П олитиците най-много обичат да се „заиграват“ с три теми, когато става въпрос за бързо спечелване на народната любов – образование, здравеопазване и пенсии. Това са най-важните социалните стълбове в едно общество, и в зависимост от състоянието им се определя качеството на живот на хората.
Ще се опитам да предоставя информация за размисъл за случващото се в здравеопазването.
Надали някой си спомня за бюджета на Здравната каса през 2014 г., но ще ви припомня, че е бил в размер на 2,823 млрд. лева, а населението на страната е било 7,2 милиона. Само десет години по-късно бюджетът на Здравната каса е над 8 млрд. лева ( ръст с над 1 млрд. лева спрямо 2023 г.) при население 6,4 милиона. Трябва да се отбележи и, че продължителността на живота у нас е най-ниската в Европа. През 2014 г. тя е била 74,5 години, а през 2022 е спаднала до 71,4 г.
Определено доста стряскаща информация!
Ако добавим към тази статистика и броят на лечебните заведения за болнична помощ, които вече са 341 с 54 707 бр. болнични легла картината тотално се заплита.
Статистика
Всеизвестен факт е, че България е в челните редици на Европа по брой на сърдечно-съдови и онкологични заболявания.
Видно е, че българите ставаме все по-болни, живеем все по-малко и даваме все повече пари за здравеопазване.
Дали, според вас, има нужда от истинска реформа в здравеопазването, а?
Статистиката показва, че ракът, който убива най-много хора в Европа е този на белия дроб – 20,3%. Основните причини за него са тютюнопушенето, пестицидите и канцерогенните материали на работното място. И сега следва една „изненада“ – България е на първо място в Европа по тютюнопушене с 28,2%. След нас са Турция с 27,3% и Гърция с 27,2%.
Възможно ли е здравната система да се намеси при условие, че тя „страда“ най-много от този факт след пациента, разбира се?
Всеизвестен факт е, че най-работещата здравна система е превантивната. Това означава следното - системни профилактични прегледи, стимулиране на здравословния начин на живот и финансови санкции за нездравословния. Здравната ни системата в момента изключва такъв модел на функциониране. Има „вътрешно субсидиране“ чрез здравните вноски на хора, които живеят здравословно към хора нехаещи за здравето си. Точно поради тази причина, колкото и пари да се наливат в здравната система ефектите ща бъдат почти тикакви.
Логика
В началото на века бе направен опит да се въведе модела на здравно застраховане като част от здравната ни система, който да обхване всички. Логиката бе следната. От гледна точка на финансовите ефекти всеки здравен фонд има интерес да застрахова здрави хора, които не се разболяват или всяко тяхно заболяване за бъде хванато на ранен стадий, за да не се активира здравната застраховка. Точно поради тази причина здравният фонд е проактивен по отношение на това, всеки негов клиент да си прави регулярно профилактични прегледи. Това, разбира се, става единствено по желание на клиента, но ако пропуснете, през следващата година здравната му премия се увеличава, т.е. имаме чисто финансови стимули.
Преди да станете клиент на здравния фонд ви се прави подробна анкета с цел определянето ви на рисковия здравен профил, което също е ефективна превантивна мярка за здравния ви статус.
Разбира се, че и в момента има такива здравни фондове, но аз говоря за налагане на модел, от типа на пенсионната ни система, за цялата система.
Абсолютно всички повтарят като папагали, че здравеопазването не е бизнес, което по принцип е така, но как ще коментират въпросните „специалисти“ състоянието и в момента. Аз, друго теза освен, че здравеопазването било „недофинансирано“, честно да ви кажа не съм чувал. Всеизвестен факт е, че въпреки здравните ни вноски и НЗОК, пациентите доплащат до 50% от здравната услуга в кеш, т.е. – хем се осигуряваме, хем си плащаме.
Разходи
Ако погледнем и структурата на разходите на НЗОК ще видим, че над 60% от тях отиват за лекарства. При значително по-ефективните здравни системи този процент отива за превенция.
Няма да засягам въпроса и за демонополизацията на НЗОК, защото ще гръмне бомба. Едно обаче е ясно – без значение дали става въпрос за публичен или частен продукт всеки монопол води до израждане на системата. Практиката го е доказала.
През 2019 г. се проведе отново такъв дебат за премахване на този монопол чрез допускането на частни здравни фондове, като такова разрешение бе заложено да бъде издавано само на такива с над 1 милион осигурени, но това само по себе си е пълен абсурд, тъй като представлява повече от половината осигуряващи се.
Имаме отличен медицински персонал със счупена здравна система. Политиците не могат да решат този заплетен казус от 20 години и българите стават все „по- чупливи“. Липсата на сериозна реформа просто струва вече не пари, а години от живота ни.
*Коментарът е написан специално за "Телеграф"!
Бисер Манолов, финансист
