П рез последната седмица по всички медии това е основната тема, даже измести и новините от Украйна и Близкия изток. Преди да изложа тезата си за случващото се, бих желал да поясня, че 1/3 от европейския бюджет отива за субсидиране на земеделието при условие, че то осигурява 1,4% от брутния продукт на ЕС. Ще кажете, че това е стратегически отрасъл със степен на значимост като част от европейската система за сигурност и тези средства са абсолютно необходими.
Това е точно така, но и същевременно твърде далеч от „аграрния шум“ по улиците на европейските градове, който твърди , че секторът е недофинансиран! Категорично – НЕ! Българските земеделци за 2023 г. са получили близо 3 млрд. лв. директни дотации. Има ли друг сектор в страната с толкова голяма държавна (европейска) подкрепа? Не, разбира се.
Въпроси
Ще ми се да поставя няколко въпроса, които са обратната страна на монетата, за които всички знаят, но никой не говори публично в условията на земеделските бунтове: 1. Дали протестиращите животновъди са запознати с бизнеса по пренос на едни и същи животни от ферма във ферма с цел получаване на европейски субсидии?
2. Дали има човек, от така наречените „зърнари“, който да не знае за схемите със зърното от държавния резерв в „богоизбрани зърнобази“?
3. Дали не знаят протестиращите, че според докладите на ОЛАФ, България е сред европейските „лидери“ по злоупотреби със земеделски средства?
4. Как ще си обяснят претенциите на протестиращите съвместно животновъди и зърнопроизводители, като първите искат по-ниски цени на фуража, а вторите по-високи изкупни цени на продукцията им?
Въпросите са твърде много, но ще се огранича до горепосочените.
В България има десетки земеделски браншови организации и асоциации и всички от тях предимно се борят за „по-добри“ цени, под което разбират повече държавна подкрепа. Разбира се, че в момента земеделците роптаят и против така наречената „зелена политика“ в Европа. Става въпрос най-вече за използването на пестициди и въглеродните емисии (земеделието е отговорно за 10% от годишните въглеродни емисии в Европа). Политиците в Брюксел тотално се поддадоха на натиска, даже Урсула фон дер Лайен поиска изцяло да изтегли регламента за намаляване на пестицидите наполовина до 2030 г. Добре де, всички знаем за безспорните ползи от използването на пестицидите, но те съвсем не са безопасни за човешкото здраве. В глобален план над 1 милион човека умират поради заболявания свързани с прекомерното използване на пестициди. Това е официална информация.
Принос
Трябва да отбележим, че земеделието произвежда под 4% от БВП на България. Броят на хората, които работят в този сектор, са под 6% от всички работещи. Безспорно това е изключително важен сектор, но както виждаме приносът му към БВП на страната е, меко казано, твърде умерен. Известен факт е и, че при зърнопроизводителите 10% от тях получават 90% от европейските субсидии. В този ред на мисли няма как да се направи извода, че това е типично семеен бизнес.
Начинът на отпускане на европейските субсидии е категорично порочен. Той стимулира единствено обема на обработваемата земя и броя на животните, а не качеството на продукцията и точно този подход създава структури от типа „земеделски франкенщайн“. Пирамидата по финансиране трябва да се обърне. Най-големи субсидии трябва да получават най-малките стопанства. Това е бил и смисълът на аграрната реформа в много европейски държави в средата на миналия век, която в последствие се изражда.
Ефективност
Прави впечатления още един важен факт - след 2021 г. родното производство на плодове и зеленчуци се стабилизира, колкото и странно да звучи това. Същото е и положението при животновъдите. Колкото и парадоксално да звучи, както намекнах чрез въпросите в началото на статията, колкото са по-ниски цените на зърното, респективно на фуража, толкова повече това подобрява ефективността на животновъдите. Има абсолютно същият парадокс и между интересите на производителите на слънчоглед и производителите на олио – първите имат интерес от високи цени на слънчогледа, а вторите от по-ниски. Направих справка в сайта на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България и е доста странно да се види, че там не членува нито един производител на слънчоглед, даже ги няма и в списъка на асоциираните членове. Какво имам предвид? В земеделието има твърде много проблеми, които могат да бъда решени по хоризонтала на ниво браншови организации, тъй като говорим най-вече за различия по отношение на цената на селскостопанската продукция. Видимо обаче е, че такива разговори няма. Спомняте ли си за кризата с украинския слънчоглед?
Политика Европа се оплете тотално по отношение на земеделската си политика. Прекомерните държавни стимули, в който и да е сектор, рано или късно създават антагонистични противоречия. Я си представете, че на средния европеец му бъде зададен въпросът: „Какво избирате – здраве или пестициди?“. Това не е аграрен популизъм, а реалният живот. Просто земеделците са най-шумни в момента, но. Както знаем политиците не решават проблеми, а си купуват единствено време, за да управляват.
*Коментарът е написан специално за „Телеграф“!
Бисер Манолов, финансист
