“Навлизаме в най-опасното време от десетилетия насам “– това са думи на Джейми Даймън, шефа на най-голямата търговска банка в САЩ - JP Morgan, след публикуването на резултатите на финансовата институция за третото тримесечие на тази година.
Даймън е един от най-опитните топ банкери в света, който успя да прокара успешно банката през драматични финансово-икономически кризи, но този път, по време на представянето на резултатите, изглеждаше доста по-изморен и определено силно притеснен от геополитическата обстановка в света, най-вече от конфликтите в Украйна и Газа.
Влошаването на международната обстановка, според него, ще доведе до нов ръст на храните и енергийните суровини, което в симбиоза с „най-големите бюджетни дефицити в мирно време“ и вече твърде високите лихвени проценти, болезнено стоварили се върху плещите на фирмите и домакинствата, бяха основната причина за видимото напрежение, с което той говори.
Позицията на Иран
От най-съществена важност за развитието на конфликта в Газа е позицията на Иран, които официално са най-големите спонсори на “Хамас”, и определено без средствата им такъв тип терористична атака е абсолютно невъзможна.
Ето затова, в този ред на мисли трябва да споменем и няколко неща за икономиката на Иран. Иран успя да достигне нивата си на среднодневен добив на петрол от 3,15 милиона барела от 2018 г.. Доказаните петролни резерви на Иран възлизат на 10% от световните петролни резерви. Иран, също така, притежава и вторите по големина резерви на природен газ в размер на 33,6 трилиона кубически метра, на второ място след Русия. Те представляват 17,09% от глобалните газови резерви. Трябва задължително да се отбележи, че липсват официални данни за експорта на ирански петрол. Според различни източници основната част от износа преминава през Венецуела.
Важно е и да отбележим, че в момента Русия и Иран са в изключително близки политико-икономически взаимоотношения. Да не забравяме, че Иран официално подкрепя (и с реални военни доставки) руската агресия спрямо Украйна. Безспорно, ако двете държави решат да наложат големи ограничения в експорта си на петрол и газ, ще станем свидетели на сериозна глобална енергийна криза, но дали това е възможно да стане? Отговорът е – по-скоро не.
Защо?
Над 50% от приходите в бюджета на Иран са от износ на петрол и над 80% от валутните резерви на страната са от износ на енергийни суровини. Между другото имаше голяма вероятност през август да бъдат размразени над 6 млрд. долара принадлежащи на Иран в Южна Корея от страна на САЩ, но с оглед текущата ситуация това няма как да стане. Определено това бе, макар и малка, позитивна стъпка за подобряване на взаимоотношенията между Вашингтон и Техеран.
В Русия ситуацията с приходите в бюджета е твърде сходна – над 45% от приходите за 2022 г. са от износ на петрол и над 60% от експорта на страната идва от износа на енергийни суровини.
Шансове
В тази толкова заплетена ситуация, колкото и странно да звучи, с най-големи шансове за успешно посредничество е Китай. Китайците имат изключително богат опит в посредничеството за разрешаване на конфликти между държавите в региона на Близкия изток. Само да припомним, че през февруари тази година имаше среща между лидерите на Китай и Иран с цел смекчаване на напрежението между Иран и Саудитска Арабия, които в момента са на страната на Хамас.
От друга страна трябва да споменем и факта, че израелците са едни от най-успешните предприемачи в Китай с видимата подкрепа на официалните власти и се ползват определено с тяхното доверие.
В този регион Китай е и един от най-големите инвеститори и наистина става въпрос най-вече за икономически интерес при решаването на този конфликт. Знаем, че Китай има дългосрочни договори за внос на газ и петрол от Иран и Русия. Специално с Иран китайците имат 20 г. инвестиционна програма в размер на 20 млрд. долара, срещу която сключиха договорите за внос на петрол на силно занижени цени спрямо международните. Въпреки директните заплахи от страна на върхушката в Техеран, че ако Израел навлезе навътре в палестинската територия, това може да въвлече директно и трети страни във войната, няма как практически да не се съобразят и с позицията на Китай, за която все още няма публична информация.
Последствия
Китай има значителен интерес да се намеси активно в решаването на конфликта още през тази седмица. Чисто икономически, страната в момента е в цикъл на силно охлаждане и кризи с толкова потенциален глобален разрушителен заряд със сигурност ги напрягат.
Допълнително ще видим нови търговски ограничения за китайските стоки от страна на САЩ и Европа, което допълва негативната картина. Активната роля на Китай за решаването на конфликта ще направи възможно отлагането на търговската война с Европа и САЩ, и в това не трябва да има никакво съмнение.
Започващата седмица безспорно ще бъде от критична важност в каква посока ще се развие войната в Газа. Жаждата за отмъщение от двете страни налага мобилизирането на целия международен ресурс за решаване на горещия проблем и то с водещата роля на Китай. В противен случай последствията ще са абсолютно непредвидими.
*Коментарът е написан специално за „Телеграф“!
Бисер Манолов, финансист
