П рез 2023 г. големите централни банки активно поддържат затегната парична политика с цел справянето с високата инфлация. Основните инструменти, които те прилагат, са покачване на лихвените проценти и спиране на покупките на държавни облигации на вторичния пазар.
Всеки човек или фирма с кредити, вече чувстват съществено тази промяна на паричната политика на централните банки, през значително по-високите месечни разходи по тяхното обслужване. Докога ще продължи този цикъл? Ще се влошат ли значително условията при тегленето на нови кредити? Докъде можем да си позволим да стигнат разходите по обслужване на кредитите?
Въпроси
Тези въпроси вече си задават почти всички и при някои с по-голяма кредитна експозиция безпокойството съвсем обяснимо расте.
Задлъжнялостта на най-големите 58 икономики (държавна, корпоративна и на домакинствата), в номинален размер, надхвърля 300 трилиона долара, което е 342% от брутния продукт, който те създават. Преди ковид кризата въпросните икономики имаха обща задлъжнялост в размер на 255 трилиона долара или 320% от БВП-то им. Какво означава това? Това означава, с всичките условности, че на среднопретеглена база, всяка една от тези държави произвежда 100 единици брутен продукт с 342 единици дълг. Пак казвам, че това е условен подход, който използвам с цел по-ясно обяснение на примера. Как ви звучи? Силно притеснително, нали?
През 2021 г. разходите за лихви по дълговете на горепосочените държави бяха в размер на 10.4 трилиона долара или 12% от брутния им продукт. За 2022 г. съответно лихвените разходи надхвърлят 13 трилиона долара или 14,5% от брутния им продукт. Прогнозите са, че през 2023 г. лихвените разходи ще доближат 16% от БВП, а през 2027 г. ще надхвърлим 20%.
Лихви
В интерес на истината трябва да споменем, че толкова високи лихвени разходи не са прецедент. По време на финансовата криза през 2008 г. САЩ имаха годишни лихвени разходи по държавния си дълг над 21%. Също така е важно да уточним, че в момента глобалният дълг спадна спрямо глобалния брутен продукт с 10% спрямо най-високите му стойности от 2021 г.
Да припомним, че съотношението държавен спрямо БВП в България в момента е малко над 20%, като номиналният му размер е малко на 37млрд. към края на месец август.
Разбира се, че цялата тази информация е важно да бъде сведена до ниво управление на дълговете на домакинствата с едно уточнение – практически е невъзможно едно домакинство да харчи повече отколкото изкарва в рамките на месеца по една проста причина – няма откъде да получи финансиране за покриване на този дефицит за разлика от държавата. И още нещо, в горната част на коментара разгледахме само лихвените разходи на държавите, докато при ипотечните кредити месечните разходи включват както лихвите, така и погашение на главницата.
Съотношение
За да сметнете относително коректно „кредитното здраве“ на вашето домакинство най-добре е да стъпите върху традиционната методология, която използват търговските банки – съотношението „дълг-приходи“. За изчисляването на този показател най-често се взема предвид общият размер на месечните плащания по всички задължения на кредитополучателя, съпоставен с общия му месечен доход.
Ако годишният доход на едно тричленно семейство е 60 000 лв., а месечните разходи по обслужване на ипотечния ви кредит са около 1000 лв., то съотношението дълг-приходи е 20%, т.е. може да спите съвършено спокойно. Ако решите да теглите втори заем, или разходите по обслужване на ипотечния ви кредит се качат двойно, т.е. нараснат в размер на 2000 лв., този показател отива на 40%, което представлява силно червена лампа и индикация, че нещата отиват в грешна посока. Казано на по-ясен език, не може да имате разходи по обслужване на всичките ви кредити, които надвишават над 40% месечните ви приходи. Не трябва и да забравяме минималната месечна сума за покриване на всички останали разходи (комунално битови и за храна), които банките задължително взимат под внимание.
Съвети
Сравнението между държавните дългове и тези на домакинствата съвсем не е случайно. Нали нямате никакво съмнение, че държавните дългове също се изплащат от домакинствата, но разбира се по индиректен начин, чрез данъците ни. Колкото са по-високи разходите на държавата по обслужване на държавния дълг, толкова повече ще се влошава и финансовото бреме на домакинствата. Съвсем умишлено не коментирам корпоративните дългове, защото в края на краищата при лошо финансово управление на една фирма единствено потърпевши са собствениците и.
До края на годината категорично не препоръчвам каквито и да е било „кредитни авантюри“. Ще направите класическата „двойна грешка“, ако решите да закупувате имот с ипотечен кредит – ще платите максимално висока цена за имота с кредит на максимално висока лихва. Моят съвет е да смятате винаги сами, не чакайте банката да ви предостави погасителния план. Никога не надхвърляйте 40% месечни кредитни разходи към приходите ви, че идва зима, даже и при кредитите.
*Анализът е написан специално за „Телеграф“!
Бисер Манолов, финансист
