не знам къде са отишли тези 60 милиона, така и не получихме справка. В бюджета не е описано за кои ведомства отиват. Предполагам, че тези над 300 милиона, които искаме, част от тях ще бъдат с тези 60 милиона компенсирани. Но трябва да се дадат още пари и хората излязоха и ясно казаха защо. Доцентът в Селскостопанска академия започва с 1400 лева брутна заплата и като си плати данъците, отива на 1000 лева. Това са хора с научни степени. Хората в НОИ не спряха да индексират пенсиите, а получиха миналата година 8% увеличение и това е за три години. А за три години кумулативната инфлация е 30%. Всеки сектор си има подробни разчети и всичко това е внесено в парламента. И аз мисля, че депутатите са разумни. Самият Асен Василев го осъзнава, дори не е към него критиката. Според мен ще има консенсус за тези неща, кантарът не ги лови на фона на 74 милиарда лева разходи и 8 милиарда капиталова програма, на фона на фискалните буфери и пространство, което е налице и което самият Василев призна на първото четене в бюджетната комисия. Така че това е някакъв минимум, най-малкото, което дължат на тези хора.
-Освен със Селскостопанска академия може ли да дадете и други примери?
В Изпълнителната агенция за борба с градушките хората, които са ракетострелци и стрелят по небето, са на 1100-1200 лева брутни заплати. В културните институти – музеи, библиотеки, галерии, работят хора с едно или две висши образования. Но явно бюджетът за култура не ни е важен и той за пореден път намалява като дял от БВП. Тези хора са на минимална заплата или малко над нея. Същата работа е и в НАП. Там се говори за някакви ДМС-та (допълнително материално стимулиране – бел. ред.) и бонуси, но те са за шефовете. Хората на терен, пчеличките, които всъщност събират рекордните данъци, с които се хвалим, всъщност не са получавали почти нищо с изключение на едно вътрешно преразпределяне миналата година, което не е заслуга на бюджета, а заслуга на управлението, на шефа на НАП. В никакъв случай не може да се говори за някаква централизирана политика. Аз мога да говоря агенция по агенция. Изпълнителната агенция по горите е изключена, в националното радио три години не са получавали ръст на бюджета си. И те с вътрешно преразпределяне се опитват да вдигат заплатите, но генералният директор едвам смогва. Там имаме нужда от 4 милиона. Това са пренебрежимо малко на фона на общите разходи.
-Откъде ще дойдат тези над 300 милиона, които други разходи трябва да се отрежат?
Няма да се режат никакви разходи за заплати. Капиталовата програма просто няма да се изпълни. Това го призна Асен Василев. Дори сега, когато тя е намалена с 2 милиарда лева. Защото до момента е реализирана до 1,8 милиарда, а имаме пет месеца, в които трябва да покажем инвестиционни проекти на стойност 6 милиарда лева. Успех на министерството, но аз мисля, че те нямат такава готовност. Всяка година на 65-70% изпълняваме капиталовата програма и тази година ще е така. Така че там имаме икономия от поне половин милиард. Данъчните приходи вървят двойно по-високо спрямо първоначално заложените от служебния министър Росица Велкова. БВП ще се актуализира, издръжката втора поредна година расте с 2 милиарда, което е 30% увеличение. Миналата година пак нарасна с два милиарда. Тогава можеше да приемем, че компенсираме скъпия ток и цените, но в момента няма логика да расте с 2 млрд. лв. Така че там ще се намерят икономии за 200-300 млн. лв. Накрая, като съберете едно плюс две плюс три, хем ще се намерят тези 300 млн. лв. да се осигурят, хем дефицитът на касова основа няма да е 2,5%, а ще падне на 2,1%.
-Как така ще се актуализира БВП, какво имате предвид?
Всяка година през август Националната статистика актуализира данните на брутния вътрешен продукт, сезонно ги изглажда. За миналата година БВП ще бъде коригиран и за тази също ще бъде коригиран. Миналата година, като имаше корекция, брутният вътрешен продукт беше вдигнат със 7 млрд. лв. номинално за двете години. Тази година няма да е 7 милиарда, защото инфлацията не е толкова висока, но БВП пак ще бъде 1-2 милиарда нагоре. Така че няма да е 184 млрд. лв., колкото залага министър Василев, а ще бъде 186-187 млрд. лв., което ще рефлектира веднага и върху номиналните приходи, тъй като те се функция от номиналния растеж и от инфлацията, а не от реалния растеж. Така че държавата отстъпва от ключови сектори – здравеопазване, култура, държавна администрация.
-Казахте, че очаквате да се гласуват тези допълнителни разходи за заплати. Но какво ви дава такава увереност – говорено ли е това с министър Асен Василев?
Законът за бюджета е в парламента и депутатите решават. Беше при министър Василев преди две-три седмици и ние тогава правехме среща с него, всички тези неща той ги знае, благодарни сме му, че даде 600 милиона общо за педагозите, за висшето образование и за общините, но за тези, за които говорим, не даде и ние сега си ги търсим от парламента. Ние в Националния съвет за тристранно сътрудничество ясно си заявихме позицията, министър Василев беше там и ни чу. Сега нещата вече зависят от депутатите. Какво ни дава основание да вярваме? Дават ни основание срещите, които направихме с тях. Ние не срещнахме отрицателен отговор или негативна реакция от нито една от партиите. Всички реагираха много загрижено, обещаха да внесат предложения е ето внасят. И в момента имаме предложения за 320 милиона, дай Боже на второ четене всичките да минат. Ако не минат, това означава, че депутатите не просто са излъгали нас, а са излъгали хората, които три дни протестираха на жегите.
-Как се отнасяте към такива коментари като този, че администрацията трябва да подобри своите услуги, а освен това трябва да бъде съкратена, тъй като нараства на фона на намалението на населението?
Първо, администрацията не се увеличава. Това го казват хора, които не четат. Има официални доклади за състоянието на администрацията, има статистика в НСИ и с два клика на мишката може да се отвори и да се види, че работещите в държавната администрация са 98 000 души, в общини, области и централна власт към изпълнителната власт. Това не са половин милион души. Много хора бъркат държавния сектор с обществения сектор. В тези половин милион влизат и лекарите, учителите и всички останали. Така че 98 000 души на фона на нашето население прави един държавен служител на 66 души население. Давам веднага сравнението. В скандинавските държави и Германия е по-малко това съотношение, така че може да се каже, че България е в златната среда. По отношение на реформите – да, трябва да има подобряване на ефективността, трябва да има електронно управление. Хора в пенсионна възраст да не заемат щатни бройки, това вероятно е въпрос на разговор... Но това не трябва да бъде разменна монета за ръст на доходите. В една частна фирма не се замразяват заплатите само защото собственикът на фирмата трябва да прави реформи. Ако замрази заплатите, пазарът ще наложи неговите служители да напуснат и да си намерят работа на друго място, тъй като пазарът в момента налага ръст на заплатите от поне 10-15%, колкото е средногодишната инфлация. Така че първо трябва да се компенсират инфлационните процеси, а след това да се правят реформи. Това са два различни процеса и те не трябва да са вързани един за друг. Ние не сме против реформите, но в никакъв случай да не са скачени съдове.
-Каква ще бъде позицията ви, когато започне да се обсъжда бюджетът за следващата година? И не трябва ли да има много дълбоки промени при определяне на задълженията, защото знаем, че хората на ръководни позиции, които си стоят зад компютъра, взимат големите заплати, а тези на терен – близко до минималното възнаграждение?
Нашата битка винаги е била за хората на терен, ние никога не сме искали нищо за големите шефове, които така или иначе получават добри пари. Нещата са въпрос на вътрешна организация – как ще се атестират хората, как ще се вдигат заплатите – спрямо инфлацията ли, спрямо оценка на качеството на работата ли. Но това е следващият етап. Не трябва ръстът на заплатите да е заложник на тези неща. Всяка година бюджетът трябва да предвижда ръст на заплатите така, както частният сектор. Иначе хората по естествен път ще напуснат заради обидно ниското заплащане. И сега от 265 сигурно в 200 общини има недостиг на служители, които да ви дадат някаква административна услуга или да ви извадят някакво свидетелство.
ТОВА Е ТОЙ:
Д-р Любослав Костов е директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение на КНСБ и главен икономист на конфедерацията от юли 2021
Роден е на 16 август 1991 г. в Кюстендил
Завършил е макроикономика в УНСС, главен асистент и преподавател към катедра „Икономикс“ на УНСС
Член на Икономическия и социален съвет на Република България от януари 2021 г. и на комисията по бюджетна политика към НСТС
Основните му интереси са свързани с пазара на труда, неравенствата, фискалната политика и колективното договаряне. Автор е на множество научни публикации в тези области, както и на редица анализи с публицистичен характер. Владее английски и немски език.
София Симеонова
