- Г-н Божинов, няма как да не започнем с трагедията, при която мълния уби баща и детето му в Стара планина. Какви са рисковете, които крият иначе красивите и величествени родни планини?
- Планината винаги е опасна. Много важно е да се следят прогнозите на метеоролозите. Да не се излиза в гората при риск от силни валежи, гръмотевични бури и ураганни ветрове. Ако все пак бъдете застигнати от буря, стойте далече от високи дървета и самотно стърчащи скали. Макар че мълниите падат навсякъде. Лично съм виждал как се поразяват по 10-15 дървета наведнъж в гъсти гори.
При гръмотевици не лягайте и не докосвайте земята с ръце. Клекнете, наведете главата си и покрийте ушите с длани, дръжте краката си събрани. Не се хващайте и не дръжте метални предмети - те привличат гръмотевиците. Не съм запознат в детайли с трагичната случка в Стара планина, но се писа, че мъжът и децата му се били хванали за метално въже.
Такива въжета се монтират за улеснение на туристите – и за тяхното придвижване, и за тяхната безопасност. Стойте настрани от метални конструкции, огради, парапети и други метални заграждения. Подходящи места за подслоняване са дълбоките пещери, но е добре да влезете по-навътре в тях, да не сте на самия вход.
- Бихте ли дали още полезни съвети?
- Друг голям проблем е наличието на снежни преспи и през летните месеци, които не са се стопили и са останали още от зимата. Някои туристи решават да се пързалят по тези снежни петна, а това крие голям риск от тежки падания и дори смъртни случаи. За вдигане на адреналина си правят експерименти, но това може да им коства живота. Спускат се по снега, но не могат да спрат и падат сред скалите. Нека туристите разберат, че трябва да слушат съветите на хижарите, на планинските спасители, това са хората, които най-добре познават потайностите на планините.
- Можем ли да се предпазим от опасностите благодарение на екипировка, на правилно поведение, на спазване на всички съвети на експертите?
- Истината е, че нищо не може да гарантира на 100% сигурността на туристите в планината. Понякога времето се сменя за броени минути и няма как да се избегнат последствията. Единствената гаранция да не се случи нещо лошо е да си останат вкъщи и да не излизат в планината. В никакъв случай да не се правят преходи при лошо време – мъгла, дъжд, бури. Но има луди глави, които не слушат.
Ние обаче няма как нито да ги задържим насила в хижата, нито да оградим планината с телена ограда. Призовавам за повече съзнание, тогава инцидентите ще са по-малко. Моят съвет към всички любители на природата и планината е да са наясно със своята физическа подготовка и психическа устойчивост. Не е задължително да се направи дълготраен преход, който да продължи през целия ден, ако не сте подготвени за това. По-добре направете краткотраен преход и се приберете жив и здрав в хижата, а не да подлагате на изпитание предела на силите си. Белята идва бързо, затова е нужно да се внимава. Планината е дар божи и е за всички, но никога не бива да се подценява.
- Какво е това лято за хижарите в Пирин планина?
- В последните години планинарите се увеличават непрекъснато. Най-големият бум е през отпускарските месеци юли и август. Миналата година за нас в хижа „Яворов“ бе най-добрата. Посрещнахме хиляди туристи. Само за два месеца имахме над 4000 нощувки, тук не броим тези любители на планината, които минават през хижата и продължават по поетите от тях планински маршрути. За лятото са резервирани повечето места в хижата, но все още има шанс да се намерят свободни легла. Дори за посрещането на 2025 година хижата е напълно резервирана, няма свободни места.
Интересът на наши и чужди планинари към тази прекрасна горска база продължава да нараства. Идват не само българи, но и доста чужденци - гърци, руснаци, чехи, англичани. Има и представители на екзотични държави от Азия, Африка, Австралия, Северна Америка и Южна Америка. Няма как да изброя всички народности, които сме посрещали. Тук са стъпвали хора от всички континенти. Напоследък ми прави впечатление, че много активни са израелските туристи. Посрещаме и повече граждани на Нидерландия.
- Разкажете за хижа „Яворов“. Колко години вече е втори дом за туристите?
- Още през 1929 г. туристическо дружество ,,Пирин“ - Разлог, започва инициативата за построяването на хижа в местността Суходолски поляни в красивата Пирин планина. Първата копка е направена на 12.08.1932 г., а тържественото откриване е на 6 август 1933 г. При освещаването на постройката се обявява, че тя ще носи името на поета Пейо Крачолов Яворов, който е шетал из тези планински дебри като четник.
Миналата година отбелязахме 90-годишнината на старата хижа, бе забележително събитие. Най-важното е, че тази база не просто е оцеляла във времето, но и непрекъснато я надграждаме. Винаги празнуваме в първата събота на август, така ще е и тази година.
- От колко време сте в Пирин планина и се грижите за хижата?
- Аз съм в планината още от 1980 година. Щом се уволних от казармата, дойдох в планината. Изминаха и 16 години, откакто съм тук в качеството си на секретар на туристическо дружество „Пирин“. През тези години имаше сериозни предизвикателства пред нас. Положихме много усилия за подобряването на услугата тук. Всичко беше занемарено, но щом община Разлог започна да стопанисва базата, нещата се промениха. От над 180 хижи в страната само 8 станаха преди години общински. Но ние сме най-добрият пример как се стопанисва такава база.
Независимо от кризите - икономически, политически, ковид пандемията, местната власт не спря да помага. И резултатите не закъсняха - през 2016 година хижа „Яворов“ бе обявена за най-добрата хижа в България. И това ниво не само го поддържаме, но и става все по-хубаво, комфортно и удобно за туристите в нашата база. Пак ще се върна на кризите - най-тежко ни бе по време на ковид пандемията.
Проблемът бе, че хората бяха доста уплашени. Макар че тук изпълнявахме всички мерки срещу разпространението на коронавируса. Туристите спазваха дистанция навсякъде в хижата. Ние настанявахме по-малко гости в по-големи помещения. Трима души спяха в стая, която бе за шестима. Ситуацията в страната се менеше много бързо. Нямаше как да прогнозираме нещата. Всеки ден се плашехме, че може на следващия да ни затворят съвсем. Имахме доста резервации за посрещането на 2021 година, някои бяха превели капаро. Нямахме яснота, ако ни затвореха, щяхме да им върнем парите. Снабдени бяхме с всякакви предпазни лични средства - маски, шлемове, разполагахме и с достатъчно дезинфектанти. Бършеха се периодично брави, повърхности, маси, столове.
Всичко това го правехме за нашите гости и за нас, за общата ни безопасност. Защото здравето е най-важно. Но и тази ковид криза отмина. А ние продължаваме напред. Огромно предимство е и лесният достъп, има път до базата. Това пести и време, и нерви, и пари. Други хижари качват с коне храната и другите консумативи до хижите си. Гостите тук ги привлича красивата природа, чистият въздух, добрата и комфортна хижа, която работи целогодишно. Оттук тръгват страхотни планински преходи, в които се откриват прекрасни гледки, спиращи дъха панорами.
- Какво се промени в хижата за тези 16 години?
- Почти всичко е различно и ремонтирано. Сменихме дограмата, покрива, парното, матраците, има телевизори. В новата база има двойни стаи със самостоятелни бани и тоалетни. Община Разлог осигури финансиране за новото оборудване на стаите, както и за ремонта на инфраструктурата край хижата. В момента можем да посрещнем 100 любители на планината - в новата хижа има 70 места, още 21 места са в старата хижа, разполагаме и с бунгало с 10 места. Обновихме и старата хижа - баня, тоалетни, дограма. И стана като нова.
От есента на 2022 година ползваме и фотоволтаици за производство на електроенергия. Преди години монтирахме слънчеви колектори. Целта ни е да ползваме екологично отопление, а не въглища и дърва, за да не вредим на околната среда. От Софийския университет пък монтираха метеорологична станция на сградата по спечелен проект.
По този начин всички туристи получават в реално време информация за обстановката в района – температура, скорост на въздуха, влажност на въздуха. Поставено бе и устройство, което сами закупихме, за да може да имат обхват мобилните телефони в района на хижата. Обособихме и място за палатков лагер. Планинарите могат да си сложат палатките и да ползват свободно баните ни, ресторанта. Защото ние все пак сме хижари, а не хотелиери – нашата мисия е да помагаме и да сме полезни на хората в планината, а не непременно да им бъркаме в джоба.
- Как се запалихте по планината?
- Интересното е, че съм единственият в нашия род, който е толкова запален планинар. Това дължа на учителя ми по математика Иван Дивизиев. Ходех на кръжок, където учехме за околната среда, за нейното значение за нас, хората. Някъде в осми клас вече бях осъзнат планинар. Започнах да излизам на разходки в гората. Много обичах и все още обичам да бъда в местността Погледец, която е точно над хижата. Гледката е главозамайваща. Щом се уволних през 1980 г., редовно посещавах хижа „Яворов”. По онова време базата представляваше няколко бунгала на ТПК и лагер от палатки. Новата хижа бе построена през 1982 година. Тогава бяха модерни екскурзионните летувания, стаите бяха със самостоятелни санитарни възли.
- Защо построихте параклис до хижата?
- През 2016 г. бе осветен параклисът "Вси светии", който бе изграден с доброволен труд и дарения на много хора - планинари, строители, ковачи, както и на институции и фирми. Светата обител е до самата хижа. Все повече туристи палят свещи в него и се молят, а за опазването на храма се грижат служителите на хижа „Яворов“.
Храмът в подножието на природното чудо Събиците обедини много хора и институции, на които искрено благодаря. За опазването му се грижим ние. През летния сезон посрещаме туристи от цял свят. В параклиса всеки, който тръгва в планината, може да се помоли, за да го пази Господ. Видяхме го в други държави - почти под небесата има параклиси.
- Пазят ли повече чистота туристите в планината?
- Моето впечатление е, че се върви в правилната посока. Планината е все по-чиста. Преди десетилетия тръгвахме в гората с куп консерви, хиляди метални кутии се търкаляха по горите. Днес повечето планинари си носят специални торби, в които събират остатъците от храната си и ги изхвърлят на регламентираните за това място. С всяка изминала година туристическият поток се увеличава в Пирин планина, но за щастие това не е правопропорционално на изхвърления сред зеленината боклук.
- Какво е планината за Радко Божинов?
- За мен планината е храм. Чудо на природата. Любовта към природата почувстваш ли я, тя е за цял живот. В планината се чувствам най-добре. Това е моят пристан, моето място, където зареждам душата си с красота, спокойствие, търпение и обич.
Това е той:
Радко Божинов е секретар на туристическо дружество „Пирин”
Роден е в Разлог, между три планини - Рила, Пирин и Родопите
На базата в Пирин планина е от далечната 1980 година
Видял е много, посрещнал е хиляди туристи, знае всичко за мисията да си хижар
Семеен, има две дъщери и 5-годишна внучка, която се казва Мартина
Владимир Симеонов
