Иконографът д-р Александър Стойков: Действителните портрети на Кирил и Методий са в „Сан Клементе“

– Д-р Стойков, вие твърдите, че на фреска от IX век в старата базилика „Сан Клементе“ в Рим са изобразени свети Методий и свети Константин-Кирил Философ, както са изглеждали в действителност, и че това са единствените им портрети с техните индивидуални черти. Как стигнахте до този извод?

– В началото ще кажа няколко думи за самата фреска. Досега тя се е разчитала като „Анастасис“ или „Възкресение на Адам и Ева“, известна и като „Слизане в ада“. На фреската е изобразен и един монах. Канадският изкуствовед Джон Осбърн я изследва и стига до заключението, че това е свети Константин-Кирил Философ в погребален портрет на източен монах. Западните монаси не са носели бради, а този е с брада. Освен това има кукул (бяла монашеска шапка – б.а.) с византийски кръстове, тоест това е човек с източен произход. Моята идентификация на фреската е съвсем различна. Източният монах не може да е свети Кирил и това не е негов погребален портрет. В житието на свети Кирил пише, че фреската е изработена, след като на гроба му започват да се случват чудеса. Свети Кирил не е знаел, че ще бъде погребан там. Тогава портретът е на човека, който е поръчал и дарил фреската. В римската традиция дарителят задължително е бил изобразяван.

С д-р Иван Чокоев, водещ специалист в България по реставрация на средновековни тъкани и одежди, забелязахме на портрета на източния монах следи от палиум. 

- Може ли да обясните по-подробно? 

- Това е бяла лента, която се дава лично от папата и се поставя на раменете на хора от най-висшия клир – архиепископи и епископи. Свети Методий е единственият византиец, за когото има данни, че в IX век е бил ръкоположен за архиепископ на Панония. Тогава той задължително е получил палиум от римския папа. Свети Кирил е починал като най-обикновен монах, той дори не е бил свещеник и няма как да е бил ръкоположен за архиепископ. Първоначално реших, че следите са от светлосянка, но във византийската живопис няма светлосенки. Тогава д-р Чокоев откри кръст на лявото рамо и разбрахме, че това е палиум. А след като е палиум, изобразеният е свети Методий. През лятото на 869 г. Методий заминава за Панония при княз Коцел. След няколко месеца, някъде в средата на есента, Коцел го връща в Рим с една делегация от 20 моравски велможи с молбата папа Адриан II да ръкоположи Методий за архиепископ на Панония. Свети Кирил е починал на 14 февруари 869 г. Траурът е един месец и фреската вероятно е изработена през март-април. Може би, когато тя вече е била завършена, Методий е заминал за Панония. Той е бил ръкоположен за архиепископ, когато са минали няколко месеца от изработването на фреската. Палиумът е нарисуван допълнително и не се е свързал здраво с основата. 

– Това ли е обяснението, че другият бял пигмент на изображението на източния монах – на кукула, е добре запазен, а на палиума не е?

– Фреската е била под земята 700 години. Когато са се нанасяли такива пигменти, винаги се е оставяло място, за да може пигментът да се свърже с основата. Свърже ли се веднъж, той се калцира, става вечен на практика и много трудно може да опада. Фреската е стояла седем века под земята и белият кукул не е мръднал. Но не е така с палиума, който е почти напълно унищожен и затова е трудно забележим с просто око. Той не е бил предвиден в изображението, нанесен е бил по-късно и затова не се е свързал добре с основата. 

– Вие твърдите, че на фреската вдясно е свети Кирил и това са негови действителни черти.

– Тези изображения са били поръчани от свети Методий. Той е знаел как е изглеждал неговият брат и е контролирал процеса по изработването на фреската. Както казах, тя е разчетена като „Възкресението на Адам и Ева“, а в същото помещение на старата базилика „Сан Клементе“ има още една фреска „Възкресението на Адам и Ева“. Византийската иконография не допуска това – няма как да има две фрески на една и съща тема в едно помещение, особено когато те са от основния христологичен цикъл. Невъзможно е да има дублиране. Затова аз смятам, че това е погребална фреска, на която свети Кирил е изобразен като Адамов внук, чиято душа Христос спасява. Самият Кирил се идентифицира като Адамовия внук на хазарската мисия, когато разговаря с представители на хазарския каган. Те го питат: „Кой си ти?“, а той отговаря: „Аз съм внукът на Адам“. Смятам, че сцената е „Възкресението на Адамовия внук“. На основната фреска вдясно е изобразен свети Кирил, а Христос спасява неговата душа. 

– Каква е вероятността да сте сгрешили и на изображението на източния монах въобще да няма палиум?

– Възможно е да сме сгрешили, това е наука. Затова е необходимо този пигмент да се изследва с технически средства. Има много съвременни начини това да стане неинвазивно, без да се докосва изображението – със спектроскопия, рентгенов анализ, с инфрачервени лъчи, ултравиолетови лъчи с различна дължина на вълната и т.н. Наличието на палиум идентифицира свети Методий на 98 процента. Възможна е грешка, но шансът за това е минимален.

– Ако вашите предположения за палиума се окажат верни, това ще е голямо откритие. Ще знаем как са изглеждали в действителност светите братя Кирил и Методий.

– Това ще бъде едно от най-сериозните открития в българската наука през последните години.

– Известни са и други изображения на Кирил и Методий. Те как са създадени?

– Всички други техни изображения са по-късни. Най-ранните са от Х век в храма „Света София“ в Охрид, но те са правени по канон. Това означава, че се изработва една концепция за даден човек как да бъде изобразяван и тази концепция се спазва от всички. Човекът трябва да бъде идентифициран по този начин, независимо как е изглеждал приживе. Изработи ли се веднъж концепцията, канонът не може да бъде нарушаван и тя се спазва.

– Какви постъпки сте направили, за да се изследва технически изображението на източния монах?

– Свързах се с директора на Института за технологии в културното наследство (Istituto di Scienze del Patrimonio Culturale) в Перуджа д-р Констанца Милиани. Тя е един от най-добрите и световно признати експерти по реставрация на средновековна живопис. Изискването е изследването да бъде поръчано от българска институция, не може да е от частно лице. И когато това бъде направено, екип от специалисти ще отиде в църквата със съответната апаратура и после ще се произнесе. Важно е резултатът да е международно признат и обективен.

– Към кои български институции се обърнахте за съдействие?

– Писах на седемте водещи хуманитарни университета в България, на БАН, на Министерството на културата, на цялото ръководство на Народното събрание. Измина един месец – няма никакъв отговор. Ще кажеш, че тези хора никак не се интересуват от българската история, а това е казус, който е от огромно значение. На министъра на културата писах през май две писма – мълчи! Аз съм живял в Германия и знам как там администрацията реагира светкавично. А тук администрацията въобще не отговаря. Пишеш на някого, а той не ти обръща внимание. Толкова е унизително, че не мога да го опиша с думи. Все едно, че си някаква прашинка, ти си едно нищо, а администрацията е някакъв Наполеон Бонапарт и ти го безпокоиш с твоите глупави въпроси. Не мога да възприема това, бесен съм в момента.

– Какви средства трябва да се платят, за да се извърши това изследване?

– Ориентировъчната сума е около 10 000-15 000 евро, а може и по-малко да е. Ако Министерството на културата, или евентуално българското правителство, не разполага с тези пари, ще ги съберем чрез дарения. Необходимо е единствено някоя институция в България да поръча изследването на института в Перуджа. Там знаят какво да правят. Лицензирани са, имат необходимата апаратура и опитни експерти.

Жанета Йорданова