- Г-жо Стратиева, какви са притесненията на бизнеса относно внесените промени в Закона за въвеждане на еврото?
- По този закон сме изготвили становище и в момента е в процес на съгласуване с останалите браншови организации, членове на Националния браншови съвет по храните. И се очаква днес да го внесем между двете четения и се надяваме да ни чуят. Някои от текстовете ни притесняват много, защото застрашават целия търговски оборот. Така формулираната забрана за увеличаване на цените за целия период на двойно обозначаване, тоест за година и 5 месеца, на практика означава замразяване на търговския оборот и това, че има някакво изключение като обективни икономически фактори не го прави по-малко опасно за спиране на развитието на икономиката, инвестициите, възможността да се провеждат маркетингови кампании, да се планира каквото и да било. Ние сме най-уязвимото звено, защото ние, производителите, обикновено не продаваме продукцията си на крайните клиенти, а на търговците, а съществуването на такъв текст се създава заплаха от санкции в рамките на процент от оборот. Търговците на едро още от началото на тази година почти навсякъде отказват да разглеждат искания за завишения на цените по обективни икономически фактори на производителите, а то няма как да не бъдат направени. Например в преработката на плодове и зеленчуци. Всички са свидетели, че цените на плодовете и зеленчуците заради лошата реколта имат увеличение, като при някои от продуктите то е с над 100%, което при нормативни изисквания в един конфитюр да има повече от 40% плод няма как да не се отрази в цената на бурканчето. Още от началото на годината веригите отказват да разглеждат нашите искания за завишения по обективни икономически фактори, а сега, когато тази норма е неясна и ги застрашава една санкция от 1% от оборота, ние се притесняваме, че ще бъдем притиснати. В една пазарна икономика никой не може да принуди някой да продава на загуба. Това означава, че част от предприятията ще спрат да произвеждат за пазара и наистина това е опасно.
- Какво е вашето предложение по този текст?
- Ние призоваваме срокът да бъде променен. Ние бяхме съгласни той да е в рамките на месец от въвеждане на еврото, тоест до края на януари, но може да бъде удължен до март и да започне още отсега, за да няма притеснение в населението, че още преди въвеждането на еврото някой ще се презастрахова да вдигне цените, но да е максимално до март. В противен случай цялото производство и всички ние като преработватели сме застрашени. Предлагаме и редакции на нормите, които указват какво са обективни икономически фактори. Причината е, че в сегашните текстове те засягат само фактори, които изобщо не зависят от търговеца. Например работните заплати зависят от търговеца, но ако не се приемат предложенията ни за корекции, на практика този текст би означавало и замразяване на работните заплати. Ние разбираме опасенията на правителството и страха на обществото от вдигане на цените, но то не трябва да е за сметка на това да се спре икономическото развитие. Защото една задържана инфлация винаги след това се превръща в хиперинфлация.
- Какво ще се случи, ако все пак парламентът приеме промените без корекциите, предлагани от вас?
- В Унгария бяха изкуствено задържани цените на определен списък от стоки, след което всички хранителни продукти скочиха с 40%. Така че не трябва да се допуска такова нещо и се надяваме разумът да надделее в това. Също така имаме практически предложения, защото в момента са много широко разписани правомощията на проверяващите. Ние се опасяваме, че това може да разруши един бизнес. Защото, ако дойдат, може да те накажат, ако веднага не им дадеш документи, ако те не са в офиса. Най-притеснителен от всички текстове е напълно бланкетното едно изречение в Преходните и заключително разпоредби, с което се дава право на Министерския съвет да предприема мерки, ако реши, че има прекомерно завишение на цените. Без да има дефиниция какво е прекомерно. Ние считаме, че никъде по света не са заработили такива мерки. Непрекъснато ни се дават за примери Хърватия и Румъния, но северната ни съседка в момента има най-високата инфлация в Европа, така че подобни изкуствени мерки никъде не са сработили. Но при всички случаи те са опасни, влияят и изкривяват целия пазар. Затова ние предлагаме Министерският съвет да предлага такива мерки, но да има задължително оценка на въздействието, мотиви и крайната дума да има Народното събрание, защото в крайна сметка ние сме парламентарна република.
- Имате ли забележки относно изискванията за двойно обозначаване на цените?
- Ние сме междинното звено и това касае по-скоро търговците на дребно и ние не сме взели отношение по тези текстове. Те имат опасения, че в срока, поставен в закона, никой няма да успее да промени етикетите според предложените преди дни изисквания, така че е нормално да искат той да се удължи до септември, както беше досега, както и за касовите апарати.
- Друг законопроект пък предлага минимални и максимални надценки за производители и търговци. Какво е вашето мнение?
- Ние се опитахме във вторник на кръгла маса да изложим опасенията на всички браншови организации, както от преработвателния сектор, така и от търговията на дребно с практически примери. Първо в населението се насажда, че с този закон ще се намалят цените, той няма никаква цел, нито дори е описана в оценката за въздействие. Дори напротив, в главата оценка на риска се вижда, че този закон може да доведе до рязко покачване на някои цени, изкривяване на пазара. За нас е необяснимо защо при тази оценка на риска е предложен законът. Ние дори се шегувахме, че този, който е писал заключителните текстове, не е прочел началото. Причината е, че законопроектът има нула оценка за приложимост, което е правилно. Защото нито държавата има ресурс да проверява всички тези надценки, нито дребният бизнес има ресурс да въвежда тези данни, което е голяма административна тежест.
- Но пък е полезен за производителите.
- Ние не може да си обясним кой продължава да убеждава земеделците, че този закон е полезен за тях. Той предвижда всеки производител и търговец всеки месец до 20-о число да качва списък с цените на всичките си продукти. А едно малко земеделско стопанство с петима служители трябва да наеме друг, който може да работи с електронен подпис. Този човек обаче трябва да е и доверен до стопанина, защото с е-подпис може да продаде целия бизнес. В списъка с цените трябва да са описани средните стойности, както и количеството и качеството, което е относително. Това е цяла база данни, която всеки производител и търговец трябва да качи. Според нас това го е писал някой, който няма достатъчно представа колко продукта може да произвежда едно стопанство. Аз и не виждам някой да има възможност да обработи тази информация, както и на кого и за какво му е нужна. Ако една фабрика за консерви трябва да качва цялата информация на всеки един продукт, то са хиляди продукти и разфасовки. Тези текстове, освен че създават административна тежест, но не помагат на никому с нищо. Ако трябва да има проследимост, цялата информация за качеството е в БАБХ, а в НАП има в реално време какво, на каква цена и колко продаваме. Тоест държавата има всички тези данни. За нас е абсолютно необяснимо защо, при положение че на европейско ниво се говори за облекчаване на данъчната тежест, за намаляване на бюрокрацията, тъй като това ще направи европейската икономика конкурентоспособна. Предлага се един законопроект, който е обратно на всичко, което напоследък се говори за повишаване на конкурентоспособността. Въвежда се още по-голяма административна тежест, като няма никаква мотивация за нея.
- Какво трябва да се направи, за да паднат цените?
- Да се стимулира да се произвежда повече, защото в края на краищата единственият начин да се намалят цените е да се произвежда повече и на пазара да има повече от една стока. Защото само тогава по естествени механизми, ако няма изкривена конкуренция, тоест картели, цените падат. Задължение на държавата и за това, което ние пледираме, е да подкрепи производството, защото основен мотив в този законопроект е преразпределение на печалбата, за да може земеделците да бъдат подкрепени. За съжаление този законопроект е най-вреден именно за тях. Защото на първо място въвежда минимална цена, която гарантира 10% печалба на земеделските производители, такова нещо няма в нито една пазарна икономика по света. Неслучайно го няма в цялата световна икономика, няма пример за подобно нещо. Притеснително е, че това се прилага за всички земеделски продукти, включително такива, които се продават по борсови цени като зърнените култури.
- Какво ще се случи, ако се въведе този механизъм при ценообразуването на стоки у нас, които се търгуват на световните борси?
- Ако въведем такова изискване да се продава на себестойност плюс 10%, изобщо няма да се продава. Така стават непродаваеми българските продукти. От една страна се вдига тяхната цена, нищо че се говори, че ще се намаляват цените с този закон. От друга индустриални производства - като яйца или свинско, се работи на много по-малки маржове от 10%, тъй като са на база обеми и ако някой ги задължи да продават на себестойност плюс 10%, техните продукти ще поскъпнат, а и ще са непродаваеми, тъй като няма да са конкурентоспособни на внасяните от Полша, Румъния, Украйна. По този начин ще се увредят най-много земеделците. Затова ние пледираме този законопроект да бъде оттеглен.
- А условието половината от стоките да са български?
- Изискването за 50% български продукти, без да има и дума какво количество от даден продукт се потребява и какво е количеството, което България е способна да произвежда, за да може да се прецени дали с цялото ни производство ще се покрият тези 50%, е абсурдно. Знаем със сигурност за няколко сектора, за които това не може да стане, като например говеждото месо. Много малка част от него покрива родното потребление. Това ще доведе до рязко скачане на цените, но няма как да покрие необходимостта. Същата е ситуацията и със сезонните плодове и зеленчуци, които зависят от климатичните условия. Пролетта бяха попарени почти всички плодове. Няма череши, кайсиите са много по-малко и ако действа подобна регламентация, не е ясно дали ще ядем ябълки наесен, защото няма да покрива тези 50%. Ние се опитахме и поканихме властимащите, за да обясним, че нашите страхове са подкрепени от опита ни, но нямаше представител дори на вносителя, тоест в Министерството на земеделието.
- Как трябва да бъдат подкрепени земеделските производители?
- Държавата трябва да помисли за облекчения при коопериране. Ако производителите се обединяват, това ще им даде по-голяма пазарна сила. Така е във Франция, Италия и други държави, където кооперациите са по-силни от търговците.
Това е тя:
Завършила е НГДЕК
Магистър по право от Софийския университет
Има магистърска степен по „Бизнес администрация“ от Виенския университет по икономика/WU (Wirtschaftsuniversität Wien) и бизнес и специализации в университета „Джон Мур“ в Ливърпул и Международното училище за комуникации в Лондон
Повече от 25 години се занимава с управление на медии и медийни проекти
От 2018 година е изпълнителен директор на сдружение „Храни и напитки България“ – национално представителна браншова организация, член на Националния съвет по храните
Елена Иванова
