- Проф. Дуранкев, за първи път България изравнява стандарта си с Гърция по показателя БВП на човек в стандарти на покупателна способност съгласно данните за 2025 г. на Евростат. Какво на практика означава това?
- Това означава, че за трети път в своята история България се изравнява с Гърция по този показател. България е била неизменно много десетилетия над Гърция по производство на брутен вътрешен продукт, а също така по изчисление в стандарти на покупателната способност. След 1944 г. България води редица години по този показател пред Гърция. Сега, в този момент, когато имаме една такава съпоставка, не е лошо все пак да признаем, че България, Гърция и Латвия са трите страни, които стоят на дъното по този показател. Това означава, че сме далече от доближаването на средните европейски стандарти и същевременно много, много далече от онези десетина страни, които представляват така наречената средна група страни в ЕС.
- Какво означава по този начин да направим сравненията?
- Да си представим, че един човек живее в една хубава, централна част на София и друг човек живее в една далечна част на София с мръсен въздух, много автомобили и трафик. Но двамата получават горе-долу една и съща сума, примерно 1000 евро. Зад тази една и съща сума те имат различен стандарт на живот. По същия начин в ЕС доходите не са еднакви в различните страни. Второто нещо е, че по-развитите страни имат по-високи ценови равнища, отколкото по-слабо развитите. Например доход от 1000 евро в Германия изглежда, че е по-малко по паритет на покупателната способност, отколкото в България. Затова именно се прави едно такова изчисление. Ако средното за ЕС ниво е 41 600 евро, то това означава, че България и Гърция стоят на 68% от средното. Тоест имат по-малка консумация с 32%, отколкото другите страни. Докато обратното, Люксембург има почти два и половина пъти по-висока консумация, отколкото типичното за ЕС. Затова също се гледат допълнителни показатели, които изразяват още по-точно нещата.
- Например?
- По линия на неравенството чрез знаменития индекс на Джини, при който 0 означава пълно равенство, а 100 – пълно неравенство, България е с показател през миналата година 37,7, докато Гърция е с 33,4. Това означава, че България изглежда по-зле от Гърция, тъй като има по-ниски доходи, но много по-голямо неравенство. Тоест гърците са ни изпреварили. По друг показател – индекса на възприятие на корупцията, България е с 40 точки от 100 възможни, Гърция е с 50. Тоест Гърция пак има по-ниско усещане за корупция от България. Явно там са си свършили работата по-добре. Но да не забравяме, че има и друг важен показател – публичният дълг спрямо БВП за миналата година. България имаше под 24%, Гърция има над 152%. Това означава, че България е много по-малко задлъжняла, отколкото Гърция. Безработицата в Гърция също е много по-висока, отколкото в България – над два пъти по-висока. Ако става дума за бедността, Гърция пък има по-нисък процент бедни по доходи, но много високо ниво на социална уязвимост. Докато България е с по-висок риск от бедност, особено в субективните показатели. Така че, ако трябва да се синтезира, този показател е един от многото, които показват как се развива определена страна на фона на всички останали. По този показател България показва придвижване нагоре и напред, но по другите показатели очевидно, че тепърва ще трябва да си пише домашното, за да изглежда по-добре.
- Каква е вашата прогноза?
- Това означава, че не по-рано от 2038-2040 г., ако България продължава да се развива динамично, както обещават всичките предизборни програми, тогава ще се доближи до средното ниво в ЕС.
- Защо Румъния дръпна толкова пред нас? Когато се присъединявахме към ЕС, сме горе-долу на едно ниво.
- Повече бих си позволил да го драматизирам. Ако вземем 1990 г., България е изключително високо над Румъния по БВП на човек от населението и също така по социална закрила. Но след 1990 г. явно доста страни от Източна Европа поеха по различни пътища. Например най-много се довериха на неолибералната идеология страни като Украйна, Русия и България. И също така в България се отиде към реставрация и реституция, което накъса собствеността върху земята на много малко парченца. Също така бяха реституирани и индустриална собственост, градска собственост. Минахме и през една доста мръсна криминална приватизация. Така че всички тези фактори за Русия, Украйна и България действаха най-неблагоприятно от всичките източноевропейски страни. България се оказа в тройката на най-лошо проведената приватизация и реставрация. Крайният резултат беше, че България заедно с Украйна и Русия след 1990 г. рухнаха икономически за повече от десетилетие и трудно вдигат глава. Докато в Румъния и в страни като Чехия, Словакия и др. реформите бяха направени много по-добре, без да се доверяват докрай на неолибералната идеология и без да разчитат само на чуждестранни инвестиции. С мощни държавни инвестиции също успяха да дръпнат икономически напред, което доведе и до изпреварващо спрямо България развитие. Така че България, изглежда, че много се надява някои от другите балкански страни да влязат в ЕС, за да се отлепим от последното място. А не да достигнем другите страни по БВП на човек от населението, а също така по линия на социални блага, също на човек от населението. Имаме доста път да извървим, за да компенсираме глупавия преход, който извършихме в България.
- Има доста икономисти, които бият аларма, че и ние се пускаме по пистата на Гърция и Румъния с разхлабена фискална политика и живот на кредит. Доколко това вече не помпа и българските резултати в класацията?
- Гърция миналата и по-миналата година успя леко да намали външния си дълг. Но пак остава с гигантски дълг, който трудно, да не кажа невъзможно, е да бъде върнат. Що се отнася до България, дългът още не е минал критичните 30% от БВП. Ако се използва дългът за инвестиции, а не да се подарява на заслужили частници, приближени до властта, то тогава икономическият растеж бъде по-голям. Растежът и сега не е малък – той е 3% и на фона на другите европейски страни изглежда добре. Фискалната политика в България не е добра. Мога да кажа кое е най-лошото на фискалната политика и на данъчната политика. Това, че тя разчита единствено на плоския данък и по този начин не акумулира по европейски по-висок приход в бюджета от най-богатите. Борбата не е в момента с олигархията. Олигархията означава свръхбогатите, които държат в момента властта. А е повече против корупцията, която е на различни нива – от кметство до министерство. Данъчната политика, за да се европеизира, първото нещо е да се въведе прогресивно данъчно облагане на граждани и компании. Без да плаша някого, прогресивно данъчно облагане може да означава 12% данък за тези, които получават месечно над 20 000 евро заплата и 25% на тези, които получават месечно над 1 милион евро. Само ще кажа, че в България има доста хора, които получават месечно над 500 000 евро доход. Същото се отнася и за големите корпорации, които изнасят печалби и доходи. Така че невинаги чуждият инвеститор е най-доброто решение за дадена страна, а националните частни и държавни инвестиции. Въобще необходима е данъчна и фискална реформа, и то по европейски начин, а не разчитайки на глупавия неолиберален модел, който вече е приключил. Затова, ако не искаме гръцки или румънски сценарий, промяната е наложителна.
- Промяна на данъчния модел няма ли да доведе до повече разходи на бизнеса за заплати и така да се отблъснат инвеститорите?
- Да се разчита само на чуждите инвеститори означава, че ние само ще предлагаме работна ръка, а няма да подготвяме и българския бизнес да печели, и държавата да печели. Защото голямата част от държавния сектор извършва икономическа дейност, а не е просто обслужваща частния бизнес дейност. Няма да отблъсне никакви инвеститори, а ще останат повече средства тук. И забележете, защо другите страни от ЕС нито веднъж не са казали, че прогресивните им данъци отблъскват инвеститорите. Напротив, България има доста развити сектори. И големите заплати говорят, че все пак трябва да се отблагодаряват повече за това, че работят в България. Само да дам един пример. Имам много близък мой познат, който получава по един камион заплата месечно. Той казва: бих давал 40% от моя доход, стига да имам по-добри пътища и по-малко корумпирано управление. Бизнесът иска сам по-добри възможности за развитие и тогава би плащал повече.
- Да се върнем отново на класацията на Евростат. Как ще коментирате феномена Ирландия, която стремително се изкачи нагоре и е на една крачка от Люксембург?
- Най-високият БВП на човек от населението е в Люксембург. Но това се обяснява с големия дял на пограничните работници. Това са тези, които всеки ден пътуват до Люксембург. Те са включени в общия брой на работната сила в страната. И точно тези работници допринесоха за увеличаване на БВП. Що се отнася до Ирландия, тя прилича много на България. Високото ниво на БВП на човек от населението се обяснява с наличието на големи транснационални компании, които притежават интелектуална собственост. И свързаното с тези активи производство допринася за БВП, но огромната част от приходите, спечелени от тези компании, се връщат на крайните собственици в чужбина, най-вече в САЩ. Затова точно това изчисление на БВП по паритет на покупателната способност обикновено трябва да се придружава от група допълнителни показатели, защото то не показва реалното състояние нито на икономиката, нито на обществото. Ирландия не е толкова цвете за мирисане, ако погледнем всички останали показатели за нейното икономическо развитие. Ако ние докараме компаниите, които са там, ще си увеличим рязко БВП на човек от населението, но ползите ще бъдат равни на нула процента. Те ще се водят тук, ще изнасят печалбите си, така както голяма част от българските едри бизнесмени ползват офшорки. България няма пряка полза от тях. Но това е проблем вече и на ЕС.
- Как Полша се превърна в една от големите икономики в ЕС?
- Полша има някои особености, които ние не притежаваме. Голяма част от населението е в активна трудоспособна възраст, имаше висока раждаемост през предните поколения, която в момента се отплаща. Второ, през цялото време от началото на промените, даже преди началото на техните промени досега, Полша провежда съвсем ясна пронационална икономическа политика. Тоест със силна защита на собствените производства. Полша успя да изгради и силни институции. Там се насочиха авторитетни чуждестранни инвеститори, най-вече в индустрията, а не в услугите. Крайният резултат е, че Полша дръпна, като допълнително получи много силен поток от чуждестранни работници, най-вече тези, които са бежанци от Украйна. Крайният резултат е, че при смяна на различните правителства се запази единна пронационална икономическа политика, която не се обвързваше толкова със свободното движение на стоки, капитали и хора и която не се повлия толкова силно от глобализацията. Един пример, включително и за България.
Това е той:
- Икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране
- През 1980 г. завършва Университета за национално и световно стопанство
- Специализирал е в САЩ и Германия
- През 1989 г. става доктор по икономика, през 1994 г. - доцент, а през 2010 г. - професор. Сега е „емеритус професор“
- Автор на десетки статии, студии и книги
- Преподавател в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси
София Симеонова
